"Подбрани извори за българската история – нови възможности в обучението
Диана Михайлова Илиева
Преподавател в 56. СОУ, София
Статията е публикувана в Сб. националното историческо образование, В.Т.,2005, с. 105 - 110
Подбрани извори за българската история – нови възможности в обучението
Диана Михайлова Илиева
Преподавател в 56. СОУ, София
Всяко поколение преосмисля и пренаписва своята история, като препрочита старите известни исторически източници и търси в дългия път към себепознанието нови опори – мостове между миналото, настоящето и бъдещето. Човекът от третото хилядолетие запазва своята идентичност, но все повече се превръща в гражданин на света. Обучението по история излиза от своите традиционни рамки на репродуктивно възпроизвеждане на знания и исторически факти и се ориентира към активната педагогика1, където ученикът е действена страна в учебния процес. Той се учи да разсъждава, да използва и тълкува различни източници и да прави заключения от тях. Уменията, които придобива в процеса на подбор и критично отношение към поднесената информация, са основополагащи в изграждането на устойчива гражданска позиция и са незаменими в продължаващото през целия живот образование.
Опори в европейския опит
Последното десетилетие е наситено с промени в европейското историческото образование. През 1993г е създадена международната организация ЕВРОКЛИО, която си поставя като основни цели: засилване на позициите на историята като основополагащ учебен предмет, подкрепяне на интелектуалната свобода на учителя, развитие на европейското съзнание у младите хора чрез обучението по история, без да се пренебрегват националните, регионалните и глобалните измерения.2 Значително място в дейността на организацията заема създаването на нови учебни програми,3 като това важи с особена сила за страните от бившия социалистически лагер. На годишните конференции на организацията се разглеждат въпроси, свързани с използването на различни източници, както и на информационно- комуникационните технологии в обучението, историческото наследство и националната идентичност; всекидневния живот, историята на различните етнически общности и др.4 Българските учители по история се присъединяват към ЕВРОКЛИО през 1998г със своето Сдружение на преподавателите по история в България. За основни цели приемат модернизирането на обучението по история и ролята на учителя като основна фигура в него.5 Основна тема на годишните национални конференции на Сдружението е “Разнообразието на източниците и средствата в обучението по история”. Въпросът за източниците в историята в тяхното съвременно разбиране6 ñбе поставен на международни и национални форуми, след което логично се появи и в приетите през 2000г Държавните образователни изисквания за учебно съдържание по история и по гражданско образование.7
Източниците на историята и новите програми
Важна характеристика на новите програми е връзката им със съвременността. Обучението по история има съществена роля в подготовката на младите хора за реализацията им в обществото. Поставен е акцент върху разбирането на света, в който живеят учениците, а политическата история е балансирана с история на всекидневния живот, манталитет, култура и други.8 Налага се убеждението, че “Всичко е история”.
Характерна особеност на новите програми е тяхното тясно свързване с източниците на историята и то като източник на знания. Четвъртото ядро в програмите е посветено на източниците на историята.9 Учениците трябва да извличат и интерпретират информация от различни типове източници/писмени документи, карти, диаграми, снимки, статистически данни, картини, карикатури и други/, както и да търсят, подбират и да обработват информация с помощта и средствата и ресурсите на ИКТ. Особено важно е да могат да правят заключения въз основа на съпоставяне на информация от различни исторически източници. Те трябва да изразяват критично отношение при анализ на информация от различни източници, като съставят самостоятелни писмени текстове/ описание, разсъждение, анализ на документ/. Така, според ДОИ за УС, източниците на историята се използват вече не като илюстрация, а като равностоен носител на знания. Изразяването на собствена критична позиция с приведени аргументи и доказателства, разглеждайки различни гледни точки в разнообразни източници и съставянето на самостоятелен писмен текст – отговор на исторически въпрос или анализ на документ е включено като трети компонент в Държавния зрелостен изпит.10
Критичното отношение към източниците и историческото познание изисква да се преодолеят вкоренените стереотипи в българското историческо образование, неговият предимно репродуктивен характер.11 Следва да се направят необходимите преоценки, като се въвеждат елементи на многоперспективност в обучението, емпатия и се достига до разбиране на смисъла на историята.
Многоперспективност
Промените в историческото образование в Европа в последното десетилетие се съпътстват от термина “многоперспективност”, като най-значим принос за популяризирането и има ЕВРОКЛИО.12 Разбирането за многоперспективността е в основата на съвременното обучение по история в страните, членуващи в международната организация. Училищната история се нуждае от нея, за да бъде разбрана сложността на миналото. Както B.Borries посочва, тя е “опит на всички нива за разбиране на останалите чрез съчувствие, чрез хипотетично обуване на чуждите обувки и гледане през очите на другите”.13 Да може да се дистанцира от дадено събитие и да го погледне от друг ъгъл, да се приведат и други аргументи помага по-пълно да се разбере историческото събитие. Животът е изпъстрен с различни преживявания на хората от историческата общност. Макар и еднакви, историческите събития, разгледани през очите на различни етнически, религиозни и социални групи, имат съществени различия. Възстановката на миналото прилича на добре организиран съдебен процес, театрална постановка или парламентарна дискусия (според/ B.Borries14).В този смисъл многоперспективността е от особено значение при разглеждане на спорни въпроси в историята или на такива, които се нуждаят от преоценка. Този подход важи с особена сила при общества в преход, каквото е българското, и отхвърляне на стари, пропити с идеологични постановки учебници и учебни програми.
Многоперспективността подхранва историческата мисъл.15 Посредством представянето едновременно на различни гледни точки по-лесно се постига критичен поглед към миналото. Това е изключително привлекателно за такова училищно образование, което се дистанцира от директното внушение и от категоричната интерпретация на миналото само от един ценностен и аргументативен ракурс.16 Такива основи на историческо образование у нас са поставени с приемането на ДОИ за УС и новите учебни програми. Многоперспективността се свързва с начините на историческо повествование в учебниците, с подбора на източниците и с технологията на тълкуването им.17
Ако за събитията от европейската и световна история има повече помагала и може да се използва богатия чуждестранен опит, то за българската история подборът на източници, отговарящи на съвременните изисквания, все още е затруднен.
Подбор на източниците за българската история
В отговор на предизвикателството на “новото” време, в което живеем, екип от видни историци и педагози, организиран от фондация ТАНГРА Тан Нак Ра18, си поставиха отговорната, нелека и амбициозна задача да подготвят поредица от извори за българската история. Всяка промяна, преоценка и “бели петна” в историята е свързана с източниците. Необходим е един съвременен набор от разнообразни документи, който да е в помощ на учителите, учениците и студентите в началото на новото хилядолетие. Замислената поредица ПИБИ / Подбрани извори за българската история/ е в 4 тома:
1 том – Древните българи и земите на Балканския полуостров до VІІ век19
2 том – Българските държави и българите през средновековието20
3 том – Българските земи под османска власт – ХV – ХVІІ век Българско Възраждане – ХVІІІ – ХІХ век /под печат/
4 том – Българската държава и българите 1878 – 2001г.
При подбора на източниците колективът се ръководи от:
· Заложеното в новите ДОИ за УС по История и цивилизация и програмата за ХІ клас.
· Разнообразие на източниците по история – т.е. писмени, схеми, карти, планове, снимки, карикатури, картини, статистически данни и др.
· Историческите извори/ свидетелства на епохата/ трябва да показват живота в миналото в неговата пълнота и пъстроцветие – т.е. както политическа, религиозна и културна история, така и всекидневен живот, външен облик, облекло, бит и други, защото всичко е история.
· В христоматиите са включени и исторически извори от дистанцията на времето. Те са кратки коментарни текстове, откъси от историографски съчинения, възстановки на крепости и дворци, както и антропологични възстановки. Те са в помощ и за по-лесното разбиране и тълкуване на различните материали, поместени в христоматията.
· Използван е принципът за многоперспективност, като писмените извори са представени в 2 части – домашни и чужди. Съответно погледът на другите за нас.(Естествено не всяко събитие или факт от античната или средновековна история е представено по този начин, тъй като за някои източниците са много оскъдни.)
· При подбора на изворите са използвани приемственост и новост в типовете източници. Към писмените и материалните документи във всеки следващ том се появяват и нови източници, характерни за съответната епоха: каменна летопис през ІХ век; приписки през ХІІ – ХІV век; пътеписи през ХV – ХVІІ век; карикатури и гравюри през ХІХ век; снимки и други.
· Моменти с приносен характер са представянето на най-ранната история на българите и цялата 2 част на том втори, посветена на Волжка България.
· От този 2 том води началото си и проследяването на живота на българи, останали извън българското етнокултурно пространство. В историята има десетки примери на отделни личности или етнически групи, които са преплели съдбата си с други народи и култури и са оставили своя принос.
Техники за работа с христоматията
За да се улесни работата с христоматията, в помощ на учителите и широк кръг читатели всички документи са получили определена обработка:
· Всеки документ или авторов текст е придружен с условни знаци. Поставянето им е с препоръчителен характер с цел да се улесни работата на ученици, студенти и учители, но без да ги ограничава в ползването на документите. Знаците дават следните насоки: документът е подходящ за задължителна подготовка; документът е подходящ за профилирано обучение; документът е подходящ за студенти; нов документ; коментарен текст; друг поглед върху познат по вид документ.
· Пред всеки писмен документ има въвеждащ текст с информация за автора и общо представяне на документа.
· Към всеки документ са посочени съдържащите се в него теми,формулирани според програмата по история и цивилизация за ХI клас. Тематично са определени не само писмените извори, а и тези от материалната култура.
· Изграден е тематичен показалец с основни теми от учебната програма и подтеми на конкретните документи. Този показалец може да се използва за подбор и представяне на комплект от писмени и материални извори по всяка една тема.
· Именният показалец към всяка част улеснява търсенето на определена личност или обект.
· Към том втори има и показалец на съчиненията. В том първи същата роля изпълнява съдържанието.
· Документите от материалната култура се нуждаят от по- специфичен анализ. Коментарните текстове от специалисти улесняват анализа и подпомагат работата на учителя.
Примери за работа с Подбрани извори за българската история, основани на вижданията за активното учене
Тук ще предложим няколко основни типа задачи, свързани с разглеждания подход. Те могат да се разглеждат като образци за съставяне на различни собствени варианти от учителите. Ориентирани са към използване на разнообразни източници, разбиране на смисъла на тяхното комбиниране, изясняване на спорни въпроси, откриване на общи ценности и други.21
Комбиниран анализ на различни източници:
Да се датира златният печат на цар Иван Асен ІІ, като се направи критичен коментар на изображението му и се съпостави с надписа от църквата “Свети 40 мъченици” и откъса от “Синодика на цар Борил” за възстановяването на патриаршията.
Да се изясни светогледът на българския владетел от първата половина на ІХ век , като се коментират каменните надписи на хановете Омуртаг, Маламир и Пресиян и златният медальон на хан Омуртаг.
Да се опише животът на българското духовенство през ХІІІ – ХІV век, като се използват: “ Проложно житие на патриарх Йоаким І”, “ Похвално слово за Евтимий” и материалите за скалните манастири – снимки, скици, исторически коментар.
Изясняване на спорни въпроси:
На основата на критичен анализ и съпоставяне на домашни и чужди писмени източници/ свидетелства на епохата/, както и коментари от дистанцията на времето учениците могат сами да достигнат до подходящо решение на някои от следните спорни въпроси: ранната история на българите – том І; годината на създаване на българската държава; мисията на светите братя Кирил и Методий във Великоморавия, като се запознаят с мнението на П. Юхас за българската Моравия; покръстването на българският народ и други.
Използване на интерактивни методи:
Работа по групи
Представете държавната уредба на средновековна България - владетелски институт, органи на държавно управление и провинциална уредба. Първата група работи по чужди писмени източници. Втората група анализира домашни писмени документи, а третата използва печати, монети, миниатюри и неофициални източници. Всяка група представя резултатите си. Завършва с обобщителен коментар.
Представете картината на стопанския живот в България през VІІ – ХІV век. Първата група използва само официални писмени източници. Втората група работи само по документи от материалната култура. Третата група анализира неофициални писмени източници и изображения. При приключване на задачата се коментират резултатите на всяка група.
Ролеви игри, при които се провокира емпатия
Опишете всекидневието на средновековния човек, като изберете ролята си: владетел, болярин, болярка, обикновен воин, селянин, селянка, духовно лице. При отговора си използвайте както писмени източници/домашни и чужди/, така и изображения, материали от археологически находки, възстановки на крепости и жилища и други.
Провеждане на публичен исторически дебат на тема:”Българската държава не е създадена през 681г въз основа на съюза между българи и славяни”.22Двете страни не само защитават противоположни тези , но са задължени да дадат дефиниция на всички термини. При предварителната подготовка използват разнообразни исторически източници, както и странична литература.Тъй като дебатът е публичен, не е необходимо да завърши с победител, а може да прерасне в свободна дискусия с публиката.Така и зрителите не само проследяват пътя на историческите изследвания и се докосват до споровете в историческата наука, но у тях се провокира интерес към историческото дирене.
