Европа в карти пред ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА
httpv://www.youtube.com/watch?v=RWXLUlX1M0c&feature=related
[gallery link="file" columns="4"]
httpv://www.youtube.com/watch?v=TCduRtJQ7gE&feature=related
Показват се публикациите с етикет ИСТОРИЯ 9 клас. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет ИСТОРИЯ 9 клас. Показване на всички публикации
събота, 5 февруари 2011 г.
петък, 4 февруари 2011 г.
УСТРОЙСТВО НА КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ
Презентацията може да бъде видяна Тук.
Забележка:
Изготвил: Илко Василев – учител по история
в Частна профилирана гимназия с чуждоезиково обучение “СТОЯНСТРОЙ” Пловдив
в Частна профилирана гимназия с чуждоезиково обучение “СТОЯНСТРОЙ” Пловдив
четвъртък, 3 февруари 2011 г.
Американската война за независимост (1775 г. до 1783 г. )
Войната за независимостта на Америка се води в периода от 1775 г. до 1783 г. между заселниците на 13те колонии и английските колонизатори. На практика военните действия приключват след битката при Йорктаун през октомври 1781 г., когато американските и френските войски под командването на Джордж Вашингтон принуждават 7000-та английска армия на Чарлз Корнуолис да капитулира. Официално Войната за независимост на САЩ приключва след подписването на мирен договор в Париж на 3 септември 1783 г.
•Първите сблъсъци между американците и британските войски започват на 19 април 1775 г. в района на Лесингтън. Над 3 милиона заселници се вдигат на бунт срещу колонизаторите. Борбата им сякаш изглежда безнадеждна, тъй като американската войска е нередовна, нито имат достатъчно финансови средства и военно оборудване.. На страната на британските части се сражават и наемни войници от Брауншвайг и Хесен, и някои приятелски настроени индиански племена. Опитът на войските под командването на Бенедикт Арнолд да откъснат Канада от британците пропада, след поражението при Квебек на 31 декември 1775 г. Така американците прекратяват нападенията над Канада. На 4 юли 1776 г. въстаналите 13 щата обявяват независимостта си.
httpv://www.youtube.com/watch?v=SERn6ADLPTE&feature=related
•Декларацията за независимост на САЩ е документ приет от Континенталния конгрес на 4 юли 1776 г., обявяващ, че Тринадесетте колонии, които са във война с Великобритания от повече от година, вече не са част от Британската империя, а са „свободни и независими щати“. Написана най-вече от Томас Джеферсън, Декларацията дава официално обяснение за причините, поради които Конгреса е гласувал обявяване на независимост на 2 юли 1776 г.
•През август същата година британците превземат Ню Йорк. След поредица от загуби, едва през декември 1776 г. войските под командването на Джордж Вашингтон печелят битката при Трентън, с което стабилизират положението на бунтовниците. Краят на 1777г. пък е успешен за британците. Отговорът на противниците не закъснява. Победа в битката при Саратога дава на американците шанса да обърнат изхода на войната. В лагера на британците настава смут. Отношенията с техните съюзниците охладняват и проблемите нарастват. Към всичко това се прибавя и падналият боен дух на англичаните, за което спомага присъединяването на Франция (през 1778 г.), на Испания (през 1779 г.) и на Холандия една година по-късно, на страната на американците. Военните действия все повече се разрастват в край-океанските райони. От съюзниците Франция стоварва най-много войски на бреговете на Новия свят.
httpv://www.youtube.com/watch?v=s08ucJsHVgE&feature=rec-LGOUT-exp_stronger_r2-2r-7-HM
Решаващата битка е при Йорктаун, където американци и французи принуждават британската армия да капитулира през октомври 1781 г. Две години по-късно войната официално приключва след подписването на мирен договор в Париж.
[gallery link="file" columns="4"]
•Първите сблъсъци между американците и британските войски започват на 19 април 1775 г. в района на Лесингтън. Над 3 милиона заселници се вдигат на бунт срещу колонизаторите. Борбата им сякаш изглежда безнадеждна, тъй като американската войска е нередовна, нито имат достатъчно финансови средства и военно оборудване.. На страната на британските части се сражават и наемни войници от Брауншвайг и Хесен, и някои приятелски настроени индиански племена. Опитът на войските под командването на Бенедикт Арнолд да откъснат Канада от британците пропада, след поражението при Квебек на 31 декември 1775 г. Така американците прекратяват нападенията над Канада. На 4 юли 1776 г. въстаналите 13 щата обявяват независимостта си.
httpv://www.youtube.com/watch?v=SERn6ADLPTE&feature=related
•Декларацията за независимост на САЩ е документ приет от Континенталния конгрес на 4 юли 1776 г., обявяващ, че Тринадесетте колонии, които са във война с Великобритания от повече от година, вече не са част от Британската империя, а са „свободни и независими щати“. Написана най-вече от Томас Джеферсън, Декларацията дава официално обяснение за причините, поради които Конгреса е гласувал обявяване на независимост на 2 юли 1776 г.•През август същата година британците превземат Ню Йорк. След поредица от загуби, едва през декември 1776 г. войските под командването на Джордж Вашингтон печелят битката при Трентън, с което стабилизират положението на бунтовниците. Краят на 1777г. пък е успешен за британците. Отговорът на противниците не закъснява. Победа в битката при Саратога дава на американците шанса да обърнат изхода на войната. В лагера на британците настава смут. Отношенията с техните съюзниците охладняват и проблемите нарастват. Към всичко това се прибавя и падналият боен дух на англичаните, за което спомага присъединяването на Франция (през 1778 г.), на Испания (през 1779 г.) и на Холандия една година по-късно, на страната на американците. Военните действия все повече се разрастват в край-океанските райони. От съюзниците Франция стоварва най-много войски на бреговете на Новия свят.
httpv://www.youtube.com/watch?v=s08ucJsHVgE&feature=rec-LGOUT-exp_stronger_r2-2r-7-HM
Решаващата битка е при Йорктаун, където американци и французи принуждават британската армия да капитулира през октомври 1781 г. Две години по-късно войната официално приключва след подписването на мирен договор в Париж.
