ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО НА ООН В БЪЛГАРИЯНие, народите на Обединените нации
Организация на Обединените нации – цели, принципи и функцииПървоначално терминът “Обединени нации” се използва от съюзниците, борещи се срещу силите на Оста през Втората световна война, и се прилага за първи път при обявяването на общия ангажимент да не се прави сепаративен мир с врага на 1 януари 1942 година.
[caption id="attachment_133" align="alignleft" width="384" caption="12 февруари 1945 г., Ялта"]
[/caption]През октомври 1943 година в Москва се обсъжда характерът на бъдещата международна организация, която да замени Обществото на народите, а подробностите се разработват на конференциите в Дъмбартън Оукс, Ялта и Сан Франциско.
Проектоуставът на ООН е подготвен през 1944 г. във Вашингтон от представители на САЩ, СССР и Великобритания. В Сан Франциско, на 25 април 1945 г., са поканени 51 страни – участнички в Антихитлеристката коалиция и неутрални. Още във встъпителните декларации на представителите на САЩ, Съветския съюз, Великобритания и Китай е посочена основната цел на ООН – изграждането на световен мир.
Условията, от които зависи този мир, са:
- съвместни действия на миролюбивите държави, притежаващи военна и промишлена мощ;
- уважаване на основните човешки права;
- решаване на онези проблеми, от които зависят сигурността, икономическото и социалното развитие на народите.
Конференцията на Обединените нации е конференция на нации, “които обичат мира и свободата достатъчно силно – толкова, че са готови да се сражават за тях”.
Уставът на ООН е подписан на 26 юни 1945 год. от държавите, участвали в конференцията в Сан Франциско, като първи получават това право представителите на САЩ, СССР, Великобритания, Франция и Китай.ООН е създадена на 24 октомври 1945 г. На този ден влиза в сила Уставът на ООН, ратифициран от по-голямата част от основателките – 51 държави на света. Всяка година на този ден се отбелязва годишнина от създаването на световната организация. Днес в ООН членуват 191 държави.
Уставът на Обединените нации е нещо повече от обикновен международен договор. От юридическа гледна точка той е най-важният международен инструмент. За страните, които са подписали устава, той би трябвало да бъде толкова важен, колкото е тяхната собствена конституция.
Цел на ООН е да обедини усилията на всички народи да работят заедно за мира и развитието, базирайки се на принципите на справедливостта, човешкото достойнство и благоденствието. Тя предлага на своите членки да търсят чрез диалог и дискусии най-добър баланс между националните интереси и растящата взаимозависимост в света.
Организацията на Обединените нации е изградена върху следните принципи:
- всички членове на организацията са равноправни и независими;
- всички членове на организацията се задължават да разрешават разногласията помежду си по мирен начин и да се въздържат от употребата на заплаха или от използване на сила срещу която и да е държава;
- всички членове съдействат на ООН във всяко предприемано от организацията действие съгласно Устава.
Как действа ООН?
Работата на ООН включва хуманитарни дейности, осъществявани от различните агенции, посредничества в Палестина (1947 г.), Кашмир (1948 г.), Индонезия (1962 г.), Кипър (1964 г.), примирията в Близкия изток (1956, 1967, 1973 г.), спонсорирането на конвенцията за забрана на бактериологичното оръжие (1972г.). Намесата в Корейската война (1950-1953) и в Конго (1960-1964) са широкомащабни военни операции, а в по-късен период под нейна егида се осъществяват бойните действия при войната в Персийския залив (1991 г.). ООН не успява да спре съветската военна интервенция в Унгария и Чехословакия (1956 и 1968 г.), да наложи своите резолюции за Южна Африка и Родезия , да осигури дълготреан мир в Ливан. Въпреки твърдата резолюция на Съвета за сигурност на ООН от 20 юли 1987 г. Ирано-иракската война е прекратена едва през 1988 г.
