Музеят и училището
Въпросът за връзката на музея с училището в помощ на обучението по история и цивилизация, заема съществено място в научно-методическата литература. По своята същност музеите са част от образователната и възпитателната система на обществото, тъй като се реализират социално чрез своите експозиции и чрез музейно-педагогическата и културно-просветната си дейност. Те са съкровищници, в които се пазят най-големите ценности, разкриващи историята на природата и обществото. Те са и местата, където се придобиват научни знания и се изгражда научен мироглед. В този смисъл музеите са съюзник на училището в сложната образователно-възпитателна дейност.
Над проблема на музеите и тяхната възпитателна функция днес се работи в много страни по света. Автори, като П. Дражев, Й. Шопов, Л. Разпопова и др., разкриват педагогическите и психологическите аспекти на проблема от различни позиции и го осветляват богато. Той се третира и на редица международни срещи. Постоянно се застъпва тезата, че образователната мисия е жизнено важна за музеите, ако те желаят да просперират като институция. По този начин въпросът за интеграцията на образованието с науката и културата придобива огромно значение. Музеите, като културни институти и съсредоточия на оригинални извори и знания, добиват възможност за интердисциплинарен подход към образованието.Срещата с паметниците на културата на многовековната история са един с нищо незаменим стимул за нравствено усъвършенстване, за развиване на мисленето и на социално насочени чувства и поведение сред учащите се.
Мотивите, отделеното време, целите, желанията, дори ценностната ориентация и психологическата настройка на всяка категория ученици посетила музея е различна. В зависимост от тях ученикът или групата ученици търси съдействието на музеен специалист, който да покаже и разкаже, да улесни, да опосредстви контакта с музейния свят. Основна форма на музейно-педагогическата и културно-просветна възпитателна работа е екскурзоводната беседа. Тя е важен фактор за реализация на социалните функции на музеите.
Главната задача на музейната екскурзоводна беседа е да даде задълбочени и достоверни знания и наред с това да въздейства върху мислите и чувствата, да съдейства за цялостното изграждане на учениковата личност. Целта е тя да стане способна, активно и творчески да реализира знанията и идеите си, да допринася за естетическото развитие на човека, да го подпомага в общуването с прекрасното, което да прониква в бита, труда и реалните обществени отношения между хората.
Благодарение на многобройните веществени доказателства, пазени и представени в музеите, които по своеобразен начин „филтрират” вековния социален опит на много поколения, тези задачи и цели се реализират по-лесно и непосредствено. В условията на музея учащите се могат по-достъпно да възприемат учебния материал. Всъответствие с това целите и задачите на екскурзоводната беседа се групират на образователни и възпитателни.
Безспорно музейните експозиции не са изградени съобразно с учебните програми, но екскурзоводната музейна дейност се реализира въз основа на експозициите, изхожда от тях, има право на изборност при подбора на експонатите, посредством които изяснява идеите, осъществява целите и задачите си. Всичко това определя и големите изисквания за обща и специална квалификация и висок професионализъм на музейните специалисти, осъществяващи музейнопедагогическата дейност. Необходимо е музейните специалисти да предвиждат време за естетическо и емоционално възприемане от една страна, а от друга – трябва да се има предвид възрастовите възможности на учениците свързани с концентриране на вниманието и уморяемостта им.
Музейно-педагогическата дейност е своеобразна, научна и творческа работа. Провеждането й е сложен, тристранен, ръководен процес, обхващащ музейната аудитория, музейната експозиция и музеен специалист. Разработването на екскурзоводната беседа изисква музейният специалист да се запознае с:
- разработването на темата в научната литература;
- предоставените в експозицията моменти и експонати, имащи отношение и разкриващи темата;
- разработването на темата в съответните учебници.
Много съществен е и предварителния съпоставителен анализ между посочените източници. Чрез него се определя обема информация, който трябва да се поднесе на учениците в съответната степен на образованието, експонатите и маршрута.
Екскурзоводната музейно-педагогическа дейност протича при особени условия: не в затвореното пространство на класната стая, а в богатата на много и разнообразни експонати музейна обстановка; в динамично състояние, при непрекъснатото движение на музейния специалист.
Осъществяването на всяка екскурзоводна беседа е сложен психолого-педагогически процес, който поставя пред музейния специалист високи изисквания. Ако учителят има възможност постепенно в продължение на много учебни часове да опознава учениците и в зависимост от това да определя прилаганите педагогически прийоми, то музейният педагог разполага с кратка предварителна информация, за да се ориентира относно подготвеността, интересите на учениците, целите, времето на посещението. Естествено в хода на работата, като следи реакциите, възприемането и отговорите на поставените въпроси, той може и трябва да внася корекции в действията си.
Разнообразното и достъпното провеждане на музейно-педагогическата беседа зависи от умението на екскурзовода да говори граматично правилно и литературно, от способността му да отчита наред с възрастовите особености на учениците и професионалната им насоченост и региона, от който идват.
Една от големите задачи на музеите е да правят съвременниците си чувствителни към наследството от предишните поколения. Понятието „музей” е неотделимо от понятието „наследство”. Наследството е онова, което позволява на всяка страна да опознава себе си, да се утвърждава, да обновява и да доказва своята жизнеспособност и своята културна традиция. В музеите учениците могат самостоятелно, активно и критично, въз основа на знанията си за природата, за историята и за историческия опит на човечеството, да правят изводи, оценки, обобщения, свързани с изучаваните факти и събития.
В заключение от казаното до тук следва, че разнообразната, достъпната и професионално осъществена беседа при посещение на учениците в музея съдейства за запознаване с обобщения опит на човечеството, за развитие наблюдателността и способностите на индивида, за активизиране на всички психични процеси - възприемане, внимание, мислене, запаметяване, воля, въображение, преживяване на силни чувства. Това определя реалната ценност на връзката между музея и училището.
Забележка: Д-р Атанас Шопов – уредник в ИМ – гр. Панагюрище
Няма коментари:
Публикуване на коментар