Интервю с Франсис Фукуяма

[caption id="attachment_13" align="alignleft" width="260" caption="Франсис Фукуяма"][/caption]

Интервю с Франсис Фукуяма или няколко години след най-известната му книга «Краят на историята и последният човек»Франсис Фукуяма е професор по международна полит- икономия във Факултета за напреднали международни проучвания при университета «Джонс Хопкинс» във Вашингтон. Той е автор на редица книги, включително «Краят на историята и последният човек». В най-новата си книга «Държавното изграждане: Управление и световен ред през 21 век», той разиска феномена на рушащите се държави и техните проблеми като бедност, болести, бежански кризи и тероризъм. Д-р Фукуяма разговаря с Карол Кастиел и Ярослав Андърс от програмата на «Гласът на Америка» - «Пресконференция ЮЕсЕй».

Карол Кастиел: В най-известната Ви книга «Краят на историята и последният човек», Вие разглеждате триумфа на либерализацията и приватизацията, което обикновено означава намалена роля на държавата. А в най-новата Ви книга Вие настоявате, че силните държавни институции са критично важни за този свят след 11 септември, 2001 година. Какво разбирате под израза «държавно изграждане» и защо то е толкова важно?

Франсис Фукуяма: Мисля, че съществува тенденцията семантиката да обърква нещата, когато човек има предвид голяма или силна държава, защото според мен тези термини визират фактически различни неща. Един от начините да се характеризират държавите е колко амбициозни са те. Дали те регулират индустриите си? Опитват ли се да въведат система на обществено осигуряване за бедните? Трансферират ли те доходи или имат индустриална политика? Революцията на Рейгън и Тачър започна през 80-те години като реакция срещу държави, които се опитваха да контролират всичко. Но съществува друго измерение, свързано с компетентността, която държавите използуват в прилагането на законите. Идеалната държава е онази, която не се опитва да направи твърде много, но е достатъчно силна, за да прилага законите си в ключови области като върховенството на правораздаването, защитата на собствеността и индивидуалните права.

Ярослав Андърс: Д-р Фукуяма, в книгата Ви срещнах наблюдението, че държавното изграждане дава сравнително бедни резултати до днес. Можете ли да обясните защо?

Франсис Фукуяма: В книгата си посочвам, че от завземането на Филипините в 1899 година до сега Съединените щати се опитаха да приложат държавно изграждане в 18-20 страни. От тях, само три са безусловен успех: Япония, Германия и Южна Корея. И в известно отношение това не бяха упражнения на държавно изграждане, с изключение на случая с Южна Корея, защото Германия и Япония бяха вече извънредно мощни държави. Бих казал, че чужди сили не могат да изградят силни институции, ако не съществуват местни елити, които желаят да направят това сами. Успехът на така наречените «тигри» в Източна Азия започна с малка външна помощ като мотивирането дойде предимно от техните собствени общества. Има фундаментално различие между реконструкция и развитие, което означава създаването на нови институции. Ние сме в състояние да направим реконструкция - в Босна, Косово, Източен Тимор. Обаче, далеч по-проблематичното е това как да се изгради силно общество, което да се превърне в трайна уповаваща се на себе си демокрация.

Карол Кастиел: Д-р Фукуяма, във Вашата книга Вие също разисквате въпроса как някои усилия, насочени към изграждането на институции, в действителност нанасят вреда на развиващите се страни като унищожават присъщите за тях възможности. Какво разбирате под това?

Франсис Фукуяма: Мой приятел, който е кореспондент за вестник «Ню-Йорк Таймс», замина да отрази едно събитие в Кабул. Той ми каза, че неговият шофьор получавал 10 пъти повече от един министър в афганистанското правителство. В пост-конфликтна реконструкция обикновено участвуват хора от развитите страни, многонационалните агенции като Световната банка, дарителните групи, не-правителствените организации, които пристигат със заплатите си от «първия свят» и лаптоп компютри, и изсмукват потенциала от местните институции. След като те си заминат, обществото е в известо отношение в по-лошо състояние, отколкото преди, защото то няма трайна база да посрещне своите нужди.

Ярослав Андърс: Бих искал да се върна още веднъж към случаите на Босна и Косово. Вие изглежда намеквате, че те са затънали в определена фаза на процеса и не могат да се придвижат напред. Това изглежда е по-голям проблем. Ние може да създадем нови зависимости, нови протекторати и дори някакъв вид на полу-колониални общества. Погледнато дългосрочно, това не ми се струва здравословна ситуация. Какви механизми имаме на разположение, за да разкъсаме този застой?