Чак през декември 1988 г. Южна Африка се съгласява да изпълни резолюцията на ООН от 1976 г., подкрепяща независимостта на Намибия, а като генерален секретар на ООН перуанецът Хавиер Перес де Куеляр (1981-1991 г.) успешно се намесва по време на Фолклендската криза (1981 г. ) и по проблема за Намибия.
Египтянинът Бутрос Гали (1992 – 1996 г.) е критикуван от държавния департамент на САЩ по време на кризата в Босна и Херцеговина (1995-196 г.). Същевременно ООН има съществен принос в започналия след Втората световната война процес на деколонизация, довел до разпадането на колониалната система.
Кофи Анан е седмият генерален секретар на Организацията на обединените нации. Той е роден на 8 април 1938 г в Гана.Въпреки, че държави-членки често изневеряват на идеалите на Хартата и Декларацията за човешките права, ООН оцелява по-дълго от всяка предишна институция, създадена да съхрани световния мир.
ООН е организация на независими държави. Тя не е световно правителство, но предлага механизъм за провеждане на диалог и за разрешаване на разногласия. В нея се работи за постигане на съгласие в практически всички области, представляващи интерес за човешката общност.
Обединените нации имат свой собствен флаг, поща и пощенски марки. Шест са официалните езици, които се използват в ООН – арабски, китайски, английски, френски, руски и испански.
Всички действия, предприемани от ООН, зависят изцяло от волята и желанието на страните членки. Те ги одобряват, финансират и осъществяват. Ето защо вземането на решения в системата на организацията е сложно и често бавно движение към съгласие, към консенсус. Това е естествено за процес, при който трябва да се има предвид националният интерес и заедно с това световната сигурност.
ООН не твори закони, задължителни за държавите. В нея се гради световно обществено мнение. Всяка държава в света – голяма или малка, богата или бедна, има право да допринесе чрез гласа си за изработване на политиката на международната общност по широк кръг въпроси. Сключват се договори, конвенции, приемат се декларации за обща линия на поведение. Тази съгласувана политика се провежда от държавите членки или от самата организация. Инструментите на нейната политика са посредничество, изпращане на сили за опазване на мира в конфликтни точки, хуманитарна помощ или помощ за развитие.
ООН има шест основни органа и те са:
Общото събрание е основният заседателен орган. В него са представени всички държави членки и всяка има право на един глас. Общото събрание има редовни заседания веднъж годишно – от средата на септември до средата на декември. Когато това е необходимо, то може да се събира на специални и извънредни сесии. Когато Общото събрание не заседава, работата му продължава в специални комитети, които се занимават с една или друга област, както и в различните органи, създадени по въпросите на търговията, развитието и околната среда.
Общото събрание не може да налага мерки на правителствата, но неговите препоръки имат морална сила, защото представляват световното обществено мнение. Когато мирът е застрашен, а Съветът за сигурност не може да вземе решение, Общото събрание може да се занимае със съответния въпрос.
Този орган обръща голямо внимание на икономическото развитие в света, организира световни конференции по най-важните въпроси, определя международни години, за да привлече вниманието върху проблемите на децата, на жените, на земята, на дискриминацията и развитието, на други актуални световни проблеми. Освен това Общото събрание разглежда въпроси за мира и за разпространението на оръжия за масово унищожение. То получава докладите на останалите органи, приема нови членове, одобрява бюджета, назначава Генералния секретар и избира членовете на останалите органи.
Съветът за сигурност е главният орган на ООН съгласно Устава. Той отговаря за запазването на мира и сигурността в света. Той е готов да заседава всеки път, когато има заплаха за тях. За разлика от решенията на Общото събрание, решенията на Съвета за сигурност са задължителни за всички държави членки на ООН.
Съветът се състои от 15 членки. Пет от тях – Великобритания, Китай, Русия, САЩ и Франция – са постоянни членки. Останалите десет се избират от Общото събрание за срок от две години. Решенията се взимат с мнозинство от девет гласа. С