Перспективите
Чрез поредицата Подбрани извори за българската история съставителите смятат, че са създали “банка от документи”, отговарящи на съвременните изисквания. Включването на разнообразни писмени източници и документи от материалната култура разкриват живота в миналото в цялата му пълнота и пъстроцветие. Дава се възможност за разгръщане на творческата дейност на учителя. Той може пълноценно да използва методите на активното учене, които насърчават към критично мислене и подтикват учениците и учителя към взаимно сътрудничество. Така съвременното поколение по-лесно ще преосмисли миналото си и ще преоткрие себе си в новия глобален свят. Има възможност да разшири познанията си за своята идентичност и да я съхрани.
1 Кушева, Р. Методика на обучението по история. С., Парадигма, 2000.
2 Йоке ван дер Леув- Рууд, ЕВРОКЛИО и България с поглед към бъдещето, Диалогът в историята, №1, 5 - 11
3 Питър Хилис, Историята в учебните програми, Диалогът в историята, №1, 46 - 58
4 Йоке ван дер Леув- Рууд, ЕВРОКЛИО и България с поглед към бъдещето, Диалогът в историята, №1, 6
5 Кушева,Р. Сдружението на преподавателите по история в България и неговата дейност, , Диалогът в историята, №1, 12- 15
6 Кушева, Р. Методика на обучението по история. С., Парадигма, 2000. с.139
7 Държавни образователни изисквания за учебно съдържание. Културно – образователна област: Обществени науки и гражданско образование, ДВ,бр.48 от 13 юни 2000г.,84 – 88; 91 – 93.
8 Попов,Д., Новите учебни програми по история и цивилизация, Диалогът в историята, №1, 16 - 18
9 Вж. Държавни образователни изисквания за учебно съдържание. Културно – образователна област: Обществени науки и гражданско образование, ДВ,бр.48 от 13 юни 2000г.,84 – 88; 91 – 93.
10 Вж. Програма за държавен зрелостен изпит по история и цивилизация, в.Аз Буки, бр.15 2003г.
11 Шопов,Й., Дидактически проблеми на историята, СУ, 1991г
12 Кушева, Р., Многоперспективност, избор на източници и технологии за работа с тях, Диалогът в историята, № 7, 16 - 31
13 Bodo von Borries, /2001/.”Multiperspectivity” – Utopian Pretensions or Feasble Fundament of Historical Learning inEurope.Hamburg,
14 пак там
15 Споделеното минало – обучение за бъдещето,Всекидневният живот в Албания, България и Македония 1945- 2000, с.8
16 Кушева, Р., Многоперспективност, избор на източници и технологии за работа с тях, Диалогът в историята, № 7, 16
17 пак там
18 Фондацията е създадена през 1998г. Основните и цели са да се възроди истината за историческото място и значение на българите в световната цивилизация и култура. Да се информира световната общественост за мястото ,ролята и значението на цивилизацията на древните българи.
19 Излязъл от печат през 2002г. Одобрен за учебно помагало със заповед № РД 09-330/04.04.2003г.
20 Излязъл от печат през 2004г. Одобрен за учебно помагало със заповед №РД 09-09/05.01.2005г
21 Алгоритми за тълкуване на различните източници са дадени в методичната литература и в някои помагала: Кушева, Р. Методика на обучението по история. С., Парадигма, 2000; Марков,Г., Р.Кушева, Б. Маринков.Учебник по история и цивилизация за 10.клас.С.,Просвета,2001;Р.Кушева. Учебна тетрадка за 7.клас. С., Просвета, 2000; Споделеното минало – обучение за бъдещето,Всекидневният живот в Албания, България и Македония 1945- 2000 и други.
22 Илиева, Д., За началото на българската държава и съвременното обучение по история, сб.Обучението по история в новите условия,Тангра, С, 1999,с 114
Забележка: Подбрани извори за българската история – нови възможности в обучението
Диана Михайлова Илиева
Преподавател в 56. СОУ, София
Статията е публикувана в Сб. националното историческо образование, В.Т.,2005, с. 105 - 110
Показват се публикациите с етикет Литература. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Литература. Показване на всички публикации
петък, 28 януари 2011 г.
сряда, 12 януари 2011 г.
Документални сборници - “Българската екзархия”
В края на 2003 година Народна библиотека "Иван Вазов" Пловдив издаде сборник с документи от архивните си фондове “Българската екзархия”, посветен на 130-годишнината от учредяването на Българската екзархия и на 50-годишнината от възстановяването на Българската патриаршия
ст.н.с.д-р Радка Колева и Анна Аврамова. Българската Екзархия- Сборник с документи и материали от фондовете на НБИВ
В края на 2003 година Народна библиотека "Иван Вазов" Пловдив издаде сборник с документи от архивните си фондове “Българската екзархия”, посветен на 130-годишнината от учредяването на Българската екзархия и на 50-годишнината от възстановяването на Българската патриаршия.
Сборникът съдържа 262 документа, представени в хронологичен ред, обхващащи периода от 27 февруари 1870 г. до 22 юни 1915 г. Всеки документ е анотиран и снабден с пояснителни бележки за споменатите в него лица, събития, чужди или остарели думи. Справочният апарат е представен с два показалеца – именен и географски, с разгънато съдържание. Изданието е илюстрирано с портрети на дейци на Българската екзархия от специализирания фонд “Портрети и снимки” на Народната библиотека в Пловдив.
ст.н.с.д-р Радка Колева и Анна Аврамова. Българската Екзархия- Сборник с документи и материали от фондовете на НБИВ
В края на 2003 година Народна библиотека "Иван Вазов" Пловдив издаде сборник с документи от архивните си фондове “Българската екзархия”, посветен на 130-годишнината от учредяването на Българската екзархия и на 50-годишнината от възстановяването на Българската патриаршия.Сборникът съдържа 262 документа, представени в хронологичен ред, обхващащи периода от 27 февруари 1870 г. до 22 юни 1915 г. Всеки документ е анотиран и снабден с пояснителни бележки за споменатите в него лица, събития, чужди или остарели думи. Справочният апарат е представен с два показалеца – именен и географски, с разгънато съдържание. Изданието е илюстрирано с портрети на дейци на Българската екзархия от специализирания фонд “Портрети и снимки” на Народната библиотека в Пловдив.
събота, 8 януари 2011 г.
Дидактическите тестове по история
Автор: Юри Тодоров
Дидактическите тестове по история служат за обективна проверка и оценка на знанията и се реализират в рамките на организирания учебен процес на институционално равнище. Дидактическата тестология се включва в общия контекст на информационната обезпеченост на учебния процес и може да се разглежда като своеобразно приложение и развитие на технология за получаване на обратна информация за учителя относно следните основни аспекти:
Дидактическите тестове се разработват на една строга научна основа, върху тяхното развитие са работили и продължават да работят много учени от различни страни. Българските учители са задължени да познават основите на дидактическото тестология поради широкото използване на този метод на проверка на знанията на едно високо институционално ниво. От друга страна ставаме свидетели на едно небивало разпространение на тестови задачи, често наричани тестове по история, които нямат необходимите качества на едно теоретично издържано ниво. Въпреки това много учители и ученици купуват и използват тези произведения, а в много училища се провеждат дори приемни изпити с такива т. нар. "тестове". За съжаление високата степен на обективност на метода дидактически тест много често се използва с цел прикритие на чисто субективни решения.
Дидактическата тестология в световен и национален мащаб има своята история на развитие. Първите училищни тестове се разработват в края на миналия век от английския учен Фишер (G. Fischer), който създава критерии за оценка на основни умения на учениците (краснопис, правопис, математика и др.). През 1897 в САЩ Дж. Райс (J. Rice)провежда първите масови изследвания с тестове - стандартизиран тест по правопис, с който са изследвани 33 хиляди ученика. Той е първият автор, който предлага реформа на образованието въз основа на тестовите резултати. Следващият етап в развитието на тестовия метод е свързан с усъвършенстване на научните му основи. Разработват се методи за оценка на качествата на тестовете (надеждност и валидност на резултатите). Първи изследвания в тази област се публикуват от Карл Пирсон (K. Pierson). През 1905 г. французите А. Бине и Т. Симон (A. Binet, Th. Simon)създават тест за проверка на интелектуалните способности (тест за интелигентност). Значителен принос в развитието на теорията и методологията на тестовете прави Чарлз Спирмън (C. Spearman), който обединява и доразвива психологическата теория на тестовете с теорията на физическите измервания. Той е автор на първия метод за проверка на надеждността на теста. През 1903 година Е. Л. Торндайк (Torndicke) публикува "Въведение в теорията на психическото и социалното измерване" (An Introduction ti the Theory of Mental and Social Measurements), а през 1910 г. - тест за оценка на уменията по краснопис, който се използва и до сега. През 1920 г. У. Макол (MeCall) организира използването на обективни тестове в училищата на САЩ, прави опити да убеди учителите от тяхната необходимост и да събуди интереса им за създаване и използване на такива тестове. Първият стандартизиран тест за начална училищна степен (Stanford Achievement Test) е създаден от Т. Кели (T. Kelly), Дж. Рач (G. Ruch)и Л. Терман (L. Terman)през 1923 г., който съдържа няколко подтеста - по роден език, математика, природоматематически и обществени науки, които са обединени под обща цел и инструкция. През 20-те години тестовете продължават да се развиват като причината за това е бурното развитие на научно-приложните направления, възниква нов научен отрасъл, т. нар. психометрия. На лице са първите резултати в интеграцията и диференциацията на науките. Представител на френската доцимология (docimologie) е Пиерон: Pieron,H.: Examens et docimologie.Paris:Press Universitaire de France 1963. Шведската тестологическа школа, дидакометрия (didacometry), е известна с трудовете на Бйерщед, Bjerstedt,A.(Ed.): Didacometry. Department of Educational and Psychological Research,School of Education.Malmo 1966. В англосаксонските страни намират разпространение т. нар. педагогически измервания (educational measurement). Представител на тази школа е Ебел, Ebel,R.L.: Measurement in Education. In: Ebel,R.L.(Ed.): Encyclopedia of Educational Research, 4th edition, Toronto:Collier-Macmillan 1969.
Създаването и използването на дидактически тестове у нас също има свои традиции. Най-големи заслуги в тази насока имат Димитър Кацаров и Генчо Пирьов. През 1940 г. те организират изпробването и стандартизацията на български вариант на теста на Бине-Симон. След 1944 г. почти до 70-те години в България се възприема безкритично отрицателно отношение към тези методи под влиянието на позицията на съветски учени, определена там с постановлението за педагогическите извращения от 1936 г. Едва през 1976 Енчо Герганов публикува труда си "Психометрични методи за проверка и оценка на знания по български език. Теоретико-методологически подход", С. "Нар. просвета" 1976 г. който поставя основите на една българска школа в областта на дидактическата тестология, подчинена на една общовалидна методика. През 1988 г. се основава Научноизследователската лаборатория по педагогическа диагностика, която провежда оценъчно-диагностични изследвания върху усвояването на новото учебно съдържание в I - VIII кл. на ЕСПУ. Като ръководител на тази лаборатория Георги Бижков публикува през 1983 г. "Методология и методи на педагогическите изследвания" и по-късно "Теория и методика на дидактическите тестове", С. "Просвета" 1992 г. В сътрудничество с Института по образованието "Т. Самодумов" под ръководството на Йордан Шопов се работи върху създаването на тестове за проверка на усвояването на знанията по история за 4,5 и 6 клас. Резултат на този колективен труд е публикацията на Румяна Кушева "Тестовете в обучението по история", В. Търново "Абагар" 1994 г.
Определение на вътрешната структура на дидактическия тест по история. Самото понятие тест е многозначно - под него разбираме проверка, проба, изследване, метод за проверка и оценка на знанията в различни области - в частност за проверка на интелектуалните способности. В по-широк смисъл тестът е научен метод за изследване на определени качества на личността, който се провежда при спазване на определени условия, под задаването на определена цел, който е научно обоснована. Създаването на теста трябва да удовлетворява вече утвърдени научни изисквания, а резултатите от провеждането на теста се анализират и могат да бъдат сравнявани с предварително създадени норми, общовалидни критерии за оценка. Следователно, не всяко изпитване е тест, но всеки тест е свързан със спазването на определени изисквания. В българската научна литература се използва понятието педагогически тест като средство за измерване на резултатите от обучението по отношение на придобитите знания и умения. Дидактическият тест е инструмент за измерване на резултатите от учебната дейност върху определено учебно съдържание, което се усвоява в условията на организирания учебен процес. Дидактическият тест по история е емпиричен инструмент за определяне на резултатите от институционализираното научно отразено пораждане на историческо съзнание (като знания за историята) в рамките на училищното историческо образование, т. е. според изискванията на учебните програми и залегналите в тях учебни цели.
Проверката и оценката на знанията по история с помощта на дидактически тестове е информационен процес, който се подпомага от приложението на информационните технологии. Всеки дидактически тест се състои от организирана последователност от въпроси и задачи, чрез които се проверява равнището и степента на изпълнение на изискванията на учебната програма по история по отношение на знанията и уменията на учениците. В зависимост от целите на теста, характера и вида на използваните тестови задачи техният брой може да варира в широки граници - от 5,10 до 50,100 и повече. Независимо от съдържанието и типологията на въпросите и задачите в дидактическия тест всички те имат еднаква вътрешна структура. Всеки въпрос се изгражда от комбинацията на следните три компонента:
Общата структура на тестовите въпроси се илюстрира от следния пример:
Увод:
Римската Република ограничавала властта на магистратите.