Франсис Фукуяма: В Босна, висшият представител на международната общност играе ролята на нещо като диктатор. Хората го сравняват с вицекраля на британска Индия. Неотдавна той отстрани по редица съображения няколко местни избрани политици. Считам, че ако международната общност се оттегли, не е ясно дали Босна няма да се върне към ситуацията от средата на 90-те години. Отново, няма един единствен отговор на Вашия въпрос. Босна и Косово имат преобладаващи етнически напрежения, които още не са преодолени. Докато местните актьори не постигнат съгласие по политическо споразумение, човек не може да осигури безопасно оттегляне. В Афганистан, от друга страна, се появява интересен модел. Според мен, Съединените щати отидоха там с нарочно резервирани стъпки. Множество хора разкритикуваха администрацията за това, че не инжектира повече ресурси в Афганистан. Не съм сигурен дали подходът на САЩ е такова лошо средство за процедиране, тъй като по този начин теглото се поставя реално върху афганистанците. Те се нуждаят от свои собствени разрешения.

Карол Кастиел: Д-р Фукуяма, нека сега да насочим вниманието си към Ирак. Независимо от това дали човек е за или против водената от САЩ инвазия, според мен преобладава мнението, че светът не може да остави Ирак да се превърне в провалила се държава. Как бихте преценили водените от САЩ усилия за преизграждането му досега?

Франсис Фукуяма: Считам както много други, че администрацията не се подготви за това добре. Те започнаха планирането само няколко месеца преди войната и пристъпиха към задачата с погрешните предположения колко мирен ще бъде преходът. Те навярно изгубиха цяла година по отношение на националното изграждане. Хората се нуждаят от далеч по-добра подготовка. На първо място човек трябва да е предпазлив, когато се опитва да върши подобни неща, но когато реши, че е готов да започне, на него са нужни далеч по-дълги приготовления.

Ярослав Андърс: Ирак изглежда също илюстрира противоречията между двете гледища по това какво в действителност може да се направи в тази част на света, на която липсва демократична традиция. От една страна имаме ентусиастите или идеалистите, които вярват, че след като подтисничеството бъде отстранено демокрацията и свободата ще процъфтят. От друга страна са песимистите или така наречените културни детерминисти. Според тях, има определени региони и култури, където е почти невъзможно да проникне демокрацията. Какъв е правилният баланс между тези две гледища?

Франсис Фукуяма: Считам, че и двете гледища са погрешни. Човек не може да наложи демокрацията със силата на оръжието, където пожелае. Това е все едно да се вярва в един вид ленинизъм. Също така хора, които мислят като дипломатите от Държавния департамент в офисите на генерал МакАртър в Япония, които бяха убедени, че тя чисто и просто не може да стане демокрация след 1945 година, също не бяха прави. Културата е важна, но тя може да се промени и еволюира. Мисля, че е нужен баланс между детерминизма и политическата воля в преценката с какъв темп дадена страна може да развие демократични институции.

Карол Кастиел: Какво има да кажете относно терористичния феномен? Как може да насърчим дългосрочното развитие и в същото време да се борим с тероризма? Не съществува ли тенденцията тероризмът да подкопава този дългосрочен процес?

Фрасис Фукуяма: Ясен урок е, че няма ли сигурност, няма стопанско развитие. Защо Африка е в такова объркано състояние? Макар тероризмът да не предизвиква там тези проблеми, ние виждаме висока степен на политическа нестабилност. Непрестанни войни в Конго, Руанда, по много други места; тези войни са абсолютно препятствие за всяко икономическо развитие. Мисля, че това е едно нещо, което строителите на нации разбират. Сигурността идва на първо място. Ако няма сигурност, няма никакви добри неща, които идват от пътищата, болниците и други облаги произтичащи от приноса на цивилния сектор. Съществуват няколко творчески подходи на този проблем. В Афганистан, цивилните строители на нацията са буквално в същите поделения на военните, за да предоставят сигурност за селищата от местните военни главатари и да осигурят услуги за населението.

Ярослав Андърс: Д-р Фукуяма, бих искал да Ви запитам относно друг регион в света - пост-комунистическа Русия и пост-комунистическа Източна Европа. Подходът на Запада към социално-икономическата реконструкция там се основава на две прости правила: либерализиране и приватизиране. Във Вашата книга, обаче, ние откриваме предупреждение за определени опасности от нещо, което може да се нарече «преждевременна либерализация». Какви опасности имате предвид?