[gallery link="file" columns="4"]
сряда, 2 февруари 2011 г.
СЕВЕРНА АМЕРИКА И САЩ XIX/XX век
Автентични фотографии от СЕВЕРНА АМЕРИКА И САЩ XIX/XX век.[gallery link="file" columns="4"]
четвъртък, 27 януари 2011 г.
ИЗТОЧНА РУМЕЛИЯ МЕЖДУ ЕВРОПА И ОРИЕНТА
"Образователната програма "ИЗТОЧНА РУМЕЛИЯ МЕЖДУ ЕВРОПА И ОРИЕНТА " е разработена от Мария Карадечева - уредник в Музей "Съединение" град Пловдив
О Б Р А З О В А Т Е Л Н А П Р О Г Р А М А
" ИЗТОЧНА РУМЕЛИЯ МЕЖДУ ЕВРОПА И ОРИЕНТА "
ТЕОРИЯ :
Постановленията на Берлинския договор за Източна Румелия
Статутът, наименованието, границите и уредбата на Южна България са определени в 10 точки на Берлинския договор / чл.13-22 / и я превръщат в ново, по-специално политика- административно образувание на Балканите. По предложение на англ. дипломати е наречена "Източна Румелия".
Източна Румелия има статут на автономна провинция в пределите на османската империя .
Намира се под пряката политическа и военна власт на султана.
Управлява се от главен управител- християнин, назначен от Високата порта за срок от 5 години.
Специална Европейска комисия трябва в 3 месечен срок да изработи Органически устав, който определя правата на главния управител и административното, съдебното и финансовото управление на областта, както и уредбата и функциите на местната милиция и жандармерия.
Органическият устав е подписан на 14.04.1878г. от членовете на Европейската комисия в Цариград. Съдържа 15 глави , 495 члена и 13 притурки от закони и правилници, които могат да се изменят от Областното събрание.
Автентичният официален текст на Органическия устав е а френски език. Печатан е в Цариград , в печатницата на Целих. Има български, турски и гръцки преводи. Българският превод е направен от Георги Груев и е издаден през 1879г. в печатницата на Хр. Г. Данов. Органическият устав утвърждава политическата отговорност на правителството пред Областното събрание, парламентарна неприкосновеност, свобода на разисквания в събранието , законодатлната инициатива , свобода на словото и печата, на събранията, на сдружаванията, на вероизповеданията, равенство на всички пред закона.
С Органическия устав приключва процеса на заменяне на старите политически и правни учреждения , обслужващи турската феодална държава с качествено нови по форма и съдържание институции.
Чл.14 на Берлинския договор фиксира границите на Източна Румелия :
Източната граница върви по брега на Черно море.
Северната - по билото на Стара планина.
Западната граница започва от връх Паскал, спуска се по р.Тополница между Пирдоп и с.Душанци, продължава до с.Петрич и оттук между Ихтиман и с.Вакарел , източно от Самоков, стига Родопите.
Южната граница върви по Родопите, на изток до р.Арда, завива на север, пресича р.Марица над Свиленград и по северна Странджа достига Черно море на север от Мичурин.
Следователно : Източна Румелия граничи само с една държава -Княжество българия / на север и запад /.
Чл. 15 на Берлинския договор дава право на султана да държи гарнизони с Княжеството.
Територия на Източна Румелия : 35 901 кв.км
Население на Източна Румелия : 815 946 души
от тях –
573 560 - българи
174 700 - турци и българомохамедани
42 654 - гърци
19 549 - цигани
4 177 - евреи
1 306 - арменци
В областта живеят още много чужди поданици - австрийци, чехи, маджари, французи, италианци и др.
Столицата е Пловдив.
" Столицата на автономната област имше странен вид и на пръв път неприятно ме порази. Улиците, оживени и шумни, гъмжаха от непознати хора, от червени фесове. При българския език се чуваше гръцки и турски- той се говореше от турците и арменците.....На пръв поглед Пловдив изглеждаше не български, а космополитен град."
Иван Вазов
Население на Пловдив :
Според преброяването от 1880г. Пловдив има :
24 053 жители
от тях :
10 909 българи
5 558 турци
4 781 гърци
865 цигани
806 арменци
1134 евреи
Численото надмощие на българите се запазва и засилва през следващите години, както личи от преброяването, направено на 1.01.1885г.
Пловдив има 33 442 жители
от тях :
16 752 българи
7 144 турци
5497 гърци
2168 евреи
1061 арменци
112 цигани
151 италианци
61 руси
80 французи
112 немци
304 разни народности
" Пловдив е един от най-големите и най-развити български градове след Освобождението. Всички европейци, които пресичат Балканите в средата на ХІХ в., не скриват възхищението си от града. Те го сравняват с останалите български селища. Ако и да блести в Ориента, Пловдив остава твърде назад в сравнение с европейските градове. Броят на солидните постройки е малък и повечето къщи са дървени, а улиците са тесни, кални и мръсни, без наименование и номера. Луи Леже, посетил Южна България през 1882г., нарича централната част на града " един безисходен лабиринт". Над малките къщи се издигат минаретата на многобройните джамии. Пловдив няма водоснабдяване и канализация , а в купищата смет се ровят много бездомни кучета. Оскъдната зеленина по тепетата не може да промени задушната атмосфера, създавана от блатата край Марица и разположените до моста на реката салхани/ касапници /. Централният площад на града е Джумаята, твърде оживен поради множеството си кафенета и бирарии. Оттук по посока р.Марица, по главната улица Узунчаршия и съседните на нея улици се простира търговско-занаятчийската част на Пловдив - цял квартал с малки магазини и работилници , търговски кантори, млекарници и гостилници. На десния бряг на р.Марица се намира турския конак. През източнорумелийския период Пловдив запазава доосвобожденския си облик. Поради липса на средства и време направените промени са малко. Руският императорски комисар княз Дондуков Корсаков замисля основно преустройство на града, определен от него за седалище на временните руски власти. С оглед на това е изготвен план и са отпуснати средства . Сложните обстоятелства след Берлинския конгрес осуетяват тези намерения да благоустрои града. Наистина някои улици са разширени, други са застлани, създава се противопожарна служба начело с инструктор- французин, а касапниците са изнесени извън града. Швейцарският градинар Люсиен Шевалас създава градина. В Пловдив се построяват няколко обществени сгради - на градския съвет и общинско управление, на мъжката и девическа реална гимназия, на Областното събрание и др. През 1882г. "Народний глас" пише: " Нищо по-прелестно от видът на белите и гиздави къщя, които амфитеатрално се групират по скалистите хълмове. Хубавите и ежедневно построяеми домове и здания придават ново оживление на града и наумявят за едно чувствително растящо благоденствие на жителите му . Местата за разходки са също многобройни и разнообразни"
ТЕКСТОВЕ ЗА РАБОТА
" Положението в областта остава напрегнато поради непрестанните компликации, които създава Високата порта.Тя отказва да утвърди гласувания от Първото областно събрание бюджет и повечето от законите и през следващите години това става практика."
" Особени затруднения създават мюсюлманските бежанци, чийто брой непрестанно расте.Бежанският въпрос пречи на нормалния държавнополитически живот на областта."
"Държавнополитическото изграждане на Източна Румелия е сложен и продължителен процес. То се осъществява под знака на борбата за създаване на българско управление. Победата на българите е основното в държавнополитическото изграждане на областта. Подкрепяно от руската дипломация, българското управление развива дейност за укрепване на областта като българска държава и по този начин подготвя нейното бъдещо сливане с Княжеството. Наред с това Източна Румелия носи всичките белези на едно изкуствено политико-административно образувание : семейственост в управленческия апарат, слаба организация на някои ресори, като съдебното дело, задълбочаваща се финансова неустойчивост, постоянна ангажираност със затрудненията, свързани със зависимостта от високата порта и великите сили."
"За разлика от Княжеството в Източна Румелия едрите турски земевладелци не бързат да продават земите си. През първите две години те се надяват на възстановяване на османската власт в Южна България и затова запазват имотите си .Тези земи не се обработват и за тях не се плаща данък, което намалява държавните приходи. За да принуди турските земевладелци да продават чифлиците си , източнорумелийското правителство провежда редица мероприятия - въвежда се забрана за сеене на ориз в Пловдивско и Пазарджишко, през 1882г. е въведен кадастрален/ поземлен/ данък, който заменя десятъка . Това означава, че турските собственици трябвало да плащат данък независимо дали обработват земята или не. Законът за кадастъра постига търсения резултат - след прилагането му започва масово продаване на турски имоти и изселване на едри земевладелци . Със същата цел през 1882г. е приет закон за превръщане на вакъфските имоти в свободна собственост. Всичко това показва, че османската власт в областта не може да бъде възстановена. Общият брой на изселилото се мюсюлманско население е около 50 000 души. Напускат страната не само едри турски земевладелски земевладелци, но и турски селяни по причина на религиозен фанатизъм."
"Постепенно се изменя вкусът на местните жители, предимно от радовете, които предпочитат по-добрите и по-евтини вносни стоки."
"Макар и бавно, фабричната капиталистически промишленост си пробива път . Появяват се нови предприятия : в Казанлък - фабрика за шишета, в Станимака/Асенвград/ фабрика за пашкули, текстилна фабрика в Сливен, 5 тютюневи фабрики в Пловдив, 5 тютюневи фабрики в Сливен, 2 тютюневи фабрики в Стара Загора и 1 в Харманли, Асеновград и Бургас. Една фабрика за бира в Пловдив и една в Асеновград, осем печатници в Пловдив, една в Сливен и една в Стара Загора. От новооткритите в областта около 40 фабрики и други предприятия няколко принадлежат на чужденци"
" В областта няма банка, която да осигурява на капиталистите заеми с умерена лихва."
"Пловдив е едни от крупните духовни центрове през ХІХв."
" На 4.ХІ.1880г е приет Закон за началното образование. Образователната политика на правителството става приоритет. Според нормативната база образованието е безплатно /което значи ободостъпно/ и задължително. Училище трябва да има във всяко селище с над 1 500 жители. Образованието е светско. Подчинено е на една законова база. Осъществява се от общозадължителни програми, с единни учебни помагала. В Дановата печатница се печатат 93 учебници, учебни помагала и ръководства. Образованието става основен фактор в процеса на хомогенизация на бълг.общество. Към учителите има много високи изисквания , но има и облекчения : освободени са от данъка към дохода, не вземат мъжете учители на военна служба "
" В градските центрове на областта , особено в Пловдив живее малоброен елит от образовани личности, получили образованието си в Европа, почувствали предимствата на модерния свят."
" В сп."Училищен дневник" се публикуват педагогически четива, съпоставителни данни за САЩ, Русия, Белгия, Франция, Великобритания, Сърбия, Гърция, Румъния, Чехия."
"В румелийската преса за образованието в чужбина са поместени 58 материала."
"В Източна Румелия излизат 35 вестника и списания"
" Чл.40 от Органическия устав постановява свобода на печата и забранява предварителната цензура ."
На 25 юли 1878г. излиза първият брой на в-к "Марица"/ първият вестник в България след Освобождението/.
Пловдив - пръв книгоиздателски център на Източна Румелия .
Превеждат се книги на Ч.Дикенс, У.Шекспир, Ж.Верн, В.Юго, А.Дюма, Н.Гогол, Ф.Достоевски, И. Тургенев.
В Пловдив се създава първата бибилиотека, музей, театър.
Х О Д Н А З А Н И М А Н И Е Т О
1. Поставяне на темата :
2.Умения: сортиране, подреждане на информация, сглобяване на общ текст с извод. Интерпретацията цели да си обобщят сведения и под формата на разказ, есе да се структурират фактите.
3.Материали : експонати, фотоси, текстове,цитати
4. Задачи :
Теоретична част, представена от уредника.
а/ разглеждане на определени фотоси и експонати от зала "Източна Румелия" :
- Панорамната снимка на Пловдив
- Органически устав на Източна Румелия
- Сборник от закони
- Владала
- Книги
и др.
б/ работа с цитати и текстове, подготвени от уредника
в/ Писане на текст - есе " Източна Румелия между Европа и Ориента "
Б И Б Л И О Г Р А Ф И Я
за
Източна Румелия
1. М.Уолес - кореспондент на английския вестник
" Таймс"
пътепис на Уолес, посетил Пловдив и Източна Румелия
2. Пътуване на Луи Леже из Южна България през 1882г./ описание на Пловдив /
3. Иречек ."Из Източна Румелия "
"Марица", №390 - 28 май, "Марица"№391- 1 юни , №394-11 юни, №396 -18 юни, №397 -22 юни, 398-25 юни, № 400-403,2-13 юни, №445-450,7-24 декември.
"Марица", №452, 4 януари, № 455, 14 януари, №456,18януари, № 459, 28 януари, №460,1 януари 1883г.
4.К.Иречек "Пътуване из България ", Пловдив, 1899г.
"Описание на Пловдив през 1883-1884г."
с.153-155 стр.
5.С.Странски -"Из обществения и домашен бит на Пловдив преди и след Освобождението"
Годишник на музеите в Пловдивски окръг, т.ІІІ, 1954г., с.83-91
6."Ширина и дължина на градовете на Източна Румелия"-в."Марица",ІІІ, №230, 28 октомври 1880г.
7."Нова карта на страните на долния Дунав и на Балканите, издадена от картографа Киперт, на която е обозначена и Източна Румелия.", в-к "Народний глас",№ 133-134, 4.ХІ.1880г.
8."Статистически календар на Старозагорски департамент за 1882г.", с.18
9."Народний глас", №347,1.ХІІ.1882г.
Отпечатана е геологическа карта на Южна България, съставена от Шкорпил.
10. Таблица за километричното разстояние между градовете и селата в Източна Румелия ,1883г. с 40 страници таблици
11.Официална статистика на населението ,1880г.
12.Резултати от преброяването на населението в Източна Румелия .
13.Христо Станишев "История на строежите и съобщенията в България от Освобождението до края на 1939г."
14.Уилям Гладстон за работата на Областното събрание. в-к"Марица", №139,30.ХІ.1879г.
О Б Р А З О В А Т Е Л Н А П Р О Г Р А М А
" ИЗТОЧНА РУМЕЛИЯ МЕЖДУ ЕВРОПА И ОРИЕНТА "
ТЕОРИЯ :Постановленията на Берлинския договор за Източна Румелия
Статутът, наименованието, границите и уредбата на Южна България са определени в 10 точки на Берлинския договор / чл.13-22 / и я превръщат в ново, по-специално политика- административно образувание на Балканите. По предложение на англ. дипломати е наречена "Източна Румелия".
Източна Румелия има статут на автономна провинция в пределите на османската империя .
Намира се под пряката политическа и военна власт на султана.
Управлява се от главен управител- християнин, назначен от Високата порта за срок от 5 години.
Специална Европейска комисия трябва в 3 месечен срок да изработи Органически устав, който определя правата на главния управител и административното, съдебното и финансовото управление на областта, както и уредбата и функциите на местната милиция и жандармерия.
Органическият устав е подписан на 14.04.1878г. от членовете на Европейската комисия в Цариград. Съдържа 15 глави , 495 члена и 13 притурки от закони и правилници, които могат да се изменят от Областното събрание.
Автентичният официален текст на Органическия устав е а френски език. Печатан е в Цариград , в печатницата на Целих. Има български, турски и гръцки преводи. Българският превод е направен от Георги Груев и е издаден през 1879г. в печатницата на Хр. Г. Данов. Органическият устав утвърждава политическата отговорност на правителството пред Областното събрание, парламентарна неприкосновеност, свобода на разисквания в събранието , законодатлната инициатива , свобода на словото и печата, на събранията, на сдружаванията, на вероизповеданията, равенство на всички пред закона.
С Органическия устав приключва процеса на заменяне на старите политически и правни учреждения , обслужващи турската феодална държава с качествено нови по форма и съдържание институции.
Чл.14 на Берлинския договор фиксира границите на Източна Румелия :
Източната граница върви по брега на Черно море.
Северната - по билото на Стара планина.
Западната граница започва от връх Паскал, спуска се по р.Тополница между Пирдоп и с.Душанци, продължава до с.Петрич и оттук между Ихтиман и с.Вакарел , източно от Самоков, стига Родопите.
Южната граница върви по Родопите, на изток до р.Арда, завива на север, пресича р.Марица над Свиленград и по северна Странджа достига Черно море на север от Мичурин.
Следователно : Източна Румелия граничи само с една държава -Княжество българия / на север и запад /.
Чл. 15 на Берлинския договор дава право на султана да държи гарнизони с Княжеството.
Територия на Източна Румелия : 35 901 кв.км
Население на Източна Румелия : 815 946 души
от тях –
573 560 - българи
174 700 - турци и българомохамедани
42 654 - гърци
19 549 - цигани
4 177 - евреи
1 306 - арменци
В областта живеят още много чужди поданици - австрийци, чехи, маджари, французи, италианци и др.
Столицата е Пловдив.
" Столицата на автономната област имше странен вид и на пръв път неприятно ме порази. Улиците, оживени и шумни, гъмжаха от непознати хора, от червени фесове. При българския език се чуваше гръцки и турски- той се говореше от турците и арменците.....На пръв поглед Пловдив изглеждаше не български, а космополитен град."
Иван Вазов
Население на Пловдив :
Според преброяването от 1880г. Пловдив има :
24 053 жители
от тях :
10 909 българи
5 558 турци
4 781 гърци
865 цигани
806 арменци
1134 евреи
Численото надмощие на българите се запазва и засилва през следващите години, както личи от преброяването, направено на 1.01.1885г.
Пловдив има 33 442 жители
от тях :
16 752 българи
7 144 турци
5497 гърци
2168 евреи
1061 арменци
112 цигани
151 италианци
61 руси
80 французи
112 немци
304 разни народности
" Пловдив е един от най-големите и най-развити български градове след Освобождението. Всички европейци, които пресичат Балканите в средата на ХІХ в., не скриват възхищението си от града. Те го сравняват с останалите български селища. Ако и да блести в Ориента, Пловдив остава твърде назад в сравнение с европейските градове. Броят на солидните постройки е малък и повечето къщи са дървени, а улиците са тесни, кални и мръсни, без наименование и номера. Луи Леже, посетил Южна България през 1882г., нарича централната част на града " един безисходен лабиринт". Над малките къщи се издигат минаретата на многобройните джамии. Пловдив няма водоснабдяване и канализация , а в купищата смет се ровят много бездомни кучета. Оскъдната зеленина по тепетата не може да промени задушната атмосфера, създавана от блатата край Марица и разположените до моста на реката салхани/ касапници /. Централният площад на града е Джумаята, твърде оживен поради множеството си кафенета и бирарии. Оттук по посока р.Марица, по главната улица Узунчаршия и съседните на нея улици се простира търговско-занаятчийската част на Пловдив - цял квартал с малки магазини и работилници , търговски кантори, млекарници и гостилници. На десния бряг на р.Марица се намира турския конак. През източнорумелийския период Пловдив запазава доосвобожденския си облик. Поради липса на средства и време направените промени са малко. Руският императорски комисар княз Дондуков Корсаков замисля основно преустройство на града, определен от него за седалище на временните руски власти. С оглед на това е изготвен план и са отпуснати средства . Сложните обстоятелства след Берлинския конгрес осуетяват тези намерения да благоустрои града. Наистина някои улици са разширени, други са застлани, създава се противопожарна служба начело с инструктор- французин, а касапниците са изнесени извън града. Швейцарският градинар Люсиен Шевалас създава градина. В Пловдив се построяват няколко обществени сгради - на градския съвет и общинско управление, на мъжката и девическа реална гимназия, на Областното събрание и др. През 1882г. "Народний глас" пише: " Нищо по-прелестно от видът на белите и гиздави къщя, които амфитеатрално се групират по скалистите хълмове. Хубавите и ежедневно построяеми домове и здания придават ново оживление на града и наумявят за едно чувствително растящо благоденствие на жителите му . Местата за разходки са също многобройни и разнообразни"
ТЕКСТОВЕ ЗА РАБОТА
" Положението в областта остава напрегнато поради непрестанните компликации, които създава Високата порта.Тя отказва да утвърди гласувания от Първото областно събрание бюджет и повечето от законите и през следващите години това става практика."
" Особени затруднения създават мюсюлманските бежанци, чийто брой непрестанно расте.Бежанският въпрос пречи на нормалния държавнополитически живот на областта."
"Държавнополитическото изграждане на Източна Румелия е сложен и продължителен процес. То се осъществява под знака на борбата за създаване на българско управление. Победата на българите е основното в държавнополитическото изграждане на областта. Подкрепяно от руската дипломация, българското управление развива дейност за укрепване на областта като българска държава и по този начин подготвя нейното бъдещо сливане с Княжеството. Наред с това Източна Румелия носи всичките белези на едно изкуствено политико-административно образувание : семейственост в управленческия апарат, слаба организация на някои ресори, като съдебното дело, задълбочаваща се финансова неустойчивост, постоянна ангажираност със затрудненията, свързани със зависимостта от високата порта и великите сили."
"За разлика от Княжеството в Източна Румелия едрите турски земевладелци не бързат да продават земите си. През първите две години те се надяват на възстановяване на османската власт в Южна България и затова запазват имотите си .Тези земи не се обработват и за тях не се плаща данък, което намалява държавните приходи. За да принуди турските земевладелци да продават чифлиците си , източнорумелийското правителство провежда редица мероприятия - въвежда се забрана за сеене на ориз в Пловдивско и Пазарджишко, през 1882г. е въведен кадастрален/ поземлен/ данък, който заменя десятъка . Това означава, че турските собственици трябвало да плащат данък независимо дали обработват земята или не. Законът за кадастъра постига търсения резултат - след прилагането му започва масово продаване на турски имоти и изселване на едри земевладелци . Със същата цел през 1882г. е приет закон за превръщане на вакъфските имоти в свободна собственост. Всичко това показва, че османската власт в областта не може да бъде възстановена. Общият брой на изселилото се мюсюлманско население е около 50 000 души. Напускат страната не само едри турски земевладелски земевладелци, но и турски селяни по причина на религиозен фанатизъм."
"Постепенно се изменя вкусът на местните жители, предимно от радовете, които предпочитат по-добрите и по-евтини вносни стоки."
"Макар и бавно, фабричната капиталистически промишленост си пробива път . Появяват се нови предприятия : в Казанлък - фабрика за шишета, в Станимака/Асенвград/ фабрика за пашкули, текстилна фабрика в Сливен, 5 тютюневи фабрики в Пловдив, 5 тютюневи фабрики в Сливен, 2 тютюневи фабрики в Стара Загора и 1 в Харманли, Асеновград и Бургас. Една фабрика за бира в Пловдив и една в Асеновград, осем печатници в Пловдив, една в Сливен и една в Стара Загора. От новооткритите в областта около 40 фабрики и други предприятия няколко принадлежат на чужденци"
" В областта няма банка, която да осигурява на капиталистите заеми с умерена лихва."
"Пловдив е едни от крупните духовни центрове през ХІХв."
" На 4.ХІ.1880г е приет Закон за началното образование. Образователната политика на правителството става приоритет. Според нормативната база образованието е безплатно /което значи ободостъпно/ и задължително. Училище трябва да има във всяко селище с над 1 500 жители. Образованието е светско. Подчинено е на една законова база. Осъществява се от общозадължителни програми, с единни учебни помагала. В Дановата печатница се печатат 93 учебници, учебни помагала и ръководства. Образованието става основен фактор в процеса на хомогенизация на бълг.общество. Към учителите има много високи изисквания , но има и облекчения : освободени са от данъка към дохода, не вземат мъжете учители на военна служба "
" В градските центрове на областта , особено в Пловдив живее малоброен елит от образовани личности, получили образованието си в Европа, почувствали предимствата на модерния свят."
" В сп."Училищен дневник" се публикуват педагогически четива, съпоставителни данни за САЩ, Русия, Белгия, Франция, Великобритания, Сърбия, Гърция, Румъния, Чехия."
"В румелийската преса за образованието в чужбина са поместени 58 материала."
"В Източна Румелия излизат 35 вестника и списания"
" Чл.40 от Органическия устав постановява свобода на печата и забранява предварителната цензура ."
На 25 юли 1878г. излиза първият брой на в-к "Марица"/ първият вестник в България след Освобождението/.
Пловдив - пръв книгоиздателски център на Източна Румелия .
Превеждат се книги на Ч.Дикенс, У.Шекспир, Ж.Верн, В.Юго, А.Дюма, Н.Гогол, Ф.Достоевски, И. Тургенев.
В Пловдив се създава първата бибилиотека, музей, театър.
Х О Д Н А З А Н И М А Н И Е Т О
1. Поставяне на темата :
2.Умения: сортиране, подреждане на информация, сглобяване на общ текст с извод. Интерпретацията цели да си обобщят сведения и под формата на разказ, есе да се структурират фактите.
3.Материали : експонати, фотоси, текстове,цитати
4. Задачи :
Теоретична част, представена от уредника.
а/ разглеждане на определени фотоси и експонати от зала "Източна Румелия" :
- Панорамната снимка на Пловдив
- Органически устав на Източна Румелия
- Сборник от закони
- Владала
- Книги
и др.
б/ работа с цитати и текстове, подготвени от уредника
в/ Писане на текст - есе " Източна Румелия между Европа и Ориента "
Б И Б Л И О Г Р А Ф И Я
за
Източна Румелия
1. М.Уолес - кореспондент на английския вестник
" Таймс"
пътепис на Уолес, посетил Пловдив и Източна Румелия
2. Пътуване на Луи Леже из Южна България през 1882г./ описание на Пловдив /
3. Иречек ."Из Източна Румелия "
"Марица", №390 - 28 май, "Марица"№391- 1 юни , №394-11 юни, №396 -18 юни, №397 -22 юни, 398-25 юни, № 400-403,2-13 юни, №445-450,7-24 декември.
"Марица", №452, 4 януари, № 455, 14 януари, №456,18януари, № 459, 28 януари, №460,1 януари 1883г.
4.К.Иречек "Пътуване из България ", Пловдив, 1899г.
"Описание на Пловдив през 1883-1884г."
с.153-155 стр.
5.С.Странски -"Из обществения и домашен бит на Пловдив преди и след Освобождението"
Годишник на музеите в Пловдивски окръг, т.ІІІ, 1954г., с.83-91
6."Ширина и дължина на градовете на Източна Румелия"-в."Марица",ІІІ, №230, 28 октомври 1880г.
7."Нова карта на страните на долния Дунав и на Балканите, издадена от картографа Киперт, на която е обозначена и Източна Румелия.", в-к "Народний глас",№ 133-134, 4.ХІ.1880г.
8."Статистически календар на Старозагорски департамент за 1882г.", с.18
9."Народний глас", №347,1.ХІІ.1882г.
Отпечатана е геологическа карта на Южна България, съставена от Шкорпил.
10. Таблица за километричното разстояние между градовете и селата в Източна Румелия ,1883г. с 40 страници таблици
11.Официална статистика на населението ,1880г.
12.Резултати от преброяването на населението в Източна Румелия .
13.Христо Станишев "История на строежите и съобщенията в България от Освобождението до края на 1939г."
14.Уилям Гладстон за работата на Областното събрание. в-к"Марица", №139,30.ХІ.1879г.
сряда, 12 януари 2011 г.
Генерал Васил Петров Делов
Делов, Васил Петров
Роден: 12.12.1859 в Котел.
Образование: Военното училище в София (1879).
Военна служба:
1878-1879 - Военното училище в София;
1879 - 20-а пехотна дружина;
? - 8-и пехотен полк;
?-24-и пехотен полк;
? - Командир на 22-ри пехотен полк;
?- Командир на 9-и пехотен полк;
? - Командир на 3-и пехотен полк;
1903 - Командир на 2-ра бригада на 6-та пехотна дивизия;
1909 - Командир на 1-ва бригада на 6-та пехотна дивизия;
1911 - Командир на 2-ра бригада на 2-ра пехотна дивизия;
09.1912 - Командир на Хасковския отряд;
1912-1913 - Командир на 11-а пехотна дивизия;
03.1913 - Началник на Южния отдел на Източния сектор при обсадата на Одрин;
08.1913-12.1914 - Командир на 10-а пехотна дивизия;
1915-02.1917 - Офицер за поръчки при Министерството на войната;
02.1917-10.1918 - Началник на 10-а дивизионна област;
10.1918 - Началник на 2-ра(?) дивизионна област;
1918 - В запаса.
Офицерски звания:
10.05.1879 - Подпоручик;
30.08.1882 - Поручик;
30.08.1885 - Капитан;
17.04.1887 - Майор;
01.01.1892 - Подполковник;
01.01.1896 - Полковник;
22.05.1913 - Генерал-майор.
Умира: ?
Награди:
Орден "За храброст" 3-та и 4-та степен, 2-ри клас;
Орден "Свети Александър" 4-та и 5-та степен;
Орден "За военна заслуга" 3-та и 4-та степен;
Орден "За заслуга".
Забележка: 21 октомври - 93 год. от Освобождението на Кърджали
Роден: 12.12.1859 в Котел.
Образование: Военното училище в София (1879).
Военна служба:
1878-1879 - Военното училище в София;
1879 - 20-а пехотна дружина;
? - 8-и пехотен полк;
?-24-и пехотен полк;
? - Командир на 22-ри пехотен полк;
?- Командир на 9-и пехотен полк;
? - Командир на 3-и пехотен полк;
1903 - Командир на 2-ра бригада на 6-та пехотна дивизия;
1909 - Командир на 1-ва бригада на 6-та пехотна дивизия;
1911 - Командир на 2-ра бригада на 2-ра пехотна дивизия;
09.1912 - Командир на Хасковския отряд;
1912-1913 - Командир на 11-а пехотна дивизия;
03.1913 - Началник на Южния отдел на Източния сектор при обсадата на Одрин;
08.1913-12.1914 - Командир на 10-а пехотна дивизия;
1915-02.1917 - Офицер за поръчки при Министерството на войната;
02.1917-10.1918 - Началник на 10-а дивизионна област;
10.1918 - Началник на 2-ра(?) дивизионна област;
1918 - В запаса.
Офицерски звания: 10.05.1879 - Подпоручик;
30.08.1882 - Поручик;
30.08.1885 - Капитан;
17.04.1887 - Майор;
01.01.1892 - Подполковник;
01.01.1896 - Полковник;
22.05.1913 - Генерал-майор.
Умира: ?
Награди:
Орден "За храброст" 3-та и 4-та степен, 2-ри клас;
Орден "Свети Александър" 4-та и 5-та степен;
Орден "За военна заслуга" 3-та и 4-та степен;
Орден "За заслуга".
Забележка: 21 октомври - 93 год. от Освобождението на Кърджали
събота, 8 януари 2011 г.
Съединението 06.09.1885
[gallery link="file" columns="4"]
6601. Александър Батенберг, княз на България от 29 април 1879 г., обявен по народна воля за владетел на България и Източна Румелия на 18 септември 1885 г. – “The Graphic”, бр. 827, 3 октомври 1885, с. 372.
6602. Княз Александър Български влиза в Пловдив начело на български кавалерийски полк. – “The Graphic”, бр. 826, 26 септември 1885, с. 392.
6603. Току-що построената областна гимназия в Пловдив. – “The Graphic”, бр. 828, 10 октомври 1885, с. 396.
6604. Мостът над Марица в Пловдив (Четата от Голямо Конаре влиза в града.) – “The Graphic”, бр. 828, 10 октомври 1885, с. 396.
6615. Ученичка от лицей в Пловдив (Недялка Шилева). – “The Graphic”, бр. 832, 7 ноември 1885, с. 513.
6616. Тайният български революционен комитет за Съединението. – “The Graphic”, бр. 832, 7 ноември 1885, с. 513.
6632. Българският княз Александър и неговият брат Франц Йосиф по време на битката при Сливница, 17 ноември. Рисунка от Антон Пиотровски, кореспондент от България на “The Graphic”, бр. 836, 28 ноември 1885, с. 609.
6636. Първите български пленени войници през войната под стража в Белград. Рисунка от M.Villiers, кореспондент от Сърбия на “The Graphic”, бр. 836, 5 декември 1885, с. 616-617.
6639. Защитата на София – призоваване на българските запасняци града. – “The Graphic”, бр. 836, 5 декември 1885, с. 632.
6670. Влизането на княз Александър в София на 26 декември след споразумението за примирие. Рисунка от Антон Пиотровски, специален кореспондент от България на “The Graphic”, бр. 841, 9 януари 1886, с. 28.
6722. Кореспондентите на вестниците очакват сраженията в една овчарска колиба край Цариброд. 1. М. de Lamoth, du Temps 2. M. Chytil, de la Neue Freie Presse 3. M. Piotrowski, de L`Illustrstion 4. M. Fillon, de L`Agece Havas, 5. M.Gopcevie, du Berliner Tagblatt. По скици на Пиотровски, специален кореспондент на “L`Illustration”, бр. 2233, 12 декември 1885 г., с. 385.
6725. Сръбски парламентьор пристига при полковник Николаев да преговаря за примирие. По скици на Пиотровски, специален кореспондент на “L`Illustration”, бр. 2233, 12 декември 1885 г., с. 404.
6748. Пловдив – мостът над Марица – “Всемирная иллюстрация”, бр. 15 (873), 5 октомври 1885 г., с. 252.
6753. Записване на доброволци във Враца ( по скици на М.Хелмонски). – “Всемирная иллюстрация”, бр. 16 (874), 12 октомври 1885 г., с. 281.
6782. Ниш – крал Милан подписва мирния договор. Зад него Хорватович, Петрович, Гарашанин. Гравюра по фотографията на Моди, придворен фотограф в Букурещ. - “Всемирная иллюстрация”, бр.899, 5 април 1886, с. 300.
6794. Марш на доброволците в Търново при заминаването им за границата със Сърбия при Берковица. Рисунка от M. Gerardin по скици на нашия кореспондент Антон Пиотровски. – “Le monde ilustre” - Париж, бр. 1494, 14 ноември 1885, с. 320.
6796. Началото на сблъсъка в Пловдив. Рисунка от M. Gerardin по скици на нашия кореспондент M.O.Le Free и фотографии на Кавра. Селяни и опълченци нахлуват в двора на конака. – “Le monde ilustre” - Париж, бр. 1495, 21 ноември 1885, с. 346.
httpv://www.youtube.com/watch?v=y8KIrVTvDZs
6600. Графична карта на България, Източна Румелия и европейската част на Турската империя . – “The Graphic”, бр. 826, 26 септември 1885, с. 365 (приложение).
6601. Александър Батенберг, княз на България от 29 април 1879 г., обявен по народна воля за владетел на България и Източна Румелия на 18 септември 1885 г. – “The Graphic”, бр. 827, 3 октомври 1885, с. 372.
6602. Княз Александър Български влиза в Пловдив начело на български кавалерийски полк. – “The Graphic”, бр. 826, 26 септември 1885, с. 392.
6603. Току-що построената областна гимназия в Пловдив. – “The Graphic”, бр. 828, 10 октомври 1885, с. 396.
6604. Мостът над Марица в Пловдив (Четата от Голямо Конаре влиза в града.) – “The Graphic”, бр. 828, 10 октомври 1885, с. 396.
6615. Ученичка от лицей в Пловдив (Недялка Шилева). – “The Graphic”, бр. 832, 7 ноември 1885, с. 513.
6616. Тайният български революционен комитет за Съединението. – “The Graphic”, бр. 832, 7 ноември 1885, с. 513.
6632. Българският княз Александър и неговият брат Франц Йосиф по време на битката при Сливница, 17 ноември. Рисунка от Антон Пиотровски, кореспондент от България на “The Graphic”, бр. 836, 28 ноември 1885, с. 609.
6636. Първите български пленени войници през войната под стража в Белград. Рисунка от M.Villiers, кореспондент от Сърбия на “The Graphic”, бр. 836, 5 декември 1885, с. 616-617.
6639. Защитата на София – призоваване на българските запасняци града. – “The Graphic”, бр. 836, 5 декември 1885, с. 632.
6670. Влизането на княз Александър в София на 26 декември след споразумението за примирие. Рисунка от Антон Пиотровски, специален кореспондент от България на “The Graphic”, бр. 841, 9 януари 1886, с. 28.
6722. Кореспондентите на вестниците очакват сраженията в една овчарска колиба край Цариброд. 1. М. de Lamoth, du Temps 2. M. Chytil, de la Neue Freie Presse 3. M. Piotrowski, de L`Illustrstion 4. M. Fillon, de L`Agece Havas, 5. M.Gopcevie, du Berliner Tagblatt. По скици на Пиотровски, специален кореспондент на “L`Illustration”, бр. 2233, 12 декември 1885 г., с. 385.
6725. Сръбски парламентьор пристига при полковник Николаев да преговаря за примирие. По скици на Пиотровски, специален кореспондент на “L`Illustration”, бр. 2233, 12 декември 1885 г., с. 404.
6748. Пловдив – мостът над Марица – “Всемирная иллюстрация”, бр. 15 (873), 5 октомври 1885 г., с. 252.
6753. Записване на доброволци във Враца ( по скици на М.Хелмонски). – “Всемирная иллюстрация”, бр. 16 (874), 12 октомври 1885 г., с. 281.
6782. Ниш – крал Милан подписва мирния договор. Зад него Хорватович, Петрович, Гарашанин. Гравюра по фотографията на Моди, придворен фотограф в Букурещ. - “Всемирная иллюстрация”, бр.899, 5 април 1886, с. 300.
6794. Марш на доброволците в Търново при заминаването им за границата със Сърбия при Берковица. Рисунка от M. Gerardin по скици на нашия кореспондент Антон Пиотровски. – “Le monde ilustre” - Париж, бр. 1494, 14 ноември 1885, с. 320.
6796. Началото на сблъсъка в Пловдив. Рисунка от M. Gerardin по скици на нашия кореспондент M.O.Le Free и фотографии на Кавра. Селяни и опълченци нахлуват в двора на конака. – “Le monde ilustre” - Париж, бр. 1495, 21 ноември 1885, с. 346.
Абонамент за:
Публикации (Atom)