О Б Р А З О В А Т Е Л Н А П Р О Г Р А М А
" ИЗТОЧНА РУМЕЛИЯ МЕЖДУ ЕВРОПА И ОРИЕНТА "
ТЕОРИЯ :Постановленията на Берлинския договор за Източна Румелия
Статутът, наименованието, границите и уредбата на Южна България са определени в 10 точки на Берлинския договор / чл.13-22 / и я превръщат в ново, по-специално политика- административно образувание на Балканите. По предложение на англ. дипломати е наречена "Източна Румелия".
Източна Румелия има статут на автономна провинция в пределите на османската империя .
Намира се под пряката политическа и военна власт на султана.
Управлява се от главен управител- християнин, назначен от Високата порта за срок от 5 години.
Специална Европейска комисия трябва в 3 месечен срок да изработи Органически устав, който определя правата на главния управител и административното, съдебното и финансовото управление на областта, както и уредбата и функциите на местната милиция и жандармерия.
Органическият устав е подписан на 14.04.1878г. от членовете на Европейската комисия в Цариград. Съдържа 15 глави , 495 члена и 13 притурки от закони и правилници, които могат да се изменят от Областното събрание.
Автентичният официален текст на Органическия устав е а френски език. Печатан е в Цариград , в печатницата на Целих. Има български, турски и гръцки преводи. Българският превод е направен от Георги Груев и е издаден през 1879г. в печатницата на Хр. Г. Данов. Органическият устав утвърждава политическата отговорност на правителството пред Областното събрание, парламентарна неприкосновеност, свобода на разисквания в събранието , законодатлната инициатива , свобода на словото и печата, на събранията, на сдружаванията, на вероизповеданията, равенство на всички пред закона.
С Органическия устав приключва процеса на заменяне на старите политически и правни учреждения , обслужващи турската феодална държава с качествено нови по форма и съдържание институции.
Чл.14 на Берлинския договор фиксира границите на Източна Румелия :
Източната граница върви по брега на Черно море.
Северната - по билото на Стара планина.
Западната граница започва от връх Паскал, спуска се по р.Тополница между Пирдоп и с.Душанци, продължава до с.Петрич и оттук между Ихтиман и с.Вакарел , източно от Самоков, стига Родопите.
Южната граница върви по Родопите, на изток до р.Арда, завива на север, пресича р.Марица над Свиленград и по северна Странджа достига Черно море на север от Мичурин.
Следователно : Източна Румелия граничи само с една държава -Княжество българия / на север и запад /.
Чл. 15 на Берлинския договор дава право на султана да държи гарнизони с Княжеството.
Територия на Източна Румелия : 35 901 кв.км
Население на Източна Румелия : 815 946 души
от тях –
573 560 - българи
174 700 - турци и българомохамедани
42 654 - гърци
19 549 - цигани
4 177 - евреи
1 306 - арменци
В областта живеят още много чужди поданици - австрийци, чехи, маджари, французи, италианци и др.
Столицата е Пловдив.
" Столицата на автономната област имше странен вид и на пръв път неприятно ме порази. Улиците, оживени и шумни, гъмжаха от непознати хора, от червени фесове. При българския език се чуваше гръцки и турски- той се говореше от турците и арменците.....На пръв поглед Пловдив изглеждаше не български, а космополитен град."
Иван Вазов
Население на Пловдив :
Според преброяването от 1880г. Пловдив има :
24 053 жители
от тях :
10 909 българи
5 558 турци
4 781 гърци
865 цигани
806 арменци
1134 евреи
Численото надмощие на българите се запазва и засилва през следващите години, както личи от преброяването, направено на 1.01.1885г.