Франсис Фукуяма: Ако липсват силни държавни институции, които да предложат между другото законност, преждевременната либерализация е твърде опасна. Да вземем например приватизацията. В действителност е нужен значителен правителствен потенциал за внедряване на приватизацията, тъй като ако тя не бъде направена добре, купувачите на бизнесите са «връзкари» или корумпирани лица. Много от това вече се случи в Русия. Те нямаха държава, която да е в състояние да надзирава чиста, прозрачна, честна приватизация на държавни предприятия - и в резултат новите собственици станаха олигарсите или мафията. Един от парадоксите на държавната регулация: За да дерегулира, човек трябва да има силна държава, способна да направи това. С други думи, за да се стигне до малка държава трябва да се тръгне от силна държава.

Карол Кастиел: Д-р Фукуяма, във Вашата публикация засягате концепцията за легитимността. Какво е политическа легитимност, в частност по отношение на Съединените щати? Как те могат да насърчат успешен процес на държавно изграждане?

Франсис Фукуяма: Мисля, че легитимността е критично важна за всеки политически проект, защото ако в страната, където действувате, не считат присъствието Ви за законно, хората ще се съпротивляват по всеки възможен начин, включително насилия. Считам, че ние открихме - поради американската окупация на Ирак - че тя е считана за по-малко легитимна, отколкото ако бе станала под егидата на по-широка група от нации. Законността е странна концепция. Тя е свързана по същество с принципа на справедливостта, но също е свързана с хората, на които им се дава. Когато отидоха в Ирак, американците казаха: «Ние не се нуждаем от благословията на Обединените нации, тъй като помагаме на иракския народ да се освободи от брутална диктатура». И това бе напълно правилно. От друга страна, аятола Систани отказа да разговаря с всеки, който не е представител на ООН. Мисля, че легитимността, дадена от определени многонационални институции е често много полезна да се постигне успешно национално изграждане в далечна перспектива.

Ярослав Андърс: Това изказване ме отвежда към друг проблем, който засегнахте напоследък в статия, поместена в изданието «Нешанал Интерест». Вие изглежда поставяте под въпрос способността на Америка да е ефикасен и уважаван глобален лидер, докато действува едностранно. Илюзия ли е американската хегемония?

Франсис Фукуяма: Мисля, че хегемонията е абсолютно валидна само в едно измерение на властта, което е военната мощ да се водят и печелят конвенционални войни. По отношение на националното изграждане това не е толкова ясно. По друго измерение на властта - по отношение на способността да се прожектира легитимна представа - тя се руши. Американците трябва да се замислят върху това твърде внимателно. Те са способни да окажат въздействие по други части на света и хората негодуват, защото не считат, че могат да държат Съединените щати отговорни. Американците казват на себе си: «Ние го вършим за тях. Защо те се оплакват?» Според мен отговорът е: «Как знаем, че това е в действителност от наша полза? Това го казвате Вие, но ние бихме искали да го чуем и от някой друг». Това е дилема, която се нуждаем да разберем, тъй като Съединените щати понякога я разбират погрешно.

Ярослав Андърс: Американците проявяват тенденцията да казват: «Ние вършим правилното нещо и това е достатъчно».

Франсис Фукуяма: Това е така и понякога то е резултатно. Например, Съединените щати отидоха до там, заявявайки «Ние желаем Германия да е цяла и свободна, интегрирана в НАТО», докато други се въздържаха. Европейците също не успяха да се справят достатъчно решително с кризата на Балканите. Трябваше малко лидерство. Но когато изразходвате за отбраната толкова, колкото следващите 16 страни събрани заедно, трябва да сте малко по-внимателни по това как упражнявате тази сила, за да не породите негативни реакции.

Карол Кастиел: Д-р Фукуяма, това е година на президентски избори у нас. Ние често чуваме критиките, които споменахте относно считания за едностранен подход на Съединените щати. Но дали това е характерен белег на тази републиканска администрация или пък е чисто и просто американски феномен? Може ли това да се промени, ако демократите дойдат на власт?

Франсис Фукуяма: Мисля, че подходът ще се промени, въпреки че администрацията на президента Буш отразява определени черти, които са типично американски. Считам, че сравнено с европейците повече американци разглеждат Обединените нации като не съвсем легитимна организация, защото тя не е демократична. Американците са свикнали да вярват, че източникът на легитимност се корени в суверенитета на един демократичен народ, не в някои големи институции. Демократите показват тенденцията да гледат с повече симпатии на мултилатерализма, така че навярно един президент-демократ ще взаимодействува по-добре с европейците и други страни. Но винаги има такова нещо, наречено «американска изключителност». Американците проявяват тенденцията да мислят, че техните собствени институции имат универсална значимост. Подобно убеждение води понякога до объркване между понятията: американски национални интереси и по-широките интереси на човечеството. Това не е нещо, което да принадлежи на републиканците или демократите. То е американска черта.