Задача:
Какви средства са били използвани за това? (3 правилни отговора)?
Отговори:
- отзоваване по всяко време;
- едногодишен мандат;
- право за възражение на народните трибуни;
- съветване по всички въпроси в сената и народното събрание;
- ограничена отговорност на всички магистрати;
- право на членовете на магистратурата за намеса по всички въпроси.
Някои от компонентите от тази обща вътрешна структура могат да липсват или да се представени в друг вид. Така например при въпроси с неструктурирани отговори липсва последният компонент, тъй като отговорът се формулира самостоятелно. В други случаи първият компонент може да бъде общ за няколко различни въпроси или пък към различни уводна част се задава един и същ въпрос и т. н. Основното качество на дидактическите тестове е повишената обективност като средство за проверка и оценка на знанията и уменията. Това се постига поради използването на строго определена методика и спазването на определени процедури и изисквания както при провеждането на теста така и при проверката на резултатите от него.
ЦЯЛАТА СТАТИЯ
ПРОЧЕТИ ТУК.
- получаване на индивидуални сведения за нивото на знания според учебните цели, фиксирани в учебната програма по история;
- получаване на представа относно общото ниво на знания в различните паралелки от съответния клас на училището;
- получаване на представа за общото ниво на знанията на регионално и национално ниво;
- определяне на пропуски и силни места в действащата програма за обучението по история в съответните клас от общообразователното училище.
Дидактическите тестове се разработват на една строга научна основа, върху тяхното развитие са работили и продължават да работят много учени от различни страни. Българските учители са задължени да познават основите на дидактическото тестология поради широкото използване на този метод на проверка на знанията на едно високо институционално ниво. От друга страна ставаме свидетели на едно небивало разпространение на тестови задачи, често наричани тестове по история, които нямат необходимите качества на едно теоретично издържано ниво. Въпреки това много учители и ученици купуват и използват тези произведения, а в много училища се провеждат дори приемни изпити с такива т. нар. "тестове". За съжаление високата степен на обективност на метода дидактически тест много често се използва с цел прикритие на чисто субективни решения.
Дидактическите тестове по история служат за обективна проверка и оценка на знанията и се реализират в рамките на организирания учебен процес на институционално равнище. Дидактическата тестология се включва в общия контекст на информационната обезпеченост на учебния процес и може да се разглежда като своеобразно приложение и развитие на технология за получаване на обратна информация за учителя относно следните основни аспекти:
- получаване на индивидуални сведения за нивото на знания според учебните цели, фиксирани в учебната програма по история;
- получаване на представа относно общото ниво на знания в различните паралелки от съответния клас на училището;
- получаване на представа за общото ниво на знанията на регионално и национално ниво;
- определяне на пропуски и силни места в действащата програма за обучението по история в съответните клас от общообразователното училище.
Дидактическите тестове се разработват на една строга научна основа, върху тяхното развитие са работили и продължават да работят много учени от различни страни. Българските учители са задължени да познават основите на дидактическото тестология поради широкото използване на този метод на проверка на знанията на едно високо институционално ниво. От друга страна ставаме свидетели на едно небивало разпространение на тестови задачи, често наричани тестове по история, които нямат необходимите качества на едно теоретично издържано ниво. Въпреки това много учители и ученици купуват и използват тези произведения, а в много училища се провеждат дори приемни изпити с такива т. нар. "тестове". За съжаление високата степен на обективност на метода дидактически тест много често се използва с цел прикритие на чисто субективни решения.
Дидактическата тестология в световен и национален мащаб има своята история на развитие. Първите училищни тестове се разработват в края на миналия век от английския учен Фишер (G. Fischer), който създава критерии за оценка на основни умения на учениците (краснопис, правопис, математика и др.). През 1897 в САЩ Дж. Райс (J. Rice)провежда първите масови изследвания с тестове - стандартизиран тест по правопис, с който са изследвани 33 хиляди ученика. Той е първият автор, който предлага реформа на образованието въз основа на тестовите резултати. Следващият етап в развитието на тестовия метод е свързан с усъвършенстване на научните му основи. Разработват се методи за оценка на качествата на тестовете (надеждност и валидност на резултатите). Първи изследвания в тази област се публикуват от Карл Пирсон (K. Pierson). През 1905 г. французите А. Бине и Т. Симон (A. Binet, Th. Simon)създават тест за проверка на интелектуалните способности (тест за интелигентност). Значителен принос в развитието на теорията и методологията на тестовете прави Чарлз Спирмън (C. Spearman), който обединява и доразвива психологическата теория на тестовете с теорията на физическите измервания. Той е автор на първия метод за проверка на надеждността на теста. През 1903 година Е. Л. Торндайк (Torndicke) публикува "Въведение в теорията на психическото и социалното измерване" (An Introduction ti the Theory of Mental and Social Measurements), а през 1910 г. - тест за оценка на уменията по краснопис, който се използва и до сега. През 1920 г. У. Макол (MeCall) организира използването на обективни тестове в училищата на САЩ, прави опити да убеди учителите от тяхната необходимост и да събуди интереса им за създаване и използване на такива тестове. Първият стандартизиран тест за начална училищна степен (Stanford Achievement Test) е създаден от Т. Кели (T. Kelly), Дж. Рач (G. Ruch)и Л. Терман (L. Terman)през 1923 г., който съдържа няколко подтеста - по роден език, математика, природоматематически и обществени науки, които са обединени под обща цел и инструкция. През 20-те години тестовете продължават да се развиват като причината за това е бурното развитие на научно-приложните направления, възниква нов научен отрасъл, т. нар. психометрия. На лице са първите резултати в интеграцията и диференциацията на науките. Представител на френската доцимология (docimologie) е Пиерон: Pieron,H.: Examens et docimologie.Paris:Press Universitaire de France 1963. Шведската тестологическа школа, дидакометрия (didacometry), е известна с трудовете на Бйерщед, Bjerstedt,A.(Ed.): Didacometry. Department of Educational and Psychological Research,School of Education.Malmo 1966. В англосаксонските страни намират разпространение т. нар. педагогически измервания (educational measurement). Представител на тази школа е Ебел, Ebel,R.L.: Measurement in Education. In: Ebel,R.L.(Ed.): Encyclopedia of Educational Research, 4th edition, Toronto:Collier-Macmillan 1969.
Създаването и използването на дидактически тестове у нас също има свои традиции. Най-големи заслуги в тази насока имат Димитър Кацаров и Генчо Пирьов. През 1940 г. те организират изпробването и стандартизацията на български вариант на теста на Бине-Симон. След 1944 г. почти до 70-те години в България се възприема безкритично отрицателно отношение към тези методи под влиянието на позицията на съветски учени, определена там с постановлението за педагогическите извращения от 1936 г. Едва през 1976 Енчо Герганов публикува труда си "Психометрични методи за проверка и оценка на знания по български език. Теоретико-методологически подход", С. "Нар. просвета" 1976 г. който поставя основите на една българска школа в областта на дидактическата тестология, подчинена на една общовалидна методика. През 1988 г. се основава Научноизследователската лаборатория по педагогическа диагностика, която провежда оценъчно-диагностични изследвания върху усвояването на новото учебно съдържание в I - VIII кл. на ЕСПУ. Като ръководител на тази лаборатория Георги Бижков публикува през 1983 г. "Методология и методи на педагогическите изследвания" и по-късно "Теория и методика на дидактическите тестове", С. "Просвета" 1992 г. В сътрудничество с Института по образованието "Т. Самодумов" под ръководството на Йордан Шопов се работи върху създаването на тестове за проверка на усвояването на знанията по история за 4,5 и 6 клас. Резултат на този колективен труд е публикацията на Румяна Кушева "Тестовете в обучението по история", В. Търново "Абагар" 1994 г.
Определение на вътрешната структура на дидактическия тест по история. Самото понятие тест е многозначно - под него разбираме проверка, проба, изследване, метод за проверка и оценка на знанията в различни области - в частност за проверка на интелектуалните способности. В по-широк смисъл тестът е научен метод за изследване на определени качества на личността, който се провежда при спазване на определени условия, под задаването на определена цел, който е научно обоснована. Създаването на теста трябва да удовлетворява вече утвърдени научни изисквания, а резултатите от провеждането на теста се анализират и могат да бъдат сравнявани с предварително създадени норми, общовалидни критерии за оценка. Следователно, не всяко изпитване е тест, но всеки тест е свързан със спазването на определени изисквания. В българската научна литература се използва понятието педагогически тест като средство за измерване на резултатите от обучението по отношение на придобитите знания и умения. Дидактическият тест е инструмент за измерване на резултатите от учебната дейност върху определено учебно съдържание, което се усвоява в условията на организирания учебен процес. Дидактическият тест по история е емпиричен инструмент за определяне на резултатите от институционализираното научно отразено пораждане на историческо съзнание (като знания за историята) в рамките на училищното историческо образование, т. е. според изискванията на учебните програми и залегналите в тях учебни цели.
Проверката и оценката на знанията по история с помощта на дидактически тестове е информационен процес, който се подпомага от приложението на информационните технологии. Всеки дидактически тест се състои от организирана последователност от въпроси и задачи, чрез които се проверява равнището и степента на изпълнение на изискванията на учебната програма по история по отношение на знанията и уменията на учениците. В зависимост от целите на теста, характера и вида на използваните тестови задачи техният брой може да варира в широки граници - от 5,10 до 50,100 и повече. Независимо от съдържанието и типологията на въпросите и задачите в дидактическия тест всички те имат еднаква вътрешна структура. Всеки въпрос се изгражда от комбинацията на следните три компонента:
- Уводна част, която съдържа сведения за тестваните лица, основата за формулировката на същинския въпрос. Тук се включват необходимите изходни сведения, пояснения, насоки и указания за решаването на задачата.
- Формулировка на проблема на базата на предходната информация, конкретна задача, изискване, което трябва да бъде изпълнено от тестваните лица. Начините за поставяне на въпроса могат да бъдат най-различни.
- Отговор, в зависимост от типа на тестовата задача се изисква самостоятелно намиране на търсения резултат или подбор сред предложени алтернативи.
Общата структура на тестовите въпроси се илюстрира от следния пример:
Увод:
Римската Република ограничавала властта на магистратите.
Задача:
Какви средства са били използвани за това? (3 правилни отговора)?
Отговори:
- отзоваване по всяко време;
- едногодишен мандат;
- право за възражение на народните трибуни;
- съветване по всички въпроси в сената и народното събрание;
- ограничена отговорност на всички магистрати;
- право на членовете на магистратурата за намеса по всички въпроси.
Някои от компонентите от тази обща вътрешна структура могат да липсват или да се представени в друг вид. Така например при въпроси с неструктурирани отговори липсва последният компонент, тъй като отговорът се формулира самостоятелно. В други случаи първият компонент може да бъде общ за няколко различни въпроси или пък към различни уводна част се задава един и същ въпрос и т. н. Основното качество на дидактическите тестове е повишената обективност като средство за проверка и оценка на знанията и уменията. Това се постига поради използването на строго определена методика и спазването на определени процедури и изисквания както при провеждането на теста така и при проверката на резултатите от него.
ЦЯЛАТА СТАТИЯ
ПРОЧЕТИ ТУК.
Съединението 06.09.1885
[gallery link="file" columns="4"]
6601. Александър Батенберг, княз на България от 29 април 1879 г., обявен по народна воля за владетел на България и Източна Румелия на 18 септември 1885 г. – “The Graphic”, бр. 827, 3 октомври 1885, с. 372.
6602. Княз Александър Български влиза в Пловдив начело на български кавалерийски полк. – “The Graphic”, бр. 826, 26 септември 1885, с. 392.
6603. Току-що построената областна гимназия в Пловдив. – “The Graphic”, бр. 828, 10 октомври 1885, с. 396.
6604. Мостът над Марица в Пловдив (Четата от Голямо Конаре влиза в града.) – “The Graphic”, бр. 828, 10 октомври 1885, с. 396.
6615. Ученичка от лицей в Пловдив (Недялка Шилева). – “The Graphic”, бр. 832, 7 ноември 1885, с. 513.
6616. Тайният български революционен комитет за Съединението. – “The Graphic”, бр. 832, 7 ноември 1885, с. 513.
6632. Българският княз Александър и неговият брат Франц Йосиф по време на битката при Сливница, 17 ноември. Рисунка от Антон Пиотровски, кореспондент от България на “The Graphic”, бр. 836, 28 ноември 1885, с. 609.
6636. Първите български пленени войници през войната под стража в Белград. Рисунка от M.Villiers, кореспондент от Сърбия на “The Graphic”, бр. 836, 5 декември 1885, с. 616-617.
6639. Защитата на София – призоваване на българските запасняци града. – “The Graphic”, бр. 836, 5 декември 1885, с. 632.
6670. Влизането на княз Александър в София на 26 декември след споразумението за примирие. Рисунка от Антон Пиотровски, специален кореспондент от България на “The Graphic”, бр. 841, 9 януари 1886, с. 28.