Пловдив има 33 442 жители
от тях :
16 752 българи
7 144 турци
5497 гърци
2168 евреи
1061 арменци
112 цигани
151 италианци
61 руси
80 французи
112 немци
304 разни народности
" Пловдив е един от най-големите и най-развити български градове след Освобождението. Всички европейци, които пресичат Балканите в средата на ХІХ в., не скриват възхищението си от града. Те го сравняват с останалите български селища. Ако и да блести в Ориента, Пловдив остава твърде назад в сравнение с европейските градове. Броят на солидните постройки е малък и повечето къщи са дървени, а улиците са тесни, кални и мръсни, без наименование и номера. Луи Леже, посетил Южна България през 1882г., нарича централната част на града " един безисходен лабиринт". Над малките къщи се издигат минаретата на многобройните джамии. Пловдив няма водоснабдяване и канализация , а в купищата смет се ровят много бездомни кучета. Оскъдната зеленина по тепетата не може да промени задушната атмосфера, създавана от блатата край Марица и разположените до моста на реката салхани/ касапници /. Централният площад на града е Джумаята, твърде оживен поради множеството си кафенета и бирарии. Оттук по посока р.Марица, по главната улица Узунчаршия и съседните на нея улици се простира търговско-занаятчийската част на Пловдив - цял квартал с малки магазини и работилници , търговски кантори, млекарници и гостилници. На десния бряг на р.Марица се намира турския конак. През източнорумелийския период Пловдив запазава доосвобожденския си облик. Поради липса на средства и време направените промени са малко. Руският императорски комисар княз Дондуков Корсаков замисля основно преустройство на града, определен от него за седалище на временните руски власти. С оглед на това е изготвен план и са отпуснати средства . Сложните обстоятелства след Берлинския конгрес осуетяват тези намерения да благоустрои града. Наистина някои улици са разширени, други са застлани, създава се противопожарна служба начело с инструктор- французин, а касапниците са изнесени извън града. Швейцарският градинар Люсиен Шевалас създава градина. В Пловдив се построяват няколко обществени сгради - на градския съвет и общинско управление, на мъжката и девическа реална гимназия, на Областното събрание и др. През 1882г. "Народний глас" пише: " Нищо по-прелестно от видът на белите и гиздави къщя, които амфитеатрално се групират по скалистите хълмове. Хубавите и ежедневно построяеми домове и здания придават ново оживление на града и наумявят за едно чувствително растящо благоденствие на жителите му . Местата за разходки са също многобройни и разнообразни"
ТЕКСТОВЕ ЗА РАБОТА
" Положението в областта остава напрегнато поради непрестанните компликации, които създава Високата порта.Тя отказва да утвърди гласувания от Първото областно събрание бюджет и повечето от законите и през следващите години това става практика."
" Особени затруднения създават мюсюлманските бежанци, чийто брой непрестанно расте.Бежанският въпрос пречи на нормалния държавнополитически живот на областта."
"Държавнополитическото изграждане на Източна Румелия е сложен и продължителен процес. То се осъществява под знака на борбата за създаване на българско управление. Победата на българите е основното в държавнополитическото изграждане на областта. Подкрепяно от руската дипломация, българското управление развива дейност за укрепване на областта като българска държава и по този начин подготвя нейното бъдещо сливане с Княжеството. Наред с това Източна Румелия носи всичките белези на едно изкуствено политико-административно образувание : семейственост в управленческия апарат, слаба организация на някои ресори, като съдебното дело, задълбочаваща се финансова неустойчивост, постоянна ангажираност със затрудненията, свързани със зависимостта от високата порта и великите сили."
"За разлика от Княжеството в Източна Румелия едрите турски земевладелци не бързат да продават земите си. През първите две години те се надяват на възстановяване на османската власт в Южна България и затова запазват имотите си .Тези земи не се обработват и за тях не се плаща данък, което намалява държавните приходи. За да принуди турските земевладелци да продават чифлиците си , източнорумелийското правителство провежда редица мероприятия - въвежда се забрана за сеене на ориз в Пловдивско и Пазарджишко, през 1882г. е въведен кадастрален/ поземлен/ данък, който заменя десятъка . Това означава, че турските собственици трябвало да плащат данък независимо дали обработват земята или не. Законът за кадастъра постига търсения резултат - след прилагането му започва масово продаване на турски имоти и изселване на едри земевладелци . Със същата цел през 1882г. е приет закон за превръщане на вакъфските имоти в свободна собственост. Всичко това показва, че османската власт в областта не може да бъде възстановена. Общият брой на изселилото се мюсюлманско население е около 50 000 души. Напускат страната не само едри турски земевладелски земевладелци, но и турски селяни по причина на религиозен фанатизъм."
"Постепенно се изменя вкусът на местните жители, предимно от радовете, които предпочитат по-добрите и по-евтини вносни стоки."
"Макар и бавно, фабричната капиталистически промишленост си пробива път . Появяват се нови предприятия : в Казанлък - фабрика за шишета, в Станимака/Асенвград/ фабрика за пашкули, текстилна фабрика в Сливен, 5 тютюневи фабрики в Пловдив, 5 тютюневи фабрики в Сливен, 2 тютюневи фабрики в Стара Загора и 1 в Харманли, Асеновград и Бургас. Една фабрика за бира в Пловдив и една в Асеновград, осем печатници в Пловдив, една в Сливен и една в Стара Загора. От новооткритите в областта около 40 фабрики и други предприятия няколко принадлежат на чужденци"
" В областта няма банка, която да осигурява на капиталистите заеми с умерена лихва."
"Пловдив е едни от крупните духовни центрове през ХІХв."
" На 4.ХІ.1880г е приет Закон за началното образование. Образователната политика на правителството става приоритет. Според нормативната база образованието е безплатно /което значи ободостъпно/ и задължително. Училище трябва да има във всяко селище с над 1 500 жители. Образованието е светско. Подчинено е на една законова база. Осъществява се от общозадължителни програми, с единни учебни помагала. В Дановата печатница се печатат 93 учебници, учебни помагала и ръководства. Образованието става основен фактор в процеса на хомогенизация на бълг.общество. Към учителите има много високи изисквания , но има и облекчения : освободени са от данъка към дохода, не вземат мъжете учители на военна служба "
" В градските центрове на областта , особено в Пловдив живее малоброен елит от образовани личности, получили образованието си в Европа, почувствали предимствата на модерния свят."
" В сп."Училищен дневник" се публикуват педагогически четива, съпоставителни данни за САЩ, Русия, Белгия, Франция, Великобритания, Сърбия, Гърция, Румъния, Чехия."
"В румелийската преса за образованието в чужбина са поместени 58 материала."
"В Източна Румелия излизат 35 вестника и списания"
" Чл.40 от Органическия устав постановява свобода на печата и забранява предварителната цензура ."
На 25 юли 1878г. излиза първият брой на в-к "Марица"/ първият вестник в България след Освобождението/.
Пловдив - пръв книгоиздателски център на Източна Румелия .
Превеждат се книги на Ч.Дикенс, У.Шекспир, Ж.Верн, В.Юго, А.Дюма, Н.Гогол, Ф.Достоевски, И. Тургенев.
В Пловдив се създава първата бибилиотека, музей, театър.
Х О Д Н А З А Н И М А Н И Е Т О
1. Поставяне на темата :
2.Умения: сортиране, подреждане на информация, сглобяване на общ текст с извод. Интерпретацията цели да си обобщят сведения и под формата на разказ, есе да се структурират фактите.
3.Материали : експонати, фотоси, текстове,цитати
4. Задачи :
Теоретична част, представена от уредника.
а/ разглеждане на определени фотоси и експонати от зала "Източна Румелия" :
- Панорамната снимка на Пловдив
- Органически устав на Източна Румелия
- Сборник от закони
- Владала
- Книги
и др.
б/ работа с цитати и текстове, подготвени от уредника
в/ Писане на текст - есе " Източна Румелия между Европа и Ориента "
Б И Б Л И О Г Р А Ф И Я
за
Източна Румелия
1. М.Уолес - кореспондент на английския вестник
" Таймс"
пътепис на Уолес, посетил Пловдив и Източна Румелия
2. Пътуване на Луи Леже из Южна България през 1882г./ описание на Пловдив /
3. Иречек ."Из Източна Румелия "
"Марица", №390 - 28 май, "Марица"№391- 1 юни , №394-11 юни, №396 -18 юни, №397 -22 юни, 398-25 юни, № 400-403,2-13 юни, №445-450,7-24 декември.
"Марица", №452, 4 януари, № 455, 14 януари, №456,18януари, № 459, 28 януари, №460,1 януари 1883г.
4.К.Иречек "Пътуване из България ", Пловдив, 1899г.
"Описание на Пловдив през 1883-1884г."
с.153-155 стр.
5.С.Странски -"Из обществения и домашен бит на Пловдив преди и след Освобождението"
Годишник на музеите в Пловдивски окръг, т.ІІІ, 1954г., с.83-91
6."Ширина и дължина на градовете на Източна Румелия"-в."Марица",ІІІ, №230, 28 октомври 1880г.
7."Нова карта на страните на долния Дунав и на Балканите, издадена от картографа Киперт, на която е обозначена и Източна Румелия.", в-к "Народний глас",№ 133-134, 4.ХІ.1880г.
8."Статистически календар на Старозагорски департамент за 1882г.", с.18
9."Народний глас", №347,1.ХІІ.1882г.
Отпечатана е геологическа карта на Южна България, съставена от Шкорпил.
10. Таблица за километричното разстояние между градовете и селата в Източна Румелия ,1883г. с 40 страници таблици
11.Официална статистика на населението ,1880г.
12.Резултати от преброяването на населението в Източна Румелия .
13.Христо Станишев "История на строежите и съобщенията в България от Освобождението до края на 1939г."
14.Уилям Гладстон за работата на Областното събрание. в-к"Марица", №139,30.ХІ.1879г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар