Подбрани извори за българската история – нови възможности в обучението

"Подбрани извори за българската история – нови възможности в обучението
Диана Михайлова Илиева
Преподавател в 56. СОУ, София
Статията е публикувана в Сб. националното историческо образование, В.Т.,2005, с. 105 - 110

Подбрани извори за българската история – нови възможности в обучението
Диана Михайлова Илиева
Преподавател в 56. СОУ, София
       Всяко поколение преосмисля и пренаписва своята история, като препрочита старите известни исторически източници и търси в дългия път към себепознанието нови опори – мостове между миналото, настоящето и бъдещето. Човекът от третото хилядолетие запазва своята идентичност, но все повече се превръща в гражданин на света. Обучението по история излиза от своите традиционни рамки на репродуктивно възпроизвеждане на знания и исторически факти и се ориентира към активната педагогика1, където ученикът  е действена страна в учебния процес. Той се учи да разсъждава, да използва и тълкува различни източници и да прави заключения от тях. Уменията, които придобива в процеса на подбор и критично отношение към поднесената информация, са основополагащи в изграждането на устойчива гражданска позиция  и са незаменими в продължаващото през целия живот образование.
Опори в европейския опит
       Последното десетилетие е наситено с промени в европейското историческото образование. През 1993г е създадена международната организация ЕВРОКЛИО, която си поставя като основни цели: засилване на позициите на историята като основополагащ учебен предмет, подкрепяне на интелектуалната свобода на учителя, развитие на европейското съзнание у младите хора чрез обучението по история, без да се пренебрегват националните, регионалните и глобалните измерения.2 Значително място в дейността на организацията заема създаването на нови учебни програми,3 като това важи с особена сила за страните от бившия социалистически лагер. На годишните конференции на организацията се разглеждат въпроси,  свързани с използването на различни източници, както и на информационно- комуникационните технологии в обучението, историческото наследство и националната идентичност; всекидневния живот, историята на различните етнически общности и др.4 Българските учители по история се присъединяват към ЕВРОКЛИО през 1998г със своето Сдружение на преподавателите по история в България. За основни цели приемат модернизирането на обучението по история и ролята на учителя като основна фигура в него.5 Основна тема на годишните национални конференции на Сдружението е “Разнообразието на източниците и средствата в обучението по история”. Въпросът за източниците в историята в тяхното съвременно разбиране6 ñбе поставен на международни и национални форуми, след което логично се появи и в приетите през 2000г Държавните образователни изисквания за учебно съдържание по история и по гражданско образование.7
Източниците на историята и новите програми
Важна характеристика на новите програми е връзката им със съвременността. Обучението по история има съществена роля в подготовката на младите хора за реализацията им в обществото. Поставен е акцент върху разбирането на света, в  който живеят учениците, а политическата история е балансирана с история на всекидневния живот, манталитет, култура и други.8 Налага се убеждението, че “Всичко е история”.
Характерна особеност на новите програми е тяхното тясно свързване с източниците на историята и то като източник на знания. Четвъртото ядро в програмите е посветено на източниците на историята.9 Учениците трябва да извличат и интерпретират информация от различни типове източници/писмени документи, карти, диаграми, снимки, статистически данни, картини, карикатури и други/,  както и да търсят, подбират и да обработват информация с помощта и средствата и ресурсите на ИКТ. Особено важно е да могат да правят заключения въз основа на съпоставяне на информация от различни исторически източници. Те трябва да изразяват критично отношение при анализ на информация от различни източници, като съставят самостоятелни писмени текстове/ описание, разсъждение, анализ на документ/. Така, според ДОИ за УС, източниците на историята се използват вече не като илюстрация, а като равностоен носител на знания. Изразяването на собствена критична позиция с приведени аргументи и доказателства, разглеждайки различни гледни точки в разнообразни източници и съставянето на самостоятелен писмен текст – отговор на исторически въпрос или анализ на документ е включено като трети компонент в Държавния зрелостен изпит.10
Критичното отношение към източниците и историческото познание изисква да се преодолеят вкоренените стереотипи в българското историческо образование, неговият предимно репродуктивен характер.11  Следва да се направят необходимите преоценки, като се въвеждат елементи на многоперспективност в обучението, емпатия и се достига до разбиране на смисъла на историята.
 
Многоперспективност
Промените в историческото образование в Европа в последното десетилетие се съпътстват от термина “многоперспективност”, като най-значим принос за популяризирането и  има ЕВРОКЛИО.12 Разбирането за многоперспективността е в основата на съвременното обучение по история в страните, членуващи в международната организация. Училищната история се нуждае от нея, за да бъде разбрана сложността на миналото. Както B.Borries  посочва, тя е “опит на всички нива за разбиране на останалите чрез съчувствие, чрез хипотетично обуване на чуждите обувки и гледане през очите на другите”.13 Да може да се дистанцира от дадено събитие и да го погледне от друг ъгъл, да се приведат и други аргументи помага по-пълно да се разбере историческото събитие. Животът е изпъстрен с различни преживявания на хората от историческата общност. Макар и еднакви, историческите събития, разгледани през очите на различни етнически, религиозни и социални групи, имат съществени различия. Възстановката на миналото прилича на добре организиран съдебен процес, театрална постановка или парламентарна дискусия (според/ B.Borries14).В този смисъл многоперспективността е от особено значение при разглеждане на спорни въпроси в историята или на такива, които се нуждаят от преоценка. Този подход важи с особена сила при общества в преход, каквото е българското,  и  отхвърляне на стари,  пропити с идеологични постановки учебници и учебни програми.
Многоперспективността подхранва историческата мисъл.15 Посредством представянето едновременно на различни гледни точки по-лесно се постига критичен поглед към миналото. Това е изключително привлекателно за такова училищно образование, което се дистанцира от директното внушение и от категоричната интерпретация на миналото само от един ценностен и аргументативен ракурс.16 Такива основи на историческо образование у нас са поставени с приемането на ДОИ за УС и новите учебни програми. Многоперспективността се свързва с начините на историческо повествование в учебниците, с подбора на източниците и с технологията на тълкуването им.17
Ако за събитията от европейската и световна история има повече помагала и може да се използва богатия чуждестранен опит, то за българската история подборът на източници, отговарящи на съвременните изисквания, все още е затруднен.
Подбор на източниците за българската история
В отговор на предизвикателството на “новото” време, в което живеем, екип от видни историци и педагози, организиран от фондация ТАНГРА Тан Нак Ра18,  си поставиха отговорната, нелека и амбициозна задача да подготвят поредица от извори за българската история. Всяка промяна, преоценка и “бели петна” в историята е свързана с източниците. Необходим е един съвременен набор от разнообразни документи, който да е в помощ на учителите, учениците и студентите в началото на новото хилядолетие. Замислената поредица ПИБИ / Подбрани извори за българската история/ е в 4 тома:
 1 том – Древните българи и земите на Балканския полуостров до VІІ век19  
 2 том – Българските държави и българите през средновековието20
 3 том – Българските земи под османска власт – ХV – ХVІІ век Българско Възраждане – ХVІІІ – ХІХ век /под печат/
 4 том – Българската държава и българите 1878 – 2001г.
При подбора на източниците  колективът се ръководи от:
·        Заложеното в новите ДОИ за УС по История и цивилизация и програмата за ХІ клас.
·        Разнообразие на източниците по история – т.е. писмени, схеми, карти, планове, снимки, карикатури, картини, статистически данни и др.
·        Историческите извори/ свидетелства на епохата/ трябва да показват живота в миналото в неговата пълнота и пъстроцветие – т.е. както политическа, религиозна и културна история, така и всекидневен живот, външен облик,  облекло, бит и други, защото всичко е история.
·        В христоматиите са включени и исторически извори от дистанцията на времето. Те са кратки коментарни текстове, откъси от историографски съчинения, възстановки на крепости и дворци, както и антропологични възстановки. Те са в помощ и за по-лесното разбиране и тълкуване на различните материали, поместени в христоматията.
·        Използван е принципът за многоперспективност, като писмените извори са представени в 2 части – домашни и чужди. Съответно погледът на другите за нас.(Естествено не всяко събитие или факт от античната или средновековна история е представено по този начин, тъй като за някои източниците са много оскъдни.)
·        При подбора на изворите са използвани приемственост и новост в типовете източници. Към писмените и материалните документи във всеки следващ том се появяват и нови източници, характерни за съответната епоха: каменна летопис през ІХ век; приписки през ХІІ – ХІV век; пътеписи през ХV – ХVІІ век; карикатури и гравюри през ХІХ век; снимки и други.
·        Моменти с приносен характер са представянето на най-ранната история на българите и цялата 2 част на том втори, посветена на Волжка България.
·        От този 2 том води началото си и проследяването на живота на българи, останали извън българското етнокултурно пространство. В историята има десетки примери на отделни личности или етнически групи, които са преплели съдбата си с други народи и култури и са оставили своя принос.
 
Техники за работа с христоматията
 
За да се улесни работата с христоматията, в помощ на учителите и широк кръг читатели всички документи са получили определена обработка:
·        Всеки документ или авторов текст е придружен с условни знаци. Поставянето им е с препоръчителен характер с цел да се улесни работата на ученици, студенти и учители, но без да ги ограничава в ползването на документите. Знаците дават следните насоки: документът е подходящ за задължителна подготовка; документът е подходящ за профилирано обучение; документът е подходящ за студенти; нов документ; коментарен текст; друг поглед върху познат по вид документ.
·        Пред всеки писмен документ има въвеждащ текст с информация за автора и общо представяне на документа.
·        Към всеки документ са посочени съдържащите се в него теми,формулирани според програмата по история и цивилизация за ХI клас. Тематично са определени не само писмените извори, а и тези от материалната култура.
·        Изграден е тематичен показалец с основни теми от учебната програма и подтеми на конкретните документи. Този показалец може да се използва за подбор и представяне на комплект от писмени и материални извори по всяка една тема.
·        Именният показалец към всяка част улеснява търсенето на определена личност или обект.
·        Към том втори има и показалец на съчиненията. В том първи същата роля изпълнява съдържанието.
·        Документите от материалната култура се нуждаят от по- специфичен анализ. Коментарните текстове от специалисти улесняват анализа и подпомагат работата на учителя.
 
Примери за работа с Подбрани извори за българската история, основани на вижданията за активното учене
 
Тук ще предложим няколко основни типа задачи, свързани с разглеждания подход. Те могат да се разглеждат като образци за съставяне на различни собствени варианти от учителите.  Ориентирани са  към използване на разнообразни източници, разбиране на смисъла на тяхното комбиниране, изясняване на спорни въпроси, откриване на общи ценности и други.21
Комбиниран анализ на различни източници:
Да се датира златният печат на цар Иван Асен ІІ, като се направи критичен коментар на изображението му и се съпостави с надписа от църквата “Свети 40 мъченици” и откъса от “Синодика на цар Борил” за възстановяването на патриаршията.
Да се изясни светогледът на българския владетел от първата половина на ІХ век , като се коментират каменните надписи на хановете Омуртаг, Маламир и Пресиян и златният медальон на хан Омуртаг.
Да се опише  животът на българското  духовенство   през ХІІІ – ХІV век,  като се използват: “ Проложно  житие  на  патриарх Йоаким І”, “ Похвално слово за Евтимий” и материалите за скалните манастири – снимки, скици, исторически коментар.
Изясняване на спорни въпроси:
На основата на критичен анализ и съпоставяне на домашни и чужди писмени източници/ свидетелства на епохата/, както и коментари от дистанцията на времето учениците могат сами да достигнат до подходящо решение на някои от следните спорни въпроси: ранната история на българите – том І; годината на създаване на българската държава; мисията на светите братя Кирил и Методий във Великоморавия, като се запознаят с мнението на П. Юхас за българската Моравия; покръстването на българският народ и други.
 Използване на интерактивни методи:
Работа по групи
Представете държавната уредба на средновековна България -  владетелски институт, органи на държавно управление и провинциална уредба. Първата група работи по чужди писмени източници. Втората група анализира домашни писмени документи, а третата използва печати, монети, миниатюри и неофициални източници. Всяка група представя резултатите си. Завършва с обобщителен коментар.
Представете картината на стопанския живот в България през VІІ – ХІV век. Първата група използва само официални писмени източници. Втората група работи само по документи от материалната култура. Третата група анализира неофициални писмени източници и изображения. При приключване на задачата се коментират резултатите на всяка група.
Ролеви игри, при които се провокира емпатия
Опишете всекидневието на средновековния човек,  като изберете ролята си: владетел, болярин, болярка, обикновен воин, селянин, селянка, духовно лице. При отговора си използвайте както писмени източници/домашни и чужди/,  така и изображения, материали от археологически находки, възстановки на крепости и жилища и други.
Провеждане на публичен исторически дебат на тема:”Българската държава не е създадена  през 681г въз основа на съюза между българи и славяни”.22Двете страни не само защитават противоположни тези , но са задължени да дадат дефиниция на всички термини. При предварителната подготовка използват разнообразни исторически източници, както и странична литература.Тъй като дебатът е публичен,  не е необходимо да завърши с победител, а може да прерасне в свободна дискусия с публиката.Така и зрителите не само проследяват пътя на историческите изследвания и се докосват до споровете в историческата наука, но у тях се провокира интерес към историческото дирене.
Перспективите
Чрез поредицата Подбрани извори за българската история съставителите смятат, че са създали “банка от документи”,  отговарящи на съвременните изисквания. Включването на разнообразни писмени източници и документи от материалната култура разкриват живота в миналото в цялата му пълнота и пъстроцветие. Дава се възможност за разгръщане на творческата дейност на учителя. Той може пълноценно да използва методите на активното учене, които насърчават към критично мислене и подтикват учениците и учителя към взаимно сътрудничество. Така съвременното поколение по-лесно ще преосмисли миналото си и ще преоткрие себе си в новия глобален свят. Има възможност да разшири познанията си за своята идентичност и да я съхрани.
 





1 Кушева, Р. Методика на обучението по история. С., Парадигма, 2000.

2 Йоке ван дер Леув- Рууд, ЕВРОКЛИО и България с поглед към бъдещето, Диалогът в историята, №1, 5 - 11

3 Питър Хилис, Историята в учебните програми, Диалогът в историята, №1, 46 - 58
 

4  Йоке ван дер Леув- Рууд, ЕВРОКЛИО и България с поглед към бъдещето, Диалогът в историята, №1, 6
 

5 Кушева,Р. Сдружението на преподавателите по история в България и неговата дейност, , Диалогът в историята, №1, 12- 15
 

6 Кушева, Р. Методика на обучението по история. С., Парадигма, 2000. с.139
 

7 Държавни образователни изисквания за учебно съдържание. Културно – образователна област: Обществени науки и гражданско образование, ДВ,бр.48 от 13 юни 2000г.,84 – 88; 91 – 93.
 

8 Попов,Д., Новите учебни програми по история и цивилизация, Диалогът в историята, №1, 16 - 18

9 Вж. Държавни образователни изисквания за учебно съдържание. Културно – образователна област: Обществени науки и гражданско образование, ДВ,бр.48 от 13 юни 2000г.,84 – 88; 91 – 93.
 

10 Вж. Програма за държавен зрелостен изпит  по история и цивилизация, в.Аз Буки, бр.15 2003г.

11 Шопов,Й., Дидактически проблеми на историята, СУ, 1991г

12 Кушева, Р., Многоперспективност, избор на източници и технологии за работа с тях, Диалогът в историята, № 7, 16 - 31

13 Bodo von Borries, /2001/.”Multiperspectivity” – Utopian Pretensions or Feasble Fundament of Historical Learning inEurope.Hamburg,

14 пак там

15 Споделеното минало – обучение за бъдещето,Всекидневният живот в Албания, България и Македония 1945- 2000, с.8

16 Кушева, Р., Многоперспективност, избор на източници и технологии за работа с тях, Диалогът в историята, № 7, 16

17 пак там

18 Фондацията е създадена през 1998г. Основните и цели са да се възроди истината за историческото място и значение на българите в световната цивилизация и култура. Да се информира световната общественост за мястото ,ролята и значението на цивилизацията на древните българи.

19 Излязъл от печат през 2002г. Одобрен за учебно помагало със заповед № РД 09-330/04.04.2003г.

20 Излязъл от печат през 2004г. Одобрен за учебно помагало със заповед №РД 09-09/05.01.2005г

21 Алгоритми за тълкуване на различните източници са дадени в методичната литература и в някои помагала: Кушева, Р. Методика на обучението по история. С., Парадигма, 2000; Марков,Г., Р.Кушева, Б. Маринков.Учебник по история и цивилизация за 10.клас.С.,Просвета,2001;Р.Кушева. Учебна тетрадка за 7.клас. С., Просвета, 2000; Споделеното минало – обучение за бъдещето,Всекидневният живот в Албания, България и Македония 1945- 2000 и други.

22 Илиева, Д., За началото на българската държава и съвременното обучение по история, сб.Обучението по история в новите условия,Тангра, С, 1999,с 114

Забележка: Подбрани извори за българската история – нови възможности в обучението
Диана Михайлова Илиева
Преподавател в 56. СОУ, София
Статията е публикувана в Сб. националното историческо образование, В.Т.,2005, с. 105 - 110