6722. Кореспондентите на вестниците очакват сраженията в една овчарска колиба край Цариброд. 1. М. de Lamoth, du Temps 2. M. Chytil, de la Neue Freie Presse 3. M. Piotrowski, de L`Illustrstion 4. M. Fillon, de L`Agece Havas, 5. M.Gopcevie, du Berliner Tagblatt. По скици на Пиотровски, специален кореспондент на “L`Illustration”, бр. 2233, 12 декември 1885 г., с. 385.
6725. Сръбски парламентьор пристига при полковник Николаев да преговаря за примирие. По скици на Пиотровски, специален кореспондент на “L`Illustration”, бр. 2233, 12 декември 1885 г., с. 404.
6748. Пловдив – мостът над Марица – “Всемирная иллюстрация”, бр. 15 (873), 5 октомври 1885 г., с. 252.
6753. Записване на доброволци във Враца ( по скици на М.Хелмонски). – “Всемирная иллюстрация”, бр. 16 (874), 12 октомври 1885 г., с. 281.
6782. Ниш – крал Милан подписва мирния договор. Зад него Хорватович, Петрович, Гарашанин. Гравюра по фотографията на Моди, придворен фотограф в Букурещ. - “Всемирная иллюстрация”, бр.899, 5 април 1886, с. 300.
6794. Марш на доброволците в Търново при заминаването им за границата със Сърбия при Берковица. Рисунка от M. Gerardin по скици на нашия кореспондент Антон Пиотровски. – “Le monde ilustre” - Париж, бр. 1494, 14 ноември 1885, с. 320.
6796. Началото на сблъсъка в Пловдив. Рисунка от M. Gerardin по скици на нашия кореспондент M.O.Le Free и фотографии на Кавра. Селяни и опълченци нахлуват в двора на конака. – “Le monde ilustre” - Париж, бр. 1495, 21 ноември 1885, с. 346.
httpv://www.youtube.com/watch?v=y8KIrVTvDZs
6600. Графична карта на България, Източна Румелия и европейската част на Турската империя . – “The Graphic”, бр. 826, 26 септември 1885, с. 365 (приложение).
6601. Александър Батенберг, княз на България от 29 април 1879 г., обявен по народна воля за владетел на България и Източна Румелия на 18 септември 1885 г. – “The Graphic”, бр. 827, 3 октомври 1885, с. 372.
6602. Княз Александър Български влиза в Пловдив начело на български кавалерийски полк. – “The Graphic”, бр. 826, 26 септември 1885, с. 392.
6603. Току-що построената областна гимназия в Пловдив. – “The Graphic”, бр. 828, 10 октомври 1885, с. 396.
6604. Мостът над Марица в Пловдив (Четата от Голямо Конаре влиза в града.) – “The Graphic”, бр. 828, 10 октомври 1885, с. 396.
6615. Ученичка от лицей в Пловдив (Недялка Шилева). – “The Graphic”, бр. 832, 7 ноември 1885, с. 513.
6616. Тайният български революционен комитет за Съединението. – “The Graphic”, бр. 832, 7 ноември 1885, с. 513.
6632. Българският княз Александър и неговият брат Франц Йосиф по време на битката при Сливница, 17 ноември. Рисунка от Антон Пиотровски, кореспондент от България на “The Graphic”, бр. 836, 28 ноември 1885, с. 609.
6636. Първите български пленени войници през войната под стража в Белград. Рисунка от M.Villiers, кореспондент от Сърбия на “The Graphic”, бр. 836, 5 декември 1885, с. 616-617.
6639. Защитата на София – призоваване на българските запасняци града. – “The Graphic”, бр. 836, 5 декември 1885, с. 632.
6670. Влизането на княз Александър в София на 26 декември след споразумението за примирие. Рисунка от Антон Пиотровски, специален кореспондент от България на “The Graphic”, бр. 841, 9 януари 1886, с. 28.
6722. Кореспондентите на вестниците очакват сраженията в една овчарска колиба край Цариброд. 1. М. de Lamoth, du Temps 2. M. Chytil, de la Neue Freie Presse 3. M. Piotrowski, de L`Illustrstion 4. M. Fillon, de L`Agece Havas, 5. M.Gopcevie, du Berliner Tagblatt. По скици на Пиотровски, специален кореспондент на “L`Illustration”, бр. 2233, 12 декември 1885 г., с. 385.
6725. Сръбски парламентьор пристига при полковник Николаев да преговаря за примирие. По скици на Пиотровски, специален кореспондент на “L`Illustration”, бр. 2233, 12 декември 1885 г., с. 404.
6748. Пловдив – мостът над Марица – “Всемирная иллюстрация”, бр. 15 (873), 5 октомври 1885 г., с. 252.
6753. Записване на доброволци във Враца ( по скици на М.Хелмонски). – “Всемирная иллюстрация”, бр. 16 (874), 12 октомври 1885 г., с. 281.
6782. Ниш – крал Милан подписва мирния договор. Зад него Хорватович, Петрович, Гарашанин. Гравюра по фотографията на Моди, придворен фотограф в Букурещ. - “Всемирная иллюстрация”, бр.899, 5 април 1886, с. 300.
6794. Марш на доброволците в Търново при заминаването им за границата със Сърбия при Берковица. Рисунка от M. Gerardin по скици на нашия кореспондент Антон Пиотровски. – “Le monde ilustre” - Париж, бр. 1494, 14 ноември 1885, с. 320.
6796. Началото на сблъсъка в Пловдив. Рисунка от M. Gerardin по скици на нашия кореспондент M.O.Le Free и фотографии на Кавра. Селяни и опълченци нахлуват в двора на конака. – “Le monde ilustre” - Париж, бр. 1495, 21 ноември 1885, с. 346.
УРОЦИТЕ УПРАЖНЕНИЯ В ОБУЧЕНИЕТО ПО ИСТОРИЯ
БИБЛИОГРАФСКА СПРАВКА
ОБЩИНА ПЛОВДИВ
ОТДЕЛ “ ОБРАЗОВАНИЕ И НАУКА”
ПЕДАГОГИЧЕСКА БИБЛИОТЕКА
1. АГИБАЛОВА, Е. В. Некоторые пути и средства успешного формирования знаний и умении учащихся. – В: Методическое пособие по истории средних веков. - М., 1978.
2. АЛЕКСАЙШИНА, Л. Н. Развитие умений на уроках новейшей истории. – П р е п о д а в а н и е и с т о р и и в ш к о л е, 1986, № 6.
3. АРНАУДОВ, Д. Методика на обучението по история : Лекционен курс. – С., 2001.
4. АРНАУДОВ, Д. Методическа теория на училищния учебник по история. – Кърджали, 2004.
5. АРНАУДОВ, Д. Проекти за ученикови постижения по История и цивилизация за 9 и 10 клас. – Кърджали, 2000.
6. БАХТИНА, О. И. Формирование умении на уроке 7 кл. – П р е п о д а в а н и е и с т о р и и в ш к о л е, 1985, № 3.
7. БОЯДЖИЕВ, И. Уроците упражнения в обучението по история 5-10 клас. – С., 1985.
8. ВАГИН, А. С. Методика обучения истории в школе.- С., 1978.
9. ВЕНЕВ, К. Развитие на историческото мислене. – С., 1994.
10. ВОРОЖЕЙКИНА, Н. И. Формирование умении на уроке 7 кл. – П р е п о д а н и е и с т о р и и в ш к о л е, 1987, № 1.
11. ГОДЕР, Г. И. Виды изложения и самостоятельная работа учащихся в процессе урока. – П р е п о д а в а н и е и с т о р и и в ш к о л е, 1985, № 4.
12. ГОДЕР, Г. И. Образное задание в 5 кл. – П р е п о д а в а н и е и с т о р и и в ш к о л е, 1984, № 6.
13. ГОЛОВКИНА, Е. Ф. Вопросы приемственности при формировании понятий на уроках истории 4- 8 кл. , 1985.
14. ДАЙРИ, Н. Г. Как подготовить урок истории. – М., 1969.
15. ДЕСЕВ, Л. Роля на упражнението за формиране и развитие на уменията и навиците. – В: Педагогическа психология, 1996.
16. ДЕСЕВ, Л. Роля на упражнението за формиране и развитие на уменията и навиците. – В: Педагогическа психология. Психодиагностика, 2003.
17. ДИМИТРОВА, И. Нов поглед върху уроците свързани с Балканската война 1912- 1913 г. – И с т о р и я, 1993, № 4.
18. ДИМОВА, М. Активизиране на самостоятелната познавателна дейност на учениците в обучението по история 5- 10 клас. – С., 1988.
19. ЗОТОВ, Ю. Б. Закрепление изученного материала. – В: Организация современного урока. – М., 1984.
20. КЛОКОВА, Г. В. Основные методические условияформирования понатии. – П р е п о д а в а н и е и с т о р и и в ш к о л е, 1984, № 3.
21. КУШЕВА, Р. Писмените работи в обучението по история. – И с т о р и я, 1996, № 5-6.
22. КУШЕВА, Р. Методика на обучението по история. – С., 2000.
23. ЛЕЙБЕНГРУБ, П. Типы уроков истории. – В: Дидактические требования к уроку истории. – М., 1960.
24. МАХМУТОВ, М. И. Типы и виды урока. – В: Современный урок, 1985.
25. НИКОВ, А. Самостоятелност на учащите се в обучението. – В: Обучение и психично формиране на личността. – С., 1994.
26. ОНИЩУК, В. А. Урок усвоения навыков и умений. 1981.
27. ПЕТРОВ, П. Типология и структура на уроците. – В: Дидактика, 1992.
28. ПЕТРОВ, Ю. А. Развитие общих учебных умений и навыков школьников. – П р е п о д а в а н и е и с т о р и и в ш к о л е, 1985, № 1.
29. ПОМОТУН, Е. И. Познавательная самостоятельность в работе над понятии. – П р е п о д а н и е и с т о р и и в ш к о л е, 1986, № 2.
30. ПУНСКИЙ, В. О. Формирование приемов логического мышления. – П р е п о д а в а н и е и с о р и и в ш к о л е, 1983, № 5.
31. РОЗЕРШТЕЙН, В. М. Различные формы урока истории в старших классах. – П р е п о д а в а н и е и с т о р и и в ш к о л е, 1988, № 4.
32. ШАНОВА, Т. И. Повышение еффективности урока. – П р е п о д а в а н и е и с т о р и и в ш к о л е, 1986, № 4.
33. ШОПОВ, Й. Методика на обучението по история. – С., 1978.
34. ШОПОВ, Й. Об уроках- упражнения. – П р е п о д а н и е и с т о р и и в ш к о л е, 1985, № 4.
35. ШОПОВ, Й. Уроците упражнения по история. – В: Методически насоки, 1979.
Забележка:
ОБЩИНА ПЛОВДИВ
ОТДЕЛ “ ОБРАЗОВАНИЕ И НАУКА”
ПЕДАГОГИЧЕСКА БИБЛИОТЕКА
ОБЩИНА ПЛОВДИВ
ОТДЕЛ “ ОБРАЗОВАНИЕ И НАУКА”
ПЕДАГОГИЧЕСКА БИБЛИОТЕКА
1. АГИБАЛОВА, Е. В. Некоторые пути и средства успешного формирования знаний и умении учащихся. – В: Методическое пособие по истории средних веков. - М., 1978.2. АЛЕКСАЙШИНА, Л. Н. Развитие умений на уроках новейшей истории. – П р е п о д а в а н и е и с т о р и и в ш к о л е, 1986, № 6.
3. АРНАУДОВ, Д. Методика на обучението по история : Лекционен курс. – С., 2001.
4. АРНАУДОВ, Д. Методическа теория на училищния учебник по история. – Кърджали, 2004.
5. АРНАУДОВ, Д. Проекти за ученикови постижения по История и цивилизация за 9 и 10 клас. – Кърджали, 2000.
6. БАХТИНА, О. И. Формирование умении на уроке 7 кл. – П р е п о д а в а н и е и с т о р и и в ш к о л е, 1985, № 3.
7. БОЯДЖИЕВ, И. Уроците упражнения в обучението по история 5-10 клас. – С., 1985.
8. ВАГИН, А. С. Методика обучения истории в школе.- С., 1978.
9. ВЕНЕВ, К. Развитие на историческото мислене. – С., 1994.
10. ВОРОЖЕЙКИНА, Н. И. Формирование умении на уроке 7 кл. – П р е п о д а н и е и с т о р и и в ш к о л е, 1987, № 1.
11. ГОДЕР, Г. И. Виды изложения и самостоятельная работа учащихся в процессе урока. – П р е п о д а в а н и е и с т о р и и в ш к о л е, 1985, № 4.
12. ГОДЕР, Г. И. Образное задание в 5 кл. – П р е п о д а в а н и е и с т о р и и в ш к о л е, 1984, № 6.
13. ГОЛОВКИНА, Е. Ф. Вопросы приемственности при формировании понятий на уроках истории 4- 8 кл. , 1985.
14. ДАЙРИ, Н. Г. Как подготовить урок истории. – М., 1969.
15. ДЕСЕВ, Л. Роля на упражнението за формиране и развитие на уменията и навиците. – В: Педагогическа психология, 1996.
16. ДЕСЕВ, Л. Роля на упражнението за формиране и развитие на уменията и навиците. – В: Педагогическа психология. Психодиагностика, 2003.
17. ДИМИТРОВА, И. Нов поглед върху уроците свързани с Балканската война 1912- 1913 г. – И с т о р и я, 1993, № 4.
18. ДИМОВА, М. Активизиране на самостоятелната познавателна дейност на учениците в обучението по история 5- 10 клас. – С., 1988.
19. ЗОТОВ, Ю. Б. Закрепление изученного материала. – В: Организация современного урока. – М., 1984.
20. КЛОКОВА, Г. В. Основные методические условияформирования понатии. – П р е п о д а в а н и е и с т о р и и в ш к о л е, 1984, № 3.
21. КУШЕВА, Р. Писмените работи в обучението по история. – И с т о р и я, 1996, № 5-6.
22. КУШЕВА, Р. Методика на обучението по история. – С., 2000.
23. ЛЕЙБЕНГРУБ, П. Типы уроков истории. – В: Дидактические требования к уроку истории. – М., 1960.
24. МАХМУТОВ, М. И. Типы и виды урока. – В: Современный урок, 1985.
25. НИКОВ, А. Самостоятелност на учащите се в обучението. – В: Обучение и психично формиране на личността. – С., 1994.
26. ОНИЩУК, В. А. Урок усвоения навыков и умений. 1981.
27. ПЕТРОВ, П. Типология и структура на уроците. – В: Дидактика, 1992.
28. ПЕТРОВ, Ю. А. Развитие общих учебных умений и навыков школьников. – П р е п о д а в а н и е и с т о р и и в ш к о л е, 1985, № 1.
29. ПОМОТУН, Е. И. Познавательная самостоятельность в работе над понятии. – П р е п о д а н и е и с т о р и и в ш к о л е, 1986, № 2.
30. ПУНСКИЙ, В. О. Формирование приемов логического мышления. – П р е п о д а в а н и е и с о р и и в ш к о л е, 1983, № 5.
31. РОЗЕРШТЕЙН, В. М. Различные формы урока истории в старших классах. – П р е п о д а в а н и е и с т о р и и в ш к о л е, 1988, № 4.
32. ШАНОВА, Т. И. Повышение еффективности урока. – П р е п о д а в а н и е и с т о р и и в ш к о л е, 1986, № 4.
33. ШОПОВ, Й. Методика на обучението по история. – С., 1978.
34. ШОПОВ, Й. Об уроках- упражнения. – П р е п о д а н и е и с т о р и и в ш к о л е, 1985, № 4.
35. ШОПОВ, Й. Уроците упражнения по история. – В: Методически насоки, 1979.
Забележка:
ОБЩИНА ПЛОВДИВ
ОТДЕЛ “ ОБРАЗОВАНИЕ И НАУКА”
ПЕДАГОГИЧЕСКА БИБЛИОТЕКА
СЪВРЕМЕННИ ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ В ПРОЦЕСА НА ОБУЧЕНИЕ
БИБЛИОГРАФСКА СПРАВКАОБЩИНА ПЛОВДИВ
ОТДЕЛ “ ОБРАЗОВАНИЕ И НАУКА”
П Е Д А Г О Г И Ч Е С К А Б И Б Л И О Т Е К А
БИБЛИОГРАФСКАТА СПРАВКА Е СЪСТАВЕНА ПО ПОВОД НАЦИОНАЛНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ НА УЧИТЕЛИТЕ ПО ИСТОРИЯ НА ТЕМА “ ПЕДАГОГИЧЕСКИ ТЕХНОЛОГИИ В ОБУЧЕНИЕТО”.СЪДЪРЖА 11 ЗАГЛАВИЯ НА КНИГИ И 28 ЗАГЛАВИЯ НА СТАТИИ ОТ ПЕРИОДИЧНИЯ ПЕЧАТ – ОБЩО : 39 ИЗТОЧНИКА
СПРАВКАТА Е ИЗГОТВЕНА ОТ ИВАНКА ТОДОРОВА ЛАПАВИЧЕВА И ЗДРАВКА ХРИСТОВА ГРЪНЧАРОВА – СТ. СПЕЦИАЛИСТИ В ПЕДАГОГИЧЕСКА БИБЛИОТЕКА.
I К Н И Г И
1. ЗАЙНУТДИНОВА, Л. Х. Создание и применение электронных учебников. – Астрахань: Изд- во ЦНТЭП, 1999.
2. ПАВЛОВ, Димитър. Образователни информационни технологии : Модул 1- 2. – София: Даниела Убенова, 2001.
3. ПЕТРОВ, Петър. Образователни технологии и стратегии на учене. – София : Веда Словена- ЖГ, 2001. – 300 с.
4. ПОЛОНСКИЙ, В. М. Сайты, порталы в области образования в сети ИНТЕРНЕТ. – В: П о л о н с к и й, В. М. Словарь по образованию и педагогике. – Москва, 2004, с. 293- 438.
5. ПРОВОКАЦИЯТА учебен процес. / Вяра Гюрова, Гр. Дерменджиева, Емил Георгиев, Силвия Върбанова. – София : АСКОНИ – ИЗДАТ, 1997. – 216 с.
6. СТЕФАНОВА, Марияна. Дидактическо общуване. – София: Булвест 2000, 1999. – 208 с.
7. ТАШЕВА, Станка и Д. Павлов. Иновации в технологията на образование при професионалната подготовка. – София: МОН и НИО, 2000. – 208 с.
8. ТОДОРОВ, Юри. Компютри и мултимедия. – В: Т о д о р о в, Ю р и. Информационни технологии на образованието. – София, 2000, с. 25- 35.
9. ХУТОРСКИЙ, А. В. Современная дидактика : Учебник для вузов. – СПб: Питер, 2001. – с. 409- 412.
10. ЭЛЕКТРОННЫЕ учебники и учебно- методические разработки в открытом образовании / тезисы докладов семинара. – Москва: ИЗД- во МЭСИ, 2000.
11. ЭЛЕКТРОННЫЙ учебник. – В: А. В. Х у т о р с к и й. Практикум по дидактике и современным методикам обучения., Москва и др. , Питер, 2004. – с. 360 – 364.
II СТАТИИ ОТ ПЕРИОДИЧНИЯ ПЕЧАТ
1. БОРИСОВА, Румяна. Приложение на информационните мрежи за комуникация при дистанционното обучение. // О б р а з о в а н и е и к в а л и ф и к а ц и я, 2004, № 4, с. 92.
2.ВАСИЛЕВА, Красимира. Интерактивни CD тестове по европеска интеграция. // Педагогика, 2004, № 7, с. 90.
3. ГЕОРГИЕВА, Райна. Мегаурок чрез ИНТЕРНЕТ в час по литература в 8 подготвителен клас. // О б р а з о в а н и е и к в а л и ф и к а ц и я, 2002, № 1, с. 37.
4. ГУИН, Рис. Развитие на механизмите за коопериране в областта на информац. технологии в образованието. // С т р а т е г и и н а о б р а з о в а т е л н а т а и н а у ч н а т а п о л и т и к а, 1994, № 3, с. 28.
5. ГЪРКОВА, Биляна. Увод в технологиите на обучение. // С т р а т е г и и н а о б р а з о в а т е л н а т а и н а у ч н. п о л и т и к а, 1997, № 2, с. 18.
6. ДИМОВ, Петър. Абстрактни структури на Интернет обучението. //
О б р а з о в а н и е , 2004, № 4, с.3.
7. ДИМОВ, Петър. Предпоставки за приложение на груповата форма на обучение при on-line базираните системи за обучение.// П о с о к и, 2003, № 1, с.3.
8. ДОЙКОВ, Деян. Мултимедия и образование.// С т р а т е г и и н а о б р а з о в а т е л н а т а и н а у ч н а п о л и ти к а, 1994, № 3, с.3.
9. ДРЕНСКА, Св. Систематичен подход на въвеждане на електронни дискусии в обучението. // С т р а т е г и и, 2001, № 3, с. 41-51.
10. КАРАСТАНЕВА, Н. С. Мотивационни аспекти на дистанционното обучение. // П е д а г о г и к а, 2003, № 5, с. 64.
11.КОРНИШ, Едуард. Кибернетичното пространство около 2025 г. // К о м п а с , 1998, № 1-2, с.49.
12. ЛИЛОВ, Д. Ситуативно-активиращ софтуер и екранно-динамична интерактивност/ формиране на стресоустойчивост чрез нова форма на ситуационно обучение/. // О б р а з о в а н и е и к в а л и ф и к а ц и я, 1999, № 6, с. 13
13. МАШКОВА, Е.В. Компьютерное тестирование как една из форм контроля/тесты по русск.яз./.// Н а ч. ш к о л а, 1999, № 5, с. 20.
14. НАЗАРОВА, Т. С. Педагогические технологии : новый этап эволюции? // Пе д а г о г и к а, 1997, № 3, с. 20.
15. НАЗАРОВА, Т. С. От экстремальных педаг. технологий к традиционной практике. // П е д а г о г и к а , 2001, № 5, с. 23.
16. НОВОЖИЛОВ, Э. Д. Образовательная область “ технология” вчера, сегодня, завтра. // П е д а г о г и к а, 2001, № 5, с. 18.
17. ПАВЛОВ, Д. Педагог. измерения на електронния диалог.- П е д а г о г и к а, 1998, № 5, с. 3.
18. ПЕЙЧЕВА, Р. Бази-данни-ново предизвикателство към традиционните образов. технологии- теория и практика. // С т р а т е г и и , 1997, № 2, с.23-30
19. ПЕЙЧЕВА, Румяна. Педагог. проекции на хипермедията. // С т р а т е гии ,1994, № 3, с.45.
20. ПЕТРОВ, Петър. Някои тенденции в развитието на педагог. технология. // Ст р а т е г и и, 1994, № 3 с.13.
21. ПИДКАСИСТЫЙ, П. К. Компютерные технологии в системе дистанционного обучения. // П е д а г о г и к а, 2000, № 5, с. 7.
22. ПОПЙОРДАНОВА, Н. Към въпроса за приложението на новите технологии в обучението по история на България. // О б р а з о в а н и е и ква л и ф и к а ци я,1999, № 6, с.25.
23. СТОЯНОВ, Кр. Използване на съвременни информационни технологии в областта на географията. // О б р а з о в а н и е и к в а л и ф и ка ц и я, 1998, № 1, с.72.
24. СТЕФАНОВ, Ст. Създаване на ученически web-сайт. // Н а ч. о б р а з о в а ни е , 2000, №5-6, с. 35.
25. ТОДОРОВА, Лиляна. Взаимодействието между преподавателя и учещите се във виртуалната образователна среда. // Н а ч а л н о у ч и лище, 2002, № 5,с.3.
26. ТОДОРОВА, Лиляна. Ефективност на дистанционното обучение/ средства, методи, технологични решения/. // Н а ч. у ч и л и щ е, 2003, № 2, с.3-25.
27. ТОДОРОВА, Лиляна. Мултимедийни дидактически средства в дистанционното обучение. // Н а ч. у ч и л и щ е, 2002, № 6, с. 3.
28. ЯСТРЕБЦЕВА, Е.Н. Особенности образовательного Интернета в зарубежных странах и России. // П е д а г о г и к а , 2000, № 9, с.87.
Забележка:
ОБЩИНА ПЛОВДИВ
ОТДЕЛ “ ОБРАЗОВАНИЕ И НАУКА”
ПЕДАГОГИЧЕСКА БИБЛИОТЕКА
ОТВОРЕНО ОБРАЗОВАНИЕ. ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ
БИБЛИОГРАФСКА СПРАВКА
ОБЩИНА ПЛОВДИВ
ДИРЕКЦИЯ “ ОБРАЗОВАНИЕ И НАУКА”
ПЕДАГОГИЧЕСКА БИБЛИОТЕКА
БИБЛИОГРАФСКАТА СПРАВКА Е ИЗГОТВЕНА ВЪЗ ОСНОВА НА ПРЕГЛЕД НА
АКТУАЛНИ КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ ПО ТЕМАТА. ПОЛЗВАН Е СПРАВОЧНИЯТ ФОНД НА ПЕДАГОГИЧЕСКАТА БИБЛИОТЕКА , КНИГИ ОТ СИСТЕМАТИЧНИТЕ РАЗДЕЛИ: ПЕДАГОГИКА, СРАВНИТЕЛНО ОБРАЗОВАНИЕ, АНДРАГОГИЯ, ДИДАКТИКА И ДР.ПРЕГЛЕДАНИ СА ПЕРИОДИЧНИТЕ ИЗДАНИЯ : ПЕДАГОГИКА /БЪЛГ./,
ПЕДАГОГИКА /РУС./, КОМПАС, СТРАТЕГИИ НА ОБРАЗОВАТЕЛНАТА И НАУЧНАТА ПОЛИТИКА, ПЕРСПЕКТИВИ НА ЮНЕСКО И ДР. ЗА ПЕРИОД ОТ 5- 10 ГОД.
КЛЮЧОВИ ПОНЯТИЯ: НЕПРЕКЪСНАТО ОБРАЗОВАНИЕ,ОТВОРЕНО ОБРАЗОВАНИЕ, ОБРАЗОВАНИЕ ЗА ВЪЗРАСТНИ, ИНТЕГРИРАНО ОБРАЗОВАНИЕ, СВОБОДНО УЧИЛИЩЕ , ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ И ДР.
КНИГИ
1. БИЖКОВ, ГЕОРГИ. СРАВНИТЕЛНО ОБРАЗОВАНИЕ. - СОФИЯ : УИ “СВ. КЛ. ОХРИДСКИ“,1994.- 304 С.
2. ВЕРРЕС ,КАРЛ. СМЯНАТА НА ПАРАДИГМИТЕ.НАУКА.ОБРАЗОВАНИЕ.УПРАВЛЕНИЕ.-СОФИЯ: МГУ-ЕВРОПЕЙСКИ ФАКУЛТЕТ, 1997.- 78 С.
3. ГЮРОВА , ВЯРА. АНДРАГОГИЯ : ИЗКУСТВОТО ДА ОБУЧАВАМЕ ВЪЗРАСТНИТЕ.- СОФИЯ : УНИВЕРСАЛ- ДРУМЕВЫ1998.- 384 С.
4. ГЮРОВА,ВЯРА. ОБРАЗОВАНИЕТО ПО СВЕТА : ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ.- СОФИЯ: ОБРАЗОВАНИЕ И КВАЛИФИКАЦИЯ КГ , 1994.- 240 С.
5. ГЮРОВА , ВЯРА И ДР. ПРОВОКАЦИЯТА УЧЕБЕН ПРОЦЕС : ПРАКТИЧЕСКИ СЪВЕТИ ЗА УНИВЕРСИТЕТСКИЯ ПРЕПОДАВАТЕЛ.- СОФИЯ : АСКОНИ-ИЗДАТ, 1997.-216 С.
6. ДЕЛОР , ЖАК. ОБРАЗОВАНИЕТО – СКРИТОТО СЪКРОВИЩЕ : ДОКЛАД НА МЕЖДУНАР. КОМИСИЯ ЗА ОБРАЗ. ЗА 21 ВЕК ПРЕД ЮНЕСКО.- СОФИЯ : СЕПА – ИНФОРМА ООД , 1997.- 264 С.
7. ЕНЦИКЛОПЕДИЯ ПО ПСИХОЛОГИЯ ./ ПОД РЕД. НА Р. ДЖ. КОРСИНИ. ПРЕВ. ОТ АНГЛ. – СОФИЯ : НАУКА И ИЗКУСТВО , 1998 .- 1513 С.
8. КОДЖАСПИРОВА , Г. М. И ДР. ПЕДАГОГИЧЕСКИЙ СЛОВАРЬ. – МОСКВА : АКАДЕМИЯ, 2000 .- 176 с.
9. КОЗУЛИН , А. В. ПЕДАГОГИЧЕСКИ ОСНОВИ НА ДЕЙНОСТТА НА УЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ ОТ НОВ ТИП .- СОФИЯ : ДЕЛФИ ИЗДАТ , 1998.- 190 С.
10. ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА И ИНТЕГРАЦИЯТА ВЪВ ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ .- СОФИЯ : НИО КЪМ МОН , 1999.- 184 С.
11. ОБРАЗОВАНИЕТО ИЗВЪН УЧИЛИЩНИТЕ СТЕНИ . / П. БОЯДЖИЕВА , Е. ГЕРГАНОВ, М. ДИЛОВА И ДР. – СОФИЯ : ГАЛ-ИКО , 1994.- 139 С.
12. ОБРАЗОВАНИЕТО НА 21 ВЕК – НАЦИОНАЛНИ ПРОЕКЦИИ : ПУБЛИЧНА ДИСКУСИЯ .- СОФИЯ : НИО , 1998. – 200 С.
13. ПОПЪР , КАРЛ. ОТВОРЕНОТО ОБЩЕСТВО И НЕГОВИТЕ ВРАГОВЕ . Т. 1- 2. – СОФИЯ : ФОНДАЦИЯ ОТВОРЕНО ОБЩЕСТВО , 1993 .
14. РОССИЙСКАЯ ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ЭНЦИКЛОПЕДИЯ : В ДВУХ ТОМАХ . Т.2 М – Я .- МОСКВА : БОЛЬШ. РОСС. ЭНЦ., 1999.- 672 с.
15. СТЕФАНОВА , МАРИЯНА. ДИДАКТИЧЕСКО ОБЩУВАНЕ. – СОФИЯ : БУЛВЕСТ 2000 , 1999.- 208 С.
16. ТОТОМАНОВА, АННА МАРИЯ . НИЕ, ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ И ЕВРОПА.- СОФИЯ : УИ СВ. КЛ. ОХРИДСКИ, 2001 .- 107 С.
17. ТОФЛЪР , АЛВИН. ШОК ОТ БЪДЕЩЕТО. / ПРЕВ. ОТ АНГЛ. – СОФИЯ : НАР. КУЛТУРА 1992.- 336 С.
18. ЦОНЕВА , ВИОЛЕТА. УЧИЛИЩА ЗА 21 ВЕК : В КАНАДА И САЩ. – СОФИЯ : НИНЦОН, 1994.- 64 С.
СТАТИИ ОТ ПЕРИОДИЧНИЯ ПЕЧАТ :
19. АЛЕКСАНДРОВ , ХАРАЛАН. ОТВОРЕНО , ИЛИ ЗАТВОРЕНО ОБРАЗОВАНИЕ. // О Т В О Р Е Н О О Б Р А З О В А Н И Е , 1995 , № 1 , С. 5.
20. АЛМЪН , МИШЛИН. ИНТЕРКУЛТУРНОТО ВЪЗПИТАНИЕ : ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО И НЕОБХОДИМОСТ ЗА НАШИТЕ ПЛУРИКУЛТУРНИ ОБЩЕСТВА. // П Е Д А Г О Г И К А , 2000, № 8-9, С. 78.
21. АНГЕЛОВ , Г. ИНТЕРНАЦИОНАЛИЗАЦИЯ НА НАУКАТА : ТЕНДЕНЦИИ И НЯКОИ ДАННИ ЗА БЪЛГАРСКОТО УЧАСТИЕ В ТОЗИ ПРОЦЕС. // С Т Р А Т Е Г И И Н А О Б Р А З О В А Т. И Н А У Ч Н. П О Л И Т И К А , 1998 , № 2 , С. 15.
22. БХОЛА , Х. С. ПРОГНОЗИ ЗА ПОЛИТИКАТА ЗА ОБРАЗОВАНИЕ НА ВЪЗРАСТНИ В ДОКЛАДА НА ДЕЛОР. // П Е Р С П Е К Т И В И Н А Ю Н Е С К О , 1997 , Т. 27 , № 2-3, С.251.
23. ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ ПРЕЗ 21 ВЕК . // П Е Р С П Е К Т И В И Н А Ю Н Е С К О , 1998 , Т. 28 , № 3 , С. 305 – 466.
24. ВЪЛЧЕВ, РУМЕН. ВЪРВИМ ЛИ КЪМ ОТВОРЕНА ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА ? // О Т В О Р Е Н О О Б Р А З О В А Н И Е, 1995 , № 3 , С. 5.
25. ВЪЛЧЕВ, РУМЕН. ЦЕНТЪР “ ОТВОРЕНО ОБРАЗОВАНИЕ “ КЪМ ФОНДАЦИЯ “ ОТВОРЕНО ОБЩЕСТВО “. // О Т В О Р Е Н О О Б Р А З О В А Н И Е, 1994 , № 1 , С.106.
26. ГЮРОВА , ВЯРА. ГЛОБАЛНИ ТЕНДЕНЦИИ В ОБРАЗОВАНИЕТО НА ВЪЗРАСТНИТЕ В БЪЛГАРИЯ.// С Т Р А Т Е Г И И , 1998 , № 1 , С. 52.
27. ГЮРОВА, ВЯРА. КОРЕСПОНДЕНТСКОТО ОБУЧЕНИЕ – ВЧЕРА И ДНЕС. // Н А Р. П Р О С В., 1990 , С. 79.
28. ГЮРОВА , ВЯРА. НЕФОРМАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ НА ВЪЗРАСТНИТЕ И ПРЕДИЗ-ВИКАТЕЛСТВАТА НА РЕАЛНИЯ ЖИВОТ. // П Е Д А Г О Г И К А , 2000 , № 5, С.54.
29. ГЮРОВА, ВЯРА. ОБРАЗОВАНИЕТО НА ВЪЗРАСТНИТЕ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА 21 ВЕК. // П Е Д А Г О Г И К А , 1998 , № 2 , С. 16.
30. ДОБРЫНИН, М. А. И ДР. ДИСТАНЦИОННОЕ ОБУЧЕНИЕ ВО ФРАНЦИИ. //П Е Д А Г О - Г И К А, 2001, № 8, С. 81.
31. ДРАГАНОВА, ЛЮБОВ. ОБРАЗОВАНИЕТО ЗА ВСИЧКИ, ДА СЕ НАУЧИМ ДА ЖИВЕЕМ ЗАЕДНО. // С Т Р А Т Е Г И И … , 2001 , № 3 , С. 87.
32. ЖЕЛЕВ, Ж. НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА МУЛТИМЕДИЙНО И ИНТЕРАКТИВНО ОБРАЗОВАНИЕ. // С Т Р А Т Е Г И И, 1994, № 3, С. 73.
33. ЗИНЧЕНКО, В.П. ДИСТАНЦИОННОЕ ОБРАЗОВАНИЕ : К ПОСТАНОВКЕ ПРОБЛЕМЫ. // П Е Д А Г О Г И К А , 2000, № 2, С. 23.
34. ИЛИЕВА, МАРИЯНА И ДР. КЪМ ТЕОРИЯТА НА ДИСТАНЦИОННОТО ОБУЧЕНИЕ. //П Е- Д А Г О Г И К А, 1999, № 8-9, С. 67.
35. ИЛИЕН, АЛБЕРТ. ОТВАРЯНЕТО НА УЧИЛИЩЕТО- НЕЗАБЕЛЕЖИМ ПРОЦЕС ИЛИ СЪЗНАТЕЛНА ПРОГРАМА. // О Т В О Р Е Н О О Б Р А З О В А Н И Е, 1994, № 3, С. 3.
36. ИЛИЕН, АЛБЕРТ. ОТВАРЯНЕТО НА УЧИЛИЩЕТО … КООПЕРАЦИЯТА МЕЖДУ УЧИТЕЛИТЕ НА ФУНДАМЕНТАЛНО- ДИДАКТИЧНО РАВНИЩЕ И НЕЙНОТО СОЦИАЛ. ЗНАЧЕНИЕ ЗА УЧЕНИЦИТЕ . // О Т В О Р Е Н О О Б Р А З О В А Н И Е, 1994, № 4, С. 3.
37. КЕЙ, ЕНТЪНИ. ДИСТАНЦИОННОТО ОБУЧЕНИЕ : ПРЕГЛЕД НА ВЪПРОСА. // Н А Р. П Р О С В ., 1990, № 3, С. 28.
38. КЛЕРК, ПАТРИК. “ ОТКРИТО “ УЧИЛИЩЕ В БУРСО ИЛИ ИЗИСКВАНЕ ЗА ВСИЧКИ . // К О М П А С , 1999, № 1-2, С. 24.
39. КРЪСТЕВА, СВЕТЛА. ИНТЕРКУЛТУРИЗАЦИЯТА – СЪЩЕСТВЕНА СЪВРЕМЕННА ТЕНДЕНЦИЯ В МАСОВОТО МУЗИКАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ. // П Е Д А Г О Г И К А, 1994, № 4, С. 22.
40. ЛАЛОВ, БОЯН. УЧИЛИЩЕ, ОТВОРЕНО КЪМ СВЕТА И ЧОВЕКА. // О Т В О Р Е Н О О Б Р А З О В А Н И Е, 1992, № 1, С. 31.
41. МАРЕВ, ИВАН И ДР. ОБРАЗОВАНИЕТО НА 21 ВЕК : ГЛОБАЛЕН ПРЕХОД КЪМ НОВОПАРАДИГМАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ . // П Е Д А Г О Г И К А, 1994, № 10, С. 3.
42. МЕЖДУНАРОДЕН СЕМИНАР “ ПРОДЪЛЖАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ – ВЪЗМОЖНОСТ ЗА РАЗВИТИЕ И ОЦЕЛЯВАНЕ .” // С Т Р А Т Е Г И И …, 2000, № 2, С. 83.
43. МАТВЕЕВ, ГЕНАДИЙ. ОТВОРЕНО УЧИЛИЩЕ : МИТ ИЛИ РЕАЛНОСТ. // О Т В О Р Е Н О О Б Р А З О В А Н И Е, 1994, № 2, С. 3.
44. ОБРАЗОВАНИЕТО ЗА ВЪЗРАСТНИТЕ И СОЦИАЛНИТЕ ПРОМЕНИ В ЕВРОПА. // О Т - В О Р Е Н О О Б Р А З О В А Н И Е, 1994, № 5-6, С. 141.
45. ОБРАЗОВАНИЕ ЗА ЕВРОПЕЙЦИ. СТРЕМЕЖ КЪМ ОБЩЕСТВО НА ПЕРМАНЕНТНОТО ОБУЧЕНИЕ. // С Т Р А Т Е Г И И …, 1996, № 1, С. 1.
46. ОКОЛЕЛОВ, О.П.ДИДАКТИЧЕСКАЯ СПЕЦИФИКА ОТКРЫТОГО ОБРАЗОВАНИЯ. // П Е- Д А Г О Г И К А , 2001, № 6, С. 45.
47. ОКОЛЕЛОВ, О.П. СИСТЕМНЫЙ ПОДХОД К ПОСТРОЕНИИ ЭЛЕКТРОННОГО КУРСА ДЛЯ ДИСАНЦИОННОГО ОБУЧЕНИЯ. // П Е Д А Г О Г И К А, 1999, № 6, С. 50.
48. ОПЕРАЦИЯ “ ОТВОРЕНО УЧИЛИЩЕ”. // К О М П А С , 1994, № 1, С. 11.
49. ПЕТКОВА, ЕВГЕНИЯ. УЧЕНЕТО ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ЖИВОТ В ЕВРОПЕЙСКА ПЕРСПЕКТИВА. // 65 ГОДИНИ ИНСТИТУЦИОНАЛИЗИРАНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В ОБРАЗОВАНИЕТО,С.,2001,С. 189.
50. ПЕТРОВ, ПЕТЪР. НЕПРЕКЪСНАТОТО ОБРАЗОВАНИЕ-КЛЮЧЪТ КЪМ 21 ВЕК. // П Е Д А- Г О Г И К А, 1998, № 5, С. 17.
51. ПЕТРОВ, ПЕТЪР. ОБРАЗОВАНИЕТО И КВАЛИФИКАЦИЯТА НА ВЪЗРАСТНИ В БЪЛГАРИЯ. // С Т Р А Т Е Г И И …, 1999, № 4, С. 1.
52. ПЕТРОВ, ПЕТЪР. ОБУЧЕНИЕТО НА ВЪЗРАСТНИТЕ И СИСТЕМАТА НА ПЕРМАНЕНТНОТО ОБРАЗОВАНИЕ. // П Е Д А Г О Г И К А, 1996, № 11 , С.37.
53. ПЕТРОВ, ПЕТЪР. ОТВОРЕНОТО ОБУЧЕНИЕ И ПРОБЛЕМИТЕ НА ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА. // О Т В О Р Е Н О О Б Р А З О В А Н И Е, 1992, № 1, С. 44.
54. ПОЛАТ, Е.С. ДИСТАНЦИОННОЕ ОБУЧЕНИЕ : КАКИМ ЕМУ БЫТЬ ?// П Е Д А Г О- Г И КА , 1999, № 7, С. 29.
55. ПОПЪР, КАРЛ. ОТВОРЕНОТО ОБЩЕСТВО И НЕГОВИТЕ ВРАГОВЕ. // П Е Д А Г О Г И- КА , 1992, № 11, С. 85.
56. РАШКОВА, СТОЯНКА. “ ОТВОРЕНАТА БИОЛОГИЯ “ И СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ. // П Е - Д А Г О Г И К А, 2001, № 3, С. 28.
57. РЕФОРМА В ОБРАЗОВАНИЕТО : ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ВЗИМАЩИТЕ РЕШЕНИ Я. // ПЕ Р С П Е К Т И В И, 1997, Т. 27, № 4 .
58. ТОДОРОВА, ЛИЛЯНА. ТЕХНОЛОГИЧНИ ПРОЦЕДУРИ ПРИ РАЗРАБОТКА НА УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ЗА ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ. // 65 ГОДИНИ ИНСТИТУЦ. ИЗСЛЕДВАНИЯ В ОБРАЗОВАНИЕТО, С., 2001, С. 172.
59. САЧКОВА, ЕЛЕНА. РАЗВИТИЕ НА ИНТЕРКУЛТУРНАТА ПЕДАГОГИКА В ЕВРОПА / ПО МАТЕРИАЛИ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА /. // П Е Д А Г О Г И К А, 1997, № 4, С. 44.
60. ТИХОНОВ, А.Н. И ДР. ДИСТАНЦИОННОТО ОБУЧЕНИЕ В РУСИЯ. / / П Е Д А Г О Г И- КА, 1995, № 6, С. 78.
61. ТОДОРОВА, ЛИЛЯНА. ПОДГОТОВКА НА УЧИТЕЛИ ПО ТЕХНОЛОГИЯТА НА ДИСТАНЦИОННОТО ОБУЧЕНИЕ : ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПРОЕКТ. // Н А Ч. У – Щ Е, 2000, № 2, С. 46.
62. ТОЦЕВА, ЯНКА. ПРОГРАМА ЗА ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ ПО ПЕДАГОГИЧЕУСКА РЕТОРИКА. // П Е Д А Г О Г И К А, 2001, № 9, С. 86.
63. ФОНДАЦИЯ “ СВОБОДНО УЧИЛИЩЕ “. // У Ч И Л И Щ Е, 1993, № 11, С. 55.
64. ХРИСТОВА, СВЕТЛАНА.ОТВАРЯНЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО – ПОСОКИ ИЛИ БЕЗИЗХОДИЦИ ?… // О Т В О Р Е Н О О Б Р А З О В А Н И Е, 1994, № 5-6, С. 18.
65. ЪРУИН, КОЛИН. ИНТЕГРИРАНО ОБРАЗОВАНИЕ : ОТ ТЕОРИЯ КЪМ ПРАКТИКА В РАЗДЕЛЕНИТЕ ОБЩЕСТВА. // П Е Р С П Е К Т И В И, 1992, Т. 22, № 1, С. 76.
66. ЮРГЕНС, АЙКО. САМО ЛОЗУНГ ЛИ Е ОТВОРЕНОТО ОБРАЗОВАНИЕ . // П Е Д А Г О - Г И К А, 1995, № 11, С. 51.
Забележка:
ОБЩИНА ПЛОВДИВ
ОТДЕЛ “ ОБРАЗОВАНИЕ И НАУКА”
ПЕДАГОГИЧЕСКА БИБЛИОТЕКА
ОБЩИНА ПЛОВДИВ
ДИРЕКЦИЯ “ ОБРАЗОВАНИЕ И НАУКА”
ПЕДАГОГИЧЕСКА БИБЛИОТЕКА
БИБЛИОГРАФСКАТА СПРАВКА Е ИЗГОТВЕНА ВЪЗ ОСНОВА НА ПРЕГЛЕД НААКТУАЛНИ КНИГИ И ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ ПО ТЕМАТА. ПОЛЗВАН Е СПРАВОЧНИЯТ ФОНД НА ПЕДАГОГИЧЕСКАТА БИБЛИОТЕКА , КНИГИ ОТ СИСТЕМАТИЧНИТЕ РАЗДЕЛИ: ПЕДАГОГИКА, СРАВНИТЕЛНО ОБРАЗОВАНИЕ, АНДРАГОГИЯ, ДИДАКТИКА И ДР.ПРЕГЛЕДАНИ СА ПЕРИОДИЧНИТЕ ИЗДАНИЯ : ПЕДАГОГИКА /БЪЛГ./,
ПЕДАГОГИКА /РУС./, КОМПАС, СТРАТЕГИИ НА ОБРАЗОВАТЕЛНАТА И НАУЧНАТА ПОЛИТИКА, ПЕРСПЕКТИВИ НА ЮНЕСКО И ДР. ЗА ПЕРИОД ОТ 5- 10 ГОД.
КЛЮЧОВИ ПОНЯТИЯ: НЕПРЕКЪСНАТО ОБРАЗОВАНИЕ,ОТВОРЕНО ОБРАЗОВАНИЕ, ОБРАЗОВАНИЕ ЗА ВЪЗРАСТНИ, ИНТЕГРИРАНО ОБРАЗОВАНИЕ, СВОБОДНО УЧИЛИЩЕ , ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ И ДР.
КНИГИ
1. БИЖКОВ, ГЕОРГИ. СРАВНИТЕЛНО ОБРАЗОВАНИЕ. - СОФИЯ : УИ “СВ. КЛ. ОХРИДСКИ“,1994.- 304 С.
2. ВЕРРЕС ,КАРЛ. СМЯНАТА НА ПАРАДИГМИТЕ.НАУКА.ОБРАЗОВАНИЕ.УПРАВЛЕНИЕ.-СОФИЯ: МГУ-ЕВРОПЕЙСКИ ФАКУЛТЕТ, 1997.- 78 С.
3. ГЮРОВА , ВЯРА. АНДРАГОГИЯ : ИЗКУСТВОТО ДА ОБУЧАВАМЕ ВЪЗРАСТНИТЕ.- СОФИЯ : УНИВЕРСАЛ- ДРУМЕВЫ1998.- 384 С.
4. ГЮРОВА,ВЯРА. ОБРАЗОВАНИЕТО ПО СВЕТА : ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ.- СОФИЯ: ОБРАЗОВАНИЕ И КВАЛИФИКАЦИЯ КГ , 1994.- 240 С.
5. ГЮРОВА , ВЯРА И ДР. ПРОВОКАЦИЯТА УЧЕБЕН ПРОЦЕС : ПРАКТИЧЕСКИ СЪВЕТИ ЗА УНИВЕРСИТЕТСКИЯ ПРЕПОДАВАТЕЛ.- СОФИЯ : АСКОНИ-ИЗДАТ, 1997.-216 С.
6. ДЕЛОР , ЖАК. ОБРАЗОВАНИЕТО – СКРИТОТО СЪКРОВИЩЕ : ДОКЛАД НА МЕЖДУНАР. КОМИСИЯ ЗА ОБРАЗ. ЗА 21 ВЕК ПРЕД ЮНЕСКО.- СОФИЯ : СЕПА – ИНФОРМА ООД , 1997.- 264 С.
7. ЕНЦИКЛОПЕДИЯ ПО ПСИХОЛОГИЯ ./ ПОД РЕД. НА Р. ДЖ. КОРСИНИ. ПРЕВ. ОТ АНГЛ. – СОФИЯ : НАУКА И ИЗКУСТВО , 1998 .- 1513 С.
8. КОДЖАСПИРОВА , Г. М. И ДР. ПЕДАГОГИЧЕСКИЙ СЛОВАРЬ. – МОСКВА : АКАДЕМИЯ, 2000 .- 176 с.
9. КОЗУЛИН , А. В. ПЕДАГОГИЧЕСКИ ОСНОВИ НА ДЕЙНОСТТА НА УЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ ОТ НОВ ТИП .- СОФИЯ : ДЕЛФИ ИЗДАТ , 1998.- 190 С.
10. ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА И ИНТЕГРАЦИЯТА ВЪВ ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ .- СОФИЯ : НИО КЪМ МОН , 1999.- 184 С.
11. ОБРАЗОВАНИЕТО ИЗВЪН УЧИЛИЩНИТЕ СТЕНИ . / П. БОЯДЖИЕВА , Е. ГЕРГАНОВ, М. ДИЛОВА И ДР. – СОФИЯ : ГАЛ-ИКО , 1994.- 139 С.
12. ОБРАЗОВАНИЕТО НА 21 ВЕК – НАЦИОНАЛНИ ПРОЕКЦИИ : ПУБЛИЧНА ДИСКУСИЯ .- СОФИЯ : НИО , 1998. – 200 С.
13. ПОПЪР , КАРЛ. ОТВОРЕНОТО ОБЩЕСТВО И НЕГОВИТЕ ВРАГОВЕ . Т. 1- 2. – СОФИЯ : ФОНДАЦИЯ ОТВОРЕНО ОБЩЕСТВО , 1993 .
14. РОССИЙСКАЯ ПЕДАГОГИЧЕСКАЯ ЭНЦИКЛОПЕДИЯ : В ДВУХ ТОМАХ . Т.2 М – Я .- МОСКВА : БОЛЬШ. РОСС. ЭНЦ., 1999.- 672 с.
15. СТЕФАНОВА , МАРИЯНА. ДИДАКТИЧЕСКО ОБЩУВАНЕ. – СОФИЯ : БУЛВЕСТ 2000 , 1999.- 208 С.
16. ТОТОМАНОВА, АННА МАРИЯ . НИЕ, ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ И ЕВРОПА.- СОФИЯ : УИ СВ. КЛ. ОХРИДСКИ, 2001 .- 107 С.
17. ТОФЛЪР , АЛВИН. ШОК ОТ БЪДЕЩЕТО. / ПРЕВ. ОТ АНГЛ. – СОФИЯ : НАР. КУЛТУРА 1992.- 336 С.
18. ЦОНЕВА , ВИОЛЕТА. УЧИЛИЩА ЗА 21 ВЕК : В КАНАДА И САЩ. – СОФИЯ : НИНЦОН, 1994.- 64 С.
СТАТИИ ОТ ПЕРИОДИЧНИЯ ПЕЧАТ :
19. АЛЕКСАНДРОВ , ХАРАЛАН. ОТВОРЕНО , ИЛИ ЗАТВОРЕНО ОБРАЗОВАНИЕ. // О Т В О Р Е Н О О Б Р А З О В А Н И Е , 1995 , № 1 , С. 5.
20. АЛМЪН , МИШЛИН. ИНТЕРКУЛТУРНОТО ВЪЗПИТАНИЕ : ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО И НЕОБХОДИМОСТ ЗА НАШИТЕ ПЛУРИКУЛТУРНИ ОБЩЕСТВА. // П Е Д А Г О Г И К А , 2000, № 8-9, С. 78.
21. АНГЕЛОВ , Г. ИНТЕРНАЦИОНАЛИЗАЦИЯ НА НАУКАТА : ТЕНДЕНЦИИ И НЯКОИ ДАННИ ЗА БЪЛГАРСКОТО УЧАСТИЕ В ТОЗИ ПРОЦЕС. // С Т Р А Т Е Г И И Н А О Б Р А З О В А Т. И Н А У Ч Н. П О Л И Т И К А , 1998 , № 2 , С. 15.
22. БХОЛА , Х. С. ПРОГНОЗИ ЗА ПОЛИТИКАТА ЗА ОБРАЗОВАНИЕ НА ВЪЗРАСТНИ В ДОКЛАДА НА ДЕЛОР. // П Е Р С П Е К Т И В И Н А Ю Н Е С К О , 1997 , Т. 27 , № 2-3, С.251.
23. ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ ПРЕЗ 21 ВЕК . // П Е Р С П Е К Т И В И Н А Ю Н Е С К О , 1998 , Т. 28 , № 3 , С. 305 – 466.
24. ВЪЛЧЕВ, РУМЕН. ВЪРВИМ ЛИ КЪМ ОТВОРЕНА ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА ? // О Т В О Р Е Н О О Б Р А З О В А Н И Е, 1995 , № 3 , С. 5.
25. ВЪЛЧЕВ, РУМЕН. ЦЕНТЪР “ ОТВОРЕНО ОБРАЗОВАНИЕ “ КЪМ ФОНДАЦИЯ “ ОТВОРЕНО ОБЩЕСТВО “. // О Т В О Р Е Н О О Б Р А З О В А Н И Е, 1994 , № 1 , С.106.
26. ГЮРОВА , ВЯРА. ГЛОБАЛНИ ТЕНДЕНЦИИ В ОБРАЗОВАНИЕТО НА ВЪЗРАСТНИТЕ В БЪЛГАРИЯ.// С Т Р А Т Е Г И И , 1998 , № 1 , С. 52.
27. ГЮРОВА, ВЯРА. КОРЕСПОНДЕНТСКОТО ОБУЧЕНИЕ – ВЧЕРА И ДНЕС. // Н А Р. П Р О С В., 1990 , С. 79.
28. ГЮРОВА , ВЯРА. НЕФОРМАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ НА ВЪЗРАСТНИТЕ И ПРЕДИЗ-ВИКАТЕЛСТВАТА НА РЕАЛНИЯ ЖИВОТ. // П Е Д А Г О Г И К А , 2000 , № 5, С.54.
29. ГЮРОВА, ВЯРА. ОБРАЗОВАНИЕТО НА ВЪЗРАСТНИТЕ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА 21 ВЕК. // П Е Д А Г О Г И К А , 1998 , № 2 , С. 16.
30. ДОБРЫНИН, М. А. И ДР. ДИСТАНЦИОННОЕ ОБУЧЕНИЕ ВО ФРАНЦИИ. //П Е Д А Г О - Г И К А, 2001, № 8, С. 81.
31. ДРАГАНОВА, ЛЮБОВ. ОБРАЗОВАНИЕТО ЗА ВСИЧКИ, ДА СЕ НАУЧИМ ДА ЖИВЕЕМ ЗАЕДНО. // С Т Р А Т Е Г И И … , 2001 , № 3 , С. 87.
32. ЖЕЛЕВ, Ж. НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА МУЛТИМЕДИЙНО И ИНТЕРАКТИВНО ОБРАЗОВАНИЕ. // С Т Р А Т Е Г И И, 1994, № 3, С. 73.
33. ЗИНЧЕНКО, В.П. ДИСТАНЦИОННОЕ ОБРАЗОВАНИЕ : К ПОСТАНОВКЕ ПРОБЛЕМЫ. // П Е Д А Г О Г И К А , 2000, № 2, С. 23.
34. ИЛИЕВА, МАРИЯНА И ДР. КЪМ ТЕОРИЯТА НА ДИСТАНЦИОННОТО ОБУЧЕНИЕ. //П Е- Д А Г О Г И К А, 1999, № 8-9, С. 67.
35. ИЛИЕН, АЛБЕРТ. ОТВАРЯНЕТО НА УЧИЛИЩЕТО- НЕЗАБЕЛЕЖИМ ПРОЦЕС ИЛИ СЪЗНАТЕЛНА ПРОГРАМА. // О Т В О Р Е Н О О Б Р А З О В А Н И Е, 1994, № 3, С. 3.
36. ИЛИЕН, АЛБЕРТ. ОТВАРЯНЕТО НА УЧИЛИЩЕТО … КООПЕРАЦИЯТА МЕЖДУ УЧИТЕЛИТЕ НА ФУНДАМЕНТАЛНО- ДИДАКТИЧНО РАВНИЩЕ И НЕЙНОТО СОЦИАЛ. ЗНАЧЕНИЕ ЗА УЧЕНИЦИТЕ . // О Т В О Р Е Н О О Б Р А З О В А Н И Е, 1994, № 4, С. 3.
37. КЕЙ, ЕНТЪНИ. ДИСТАНЦИОННОТО ОБУЧЕНИЕ : ПРЕГЛЕД НА ВЪПРОСА. // Н А Р. П Р О С В ., 1990, № 3, С. 28.
38. КЛЕРК, ПАТРИК. “ ОТКРИТО “ УЧИЛИЩЕ В БУРСО ИЛИ ИЗИСКВАНЕ ЗА ВСИЧКИ . // К О М П А С , 1999, № 1-2, С. 24.
39. КРЪСТЕВА, СВЕТЛА. ИНТЕРКУЛТУРИЗАЦИЯТА – СЪЩЕСТВЕНА СЪВРЕМЕННА ТЕНДЕНЦИЯ В МАСОВОТО МУЗИКАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ. // П Е Д А Г О Г И К А, 1994, № 4, С. 22.
40. ЛАЛОВ, БОЯН. УЧИЛИЩЕ, ОТВОРЕНО КЪМ СВЕТА И ЧОВЕКА. // О Т В О Р Е Н О О Б Р А З О В А Н И Е, 1992, № 1, С. 31.
41. МАРЕВ, ИВАН И ДР. ОБРАЗОВАНИЕТО НА 21 ВЕК : ГЛОБАЛЕН ПРЕХОД КЪМ НОВОПАРАДИГМАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ . // П Е Д А Г О Г И К А, 1994, № 10, С. 3.
42. МЕЖДУНАРОДЕН СЕМИНАР “ ПРОДЪЛЖАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ – ВЪЗМОЖНОСТ ЗА РАЗВИТИЕ И ОЦЕЛЯВАНЕ .” // С Т Р А Т Е Г И И …, 2000, № 2, С. 83.
43. МАТВЕЕВ, ГЕНАДИЙ. ОТВОРЕНО УЧИЛИЩЕ : МИТ ИЛИ РЕАЛНОСТ. // О Т В О Р Е Н О О Б Р А З О В А Н И Е, 1994, № 2, С. 3.
44. ОБРАЗОВАНИЕТО ЗА ВЪЗРАСТНИТЕ И СОЦИАЛНИТЕ ПРОМЕНИ В ЕВРОПА. // О Т - В О Р Е Н О О Б Р А З О В А Н И Е, 1994, № 5-6, С. 141.
45. ОБРАЗОВАНИЕ ЗА ЕВРОПЕЙЦИ. СТРЕМЕЖ КЪМ ОБЩЕСТВО НА ПЕРМАНЕНТНОТО ОБУЧЕНИЕ. // С Т Р А Т Е Г И И …, 1996, № 1, С. 1.
46. ОКОЛЕЛОВ, О.П.ДИДАКТИЧЕСКАЯ СПЕЦИФИКА ОТКРЫТОГО ОБРАЗОВАНИЯ. // П Е- Д А Г О Г И К А , 2001, № 6, С. 45.
47. ОКОЛЕЛОВ, О.П. СИСТЕМНЫЙ ПОДХОД К ПОСТРОЕНИИ ЭЛЕКТРОННОГО КУРСА ДЛЯ ДИСАНЦИОННОГО ОБУЧЕНИЯ. // П Е Д А Г О Г И К А, 1999, № 6, С. 50.
48. ОПЕРАЦИЯ “ ОТВОРЕНО УЧИЛИЩЕ”. // К О М П А С , 1994, № 1, С. 11.
49. ПЕТКОВА, ЕВГЕНИЯ. УЧЕНЕТО ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ЖИВОТ В ЕВРОПЕЙСКА ПЕРСПЕКТИВА. // 65 ГОДИНИ ИНСТИТУЦИОНАЛИЗИРАНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В ОБРАЗОВАНИЕТО,С.,2001,С. 189.
50. ПЕТРОВ, ПЕТЪР. НЕПРЕКЪСНАТОТО ОБРАЗОВАНИЕ-КЛЮЧЪТ КЪМ 21 ВЕК. // П Е Д А- Г О Г И К А, 1998, № 5, С. 17.
51. ПЕТРОВ, ПЕТЪР. ОБРАЗОВАНИЕТО И КВАЛИФИКАЦИЯТА НА ВЪЗРАСТНИ В БЪЛГАРИЯ. // С Т Р А Т Е Г И И …, 1999, № 4, С. 1.
52. ПЕТРОВ, ПЕТЪР. ОБУЧЕНИЕТО НА ВЪЗРАСТНИТЕ И СИСТЕМАТА НА ПЕРМАНЕНТНОТО ОБРАЗОВАНИЕ. // П Е Д А Г О Г И К А, 1996, № 11 , С.37.
53. ПЕТРОВ, ПЕТЪР. ОТВОРЕНОТО ОБУЧЕНИЕ И ПРОБЛЕМИТЕ НА ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА. // О Т В О Р Е Н О О Б Р А З О В А Н И Е, 1992, № 1, С. 44.
54. ПОЛАТ, Е.С. ДИСТАНЦИОННОЕ ОБУЧЕНИЕ : КАКИМ ЕМУ БЫТЬ ?// П Е Д А Г О- Г И КА , 1999, № 7, С. 29.
55. ПОПЪР, КАРЛ. ОТВОРЕНОТО ОБЩЕСТВО И НЕГОВИТЕ ВРАГОВЕ. // П Е Д А Г О Г И- КА , 1992, № 11, С. 85.
56. РАШКОВА, СТОЯНКА. “ ОТВОРЕНАТА БИОЛОГИЯ “ И СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ. // П Е - Д А Г О Г И К А, 2001, № 3, С. 28.
57. РЕФОРМА В ОБРАЗОВАНИЕТО : ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ВЗИМАЩИТЕ РЕШЕНИ Я. // ПЕ Р С П Е К Т И В И, 1997, Т. 27, № 4 .
58. ТОДОРОВА, ЛИЛЯНА. ТЕХНОЛОГИЧНИ ПРОЦЕДУРИ ПРИ РАЗРАБОТКА НА УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ЗА ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ. // 65 ГОДИНИ ИНСТИТУЦ. ИЗСЛЕДВАНИЯ В ОБРАЗОВАНИЕТО, С., 2001, С. 172.
59. САЧКОВА, ЕЛЕНА. РАЗВИТИЕ НА ИНТЕРКУЛТУРНАТА ПЕДАГОГИКА В ЕВРОПА / ПО МАТЕРИАЛИ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА /. // П Е Д А Г О Г И К А, 1997, № 4, С. 44.
60. ТИХОНОВ, А.Н. И ДР. ДИСТАНЦИОННОТО ОБУЧЕНИЕ В РУСИЯ. / / П Е Д А Г О Г И- КА, 1995, № 6, С. 78.
61. ТОДОРОВА, ЛИЛЯНА. ПОДГОТОВКА НА УЧИТЕЛИ ПО ТЕХНОЛОГИЯТА НА ДИСТАНЦИОННОТО ОБУЧЕНИЕ : ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПРОЕКТ. // Н А Ч. У – Щ Е, 2000, № 2, С. 46.
62. ТОЦЕВА, ЯНКА. ПРОГРАМА ЗА ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ ПО ПЕДАГОГИЧЕУСКА РЕТОРИКА. // П Е Д А Г О Г И К А, 2001, № 9, С. 86.
63. ФОНДАЦИЯ “ СВОБОДНО УЧИЛИЩЕ “. // У Ч И Л И Щ Е, 1993, № 11, С. 55.
64. ХРИСТОВА, СВЕТЛАНА.ОТВАРЯНЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО – ПОСОКИ ИЛИ БЕЗИЗХОДИЦИ ?… // О Т В О Р Е Н О О Б Р А З О В А Н И Е, 1994, № 5-6, С. 18.
65. ЪРУИН, КОЛИН. ИНТЕГРИРАНО ОБРАЗОВАНИЕ : ОТ ТЕОРИЯ КЪМ ПРАКТИКА В РАЗДЕЛЕНИТЕ ОБЩЕСТВА. // П Е Р С П Е К Т И В И, 1992, Т. 22, № 1, С. 76.
66. ЮРГЕНС, АЙКО. САМО ЛОЗУНГ ЛИ Е ОТВОРЕНОТО ОБРАЗОВАНИЕ . // П Е Д А Г О - Г И К А, 1995, № 11, С. 51.
Забележка:
ОБЩИНА ПЛОВДИВ
ОТДЕЛ “ ОБРАЗОВАНИЕ И НАУКА”
ПЕДАГОГИЧЕСКА БИБЛИОТЕКА
Абонамент за:
Публикации (Atom)