( 21.09.1845 - 25.06.1897)
Сложна и интересна е съдбата на банатските българи. Тази общност с римокатолическо вероизповедание се формира през периода 1738-1896г. държавните граници на Хабсбургската империя, в историко-географската област Банат. Нейните естествени граници са заключени между реките Дунав, Муреш, Тиса и склоновете на планината Карпати. Цялата област е в територията на Средновековна България от VІІ до ІХ век, а на Хабсбургската империя от 1716-1918г. След Първата Световна война Банат е разделен между Румъния и тогавашното Сърбо-Хърватско-Словенското кралство.Историята на преселването на т.н. банатски българи започва след въстанието в Северозападна България през 1688г. Тогава българи-католици от Чипровци и от павликянските села между Свищов и Никопол минават Дунава и се установяват в западната част на Влашко, Олтения, която по това време е под австрийско управление. През 1736г. тези българи се прехвърлят в Седмоградско ( Трансилвания) и в Банат. Първото българско селище на тези преселници в Банат е Стар Бешенов, което е основано 1738г., а второто- Винга през 1741г.
Заселниците българи носят силна църковна традиция, сред тях има немалък кръг от образовани хора. Това намира израз в строителството на храмове и училища, чието изграждане започва непосредствено след установяването на сънародниците ни по тези земи. Богослужението в храмовете е на латински, а преподаването в училище на “илирски”, т.е. на хърватски език. В 1819г. е поставено началото на българско взаимно училище в областта. Родолюбиви, но и просветени хора, българите въвеждат практиката за задължително посещение на учебните занятия от всички деца. Две десетилетия по-късно във Винга е открито първото българско класно училище в Банат.
В началото на 50-те години на ХІХ век банатската българска интелигенция-за да съхрани своята родова, духовна и културна принадлежност-решава, че в храмовете и училищата трябва да се въведе употребата на български език, да се създаде българска книжнина. За кратко време е изградена писмена система въз основа на латиницата, допълнена с няколко знака.. В началото на 60-те години на ХІХ век са написани и издадени учебници и молитвеници на български език. По този начин е създадена втора книжовна норма в общобългарския език. От 1860 до 1896г. в училищата в селищата на банатските българи Стар Бешенов, Винга, Модош, Канак, Брещя, Дента, Колония булгара и др.обучението на децата се води на български език. Когато през лятото на 1896г. проф. Л. Милетич посещава селата Стар Бешенов и Винга, удивен отбелязва, че всички българи знаят да четат и пишат. Освен това, всички говорели по 2-3 чужди езика, а образованите по 5-6 и повече.
В резултат на тази просветна традиция от средите на банатските българи се издигат личности, които представят нацията по най-достоен начин. Една от тези личности е акад. Евсевий Ферменджин.
Евсевий Ферменджин (светско име Мартин) е роден на 21 септември 1845г. във Винга, в семейство на българите Лука Ферменджин и Агата Малкин. Изключително любознателно, детето учи в местното училище и във францисканския манастир. На 17 години се замонашва в гр. Вач, Войводина и приема името Евсевий, в латинската именна традиция- Еузебиус. Средно и висше образование той получава в унгарски и австрийски учебни заведения. През 1868г.- завършва философски и богословски науки във Виена, като посещава и лекционни курсове по история и филология при учени като историка Макс Бюдингер и филолога Франйо Миклошич. Изявява се като полиглот, овладявайки говоримо и писмено повечето от старите и новите езици
Високообразованият българин е ръкоположен за свещеник и започва да работи като преподавател и свещенослужител. Преподава история, догматика, нравствено богословие, а като свещеник извършва богослужение, изповеди, проповядване, включително сред сънародниците си във Винга. През 1881г. отец Евсевий е извикан в Рим и му е поверен важен пост във върховното управление на Францисканския орден. Избран е за генерален асистент, натоварен с грижата за всички францискански провинции в Средна и Източна Европа. В продължение на 15 години той се грижи за тях като посещава всички франискански манастири, храмове и училища от Адриатика до Балтика.
Наред с пряката си каноническа дейност.Ферменджин работи като съставител на Историята на францисканския орден ( Annales Minorum ) и си спечелва слава на учен, каквато друг българин историк по това време не постигна. Издава повече от 50 статии с научен характер за миналото на францисканския орден. Оставил е много материали в ръкопис, които лежат в унгарски и други архивохранилища.
Евсевий Ферменджин полага огромен труд по издирването и обработването на богат архивен материалза историята на Балканите през ХVІ-ХVІІІв. Фундаменталните му трудове “ Akta Bulgaride ecclesiastica“ (1887) и “ Akta Bosniae potissimum ecclesiastica“ (1892) са известни сред университетските и книжовни среди на тогавашна Европа. Двете книги разкриват пред европейското обществено мнение историята на българи и бошнаци в годините на т.н. “тъмни векове”, с които са обвити Балкните по това време.
Отец Евсевий е един от активните членове на Южнославянската академия в Загреб и пръв българин, академик, в съвременния смисъл на титлата. Висш служител на Францисканския орден, гражданин на Европа и света, Евсевий Ферменджин винаги е посочвал своя български произход.
"
Няма коментари:
Публикуване на коментар