ЗЕНИЦА КЪМ ВСЕЛЕНАТА

БЕЛИНТАШ – АКТУАЛНИ АВТОРСКИ ПОЗИЦИИ И АКЦЕНТИ

 

ЗЕНИЦА КЪМ ВСЕЛЕНАТА

Древното скално светилище – прорицалище на легендарните беси – Белинташ отново заблестя над Родопа – Орфеевата планина!

Белинташ – светилището на бесите се оказа многообхватна и неизчерпаема тема. Тук легендарните беси – жреческото общество на прототраките и траките се легитимират с комплексни и автентични реалности и артефакти. Те могат да започнат от енеолитния храмов комплекс край с. Долнослав, през посланията, изсечени върху обожествявания скален феномен, до близките и далечни култови обекти из Свещения лес на бесите. Сребърният образ на древното тракийско божество Сабазий, открит в подножието на светилището, изведе от анонимност величественото светилище, предаде му блясък и освети сърцето на Орфеевата планина.

Най-интересно, уникално и загадъчно творение на жреците – беси е ясно очертаната ритуална археоастрономическа площадка от около 30 м² площ. Тя привлича погледа, но пленява любознателните със закодираните и неразгадаеми засега послания от древните мъдреци. Нарекох я ритуална, защото е дело на жреците. Техните наблюдения, изчисления и прозрения са се съпровождали с религиозни обреди и свещенодействия. (Вижте приложението в края)

През периода на пантеизма са били обожествявани природните забележителности и явления, небесните тела, техните движения и цикличност, поведението на животни и др.

Извисени върху скалните светилища и оброчища, жреците символично са се въздигани близо до боговете и са контактували с тях. Наблюдавали са, съхранявали, умножавали и пренасяли щафетата на сакрални тайни, познания и опит. Всичко е било съпровождано с ритуали, завоалирани с мистика, магически заклинания и прорицания.

Жреците – беси са наблюдавали и познавали движението на слънцето, на луната и нейните фази, някои планети от слънчевата система, съзвездия, годишни и космически цикли. Със своите познания и опит те са били полезни на хората. Направлявали са живота на обществото – от сезонните и битови практики в земеделието и животновъдството, ловът и риболовът до преселенията на племената. Те са съставяли календари за денонощия, месечни (лунни) и годишни цикли, валежи, прииждане на реките и други природни явления. Допустимо е да се притежавали познания, способи и методи за наблюдения, изчисления и прогнозиране.

Когато човек застане до ритуалната площадка бива удивен от това уникално човешко творение. Ако скалния „страж” приех за емблема на светилището, то уникалната археоастрономическа загадка нарекох зеница към вселената.

Дали това не е едно от първите технически способи за наблюдения и изчисления? Дали не предхожда известния абак¹?

Загадъчно и фантастично, то съществува реално хилядолетия. Това сложно съоръжение, изсечено върху каменното чело на Свещената скала е било изпитано преди много векове и е гарантирало точност и за следващите. Изработени по размерите на правоъгълните гнезда използваните гномони², репери³ или други пособия са осигурявали вертикална точност и посоки, а от хвърляните сенки, ъгли и наклони през определени дни и часове – верни изчисления и прогнози. Две от дълбоките правоъгълни дупки (по една на дългата и перпендикулярната редици) са свързани по протежението с по-малки, също така правоъгълни, но по-плитки. На тях би могло да бъдат прикрепени допълнителни гномони разграфявани върху восъчен слой и с различни височини, за по-точни измервания и изчисления. За това са служили и по-малките и плитки дупки в редиците.

Може да се окаже, че това съоръжение е било „абакът” или „сметачната линия” на бесите. Може да е било едно точно за времето си средство за измерване на месечни, годишни и астрономически периоди и цикли, за съставяне на календари.

Особено внимание заслужава късата, перпендикулярна редица от дупки. Тя чертае прав ъгъл, залегнал в основата на Питагоровата теорема⁴! Вероятно жреците беси са познавали значението на ъглите при изчисленията на траекторията на небесните тела.

Надявам се, предоставеното графично изображение на уникалната археоастрономическа площадка да предизвика интерес, да бъде опит, крачка и принос за разгадаване на още една тайна и популяризиране на едно от чудесата на Белинташ и Родопа.

Най-характерни и впечатляващи елементи из скалното светилище Белинташ са стотиците обредни ямки из цялото плато. Те са вече коментирани като приети от мен скални олтари за извършване на огнено – винени обреди – „Прозрение през пламък”.

В кни­га­та: “За жи­во­та на Це­за­ри­те” Све­то­ний раз­каз­ва за ед­но пред­­­с­ка­за­ние, ко­е­то Гай Ок­та­вий (ба­ща­та на бъ­де­щия прин­цепс) по­­лу­­ча­ва при по­хо­да си в Тра­кия. През 60-та го­ди­на пр.н.е., ко­га­то пре­­ми­­на­вал през Све­ще­ния лес на Бак­хус (Са­ба­зий б.а.) той се до­пи­тал до жре­ци­те – про­ри­ца­те­ли за бъ­де­ще­то на но­во­ро­де­ния си син. Те пред­­­с­ка­за­ли, че той ще бъ­де ве­лик, по­не­же от въз­ля­то­то вър­ху жерт­­­ве­­ния ол­тар ви­но лум­нал пла­мък, кой­то се из­ви­сил над пок­ри­ва на съ­­щия ол­тар. До­то­га­ва та­ко­ва пред­з­на­ме­ние е бил по­лу­чил са­мо Алек­­­сан­­­дър Ве­ли­ки.

Приемането на някои групи от множеството обредни ямки като конфигурации на известни съзвездия, „небесни атласи” и др., становището на Алексей Стоев и групата специалисти от Археологическия институт на БАН, че Белинташ се приема като модел на древна слънчева обсерватория, откритото в района на Свещения лес на бесите култовото „космическо цвете” Хаберлеа родопензис, разказваните и преразказвани необясними явления могат да се свържат с астрономическите и космически аспекти в контекста на приетото определение на археоастрономическата площадка и прорицалището Белинташ като „Око към вселената и душите на хората”.

Неслучайно проф. Н. Овчаров вече се опитва да обсеби Белинташ и да го „пришие” към Перперикон, а уникалното творение на жреците – беси показва на две места в книгата си „Перперикон-цивилизация на скалните хора” (2005 г.)

Не пише само, че ги делят хилядолетия във времето и над 100 км в пространството!

Уникалното творение на жреците-беси заслужава внимание и грижи, да стане известно и съхранено за поколенията!

Краевед: Ни­ко­ла Бо­ев

Плов­див, ЖР “Тра­кия”, бл. 176А – вх. Г,

Тел.: 032/836838; GSM: 0889 356119

 

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПОЯСНЕНИЯ:

 

Абак, абака¹ (гр. abax, лат. abacus „маса”, „дъска” – Вид сметало, което употребявали старите гърци и римляни. Специален чертеж с цифри за механическо решаване на уравнения.

Гномон² – (гр. gnomon) – Твърде стар астрономически уред във вид на отвесен стълб, по сянката на който върху хоризонтална повърхност са определяли височината на слънцето, посоката на меридиана, географската ширина и др. Стрелка на слънчев часовник.

Репер³ – (фр. repere) – Земемерен знак, който служи за изходна точка при нивелиране, при нанасяне на точки и линии от план на местност, при измерване и др. Добре видима точка на земната повърхност.

Питагорова теорема⁴ – Сборът от квадратите на дължините на двата катета в правоъгълния триъгълник е равен на квадрата на хипотенузата.