БЕЛИНТАШ И ДИЛЕМАТА САБАЗИЙ - ДИОНИС
Блясъкът на Сабазий озари голяма част от очертаващите се територии на древния Свещен лес на бесите и далече от тях. Изведе от анонимност величественото светилище – прорицалище и освети пътя към разкриване на нови тайни.На Белинташ се роди и пое първата глътка въздух заченатата още в древността ДИЛЕМА: Сабазий – Дионис. Като концентриран израз на синкретизъм между тракийски и антични богове, като явление, беше предизвикателство, тема за размисъл и продължение. Синкретизмът е стигал до присвояване чрез пречупване през призмата на гръцката митология и обричане на забрава.
Най-ярки примери могат да бъдат Сабазий и Бендида – двете главни божества, мъжкото и женското начало в теогонията на тракийската митология.
Стига се до парадокса – над Родопа, в земите на легендарните беси да витае миражът на митичен храм на гръцкия бог Дионис. Било е време, когато след непроверено и недоказано съобщение на Ст. Захариев, който пък се доверил на неизвестен батачанин Прозю, към Гьоз тепе (връх Виденица) плъзват чужди консули и учени, наши историци и археолози, краеведи и иманяри да търсят невиждани богатства и развалини от храм на Дионис. От тогава та до сега те се търсят из лабиринтите на Родопа и вече далече от връх Виденица, до високите върхове като Момчил (Енихан), Циганско градище, из Баташките балкани та до Перперикон, Старосел и по-далече.
През последните години, обнадеждени от големите археологически открития, някъде след неуморните иманяри и стимулирани от щедри спонсори, упорити търсачи вече „откриват” митичния храм на гръцкото божество, на няколко различни места, но без фанфари и доказателства.
Вестник „168 часа” от 26 март 2004 г. публикува обширна статия: „Храмът на Дионис открит на три различни места”. Със закачливото заглавие авторът Йордан Тодоров надниква зад кулисите и разкрива стимулираните от спонсори роли на известни наши археолози, които продължават да спорят и да търсят безуспешно митичен храм на гръцкия бог Дионис.
Според Н. Овчаров той се намира на Перперикон, а не край гр. Пещера. На телевизионния екран пък се показва върху загадъчен връх, някъде из Баташките балкани, вече като „Светилище на бесите” – заглавие на книга за Белинташ от 2001 година!
Спорещите са заели позиции от двете страни на незаличимия древен път от Рожен през Тополовския проход – естествена граница между Източните и Западните Родопи. Очертава се и като граница на племенни и култови различия!
Дотолкова, доколкото Белинташ – светилището на бесите свива териториите на Дионисиевия мит, в необявената дискусия се завихрят Белинташ и Сабазий.
Появиха се и първите съмнения. В брошурата „Прорицалището на Дионис” – издание на Археологическия музей – Пловдив пише, че в древна Тракия са съществували две светилища на Дионис.
В интервю, публикувано във в-к „Марица” от 14.03.2005 г. К. Кисьов – директор на Археологическия музей – Пловдив заключава: „Например за светилището на Дионис ясно е казано, че е в Хемус. И там се пазят табличките на свещеното писмо на Орфей. Никъде няма писмен извор, според който е в Родопите. В Родопите аз търся голямо светилище, но не знам къде е точно и на кое божество е”.
Тиражират се и нови, по-смели прозрения. В статията „Подземен свят” (Сп. „М тел” от м. окт. 2004 г.) авторът Г. Владов пише за бесите, че според Херодот те били „жреците на храма на Дионис и неговото прорицалище, което било някъде в свещената планина Родопите”. (Професор Овчаров твърди на свой ред, че храмът и прорицалището са точно на Перперикон). Като казах „Дионис” впрочем, да уточня: не става въпрос за онзи гръцкия Дионис с виното и разюзданото веселие, а за по-стария и далеч по-мрачен тракийски бог на земята Загрей, за който тракалозите предполагат, че е предшественик и основно влияние за по-късния гръцки дионисов култ.”
В книгата „Перперикон-цивилизация на скалните хора” (2005 г.) проф. Овчаров също признава: „Вече повече от столетие археолози търсят прочутото светилище с прорицалище на древния Дионис в Родопите. Става дума не за веселия елински бог на виното, а за неговия прототип – мрачно и сурово тракийско божество, началото на чиито култ се губи в дълбините на столетията и вероятно се отнася към края на бронзовата епоха. Предполага се, че неговото име и било „Загрей”!
Дилемата Сабазий – Дионис като двойно предположение само с едно решение става все по-актуална. Сабазий и неговото прорицалище Белинташ се оказаха една от страните на заченатата още в древността дилема.
Херодот споменава за светилище на Дионис издигнато на най-висок връх или планина, обслужвано от беси – едно племе от сатрите. Това е обяснимо. Той нарича всички тракийски божества с гръцки имена.
На Белинташ обаче се осмисля съобщението на Макробий, който се позовава на Ал. Полихистор, че траките са почитали слънцето като Либер и са го наричали Сабазий. Те са му построили храм върху хълма Зилмисос. Съобщението е по-ясно и категорично. От най-висок връх, вниманието може да се насочи по-ниско, а почитаното божество е тракийско.
Дилемата Сабазий – Дионис като ново явление в митологията не се е споменавала и лансирана досега, но прозира и се признава от учените. Коментира се в книгите на Ал. Фол „Тракийският Дионис книга първа Загрей” (1991 г.) и „Тракийският Дионис Книга втора Сабазий” (1994 г.). Тя се съдържа в заглавието. Алексей Стоев и група учени, които изследваха Белинташ, освен за модел на древна слънчева обсерватория го определят и като светилище на Дионис-Сабазий. (1990 г.)
За Белинташ и Сабазий се заговори и пише, което е признание за заеманото важно място сред култовите обекти, посред прозренията и откритията през последните години. Направиха се и първите опити за омаловажаване на уникалните находки или неверни интерпретации, та до абсурдното „прикачване” към Перперикон!
Белинташ и Сабазий са страна на дилемата, дотолкова, доколкото са алтернатива на безуспешно търсен митичен храм на гръцкия бог Дионис на различни места из земите на бесите и далече от тях.
Белинташ може да бъде ключ към пътища за разкриване на нови тайни. Съдбата на Сабазий е съдба и на Бендида, Загрей, Панака и други тракийски богове та чак до Орфей – легендарният родопски поет, музикант и певец.
Краевед: Никола Боев
Председател на фондация „Белинташ” (2002 г.)
Пловдив, ЖР “Тракия”, бл. 176А – вх. Г, Тел.: 032/836838
Няма коментари:
Публикуване на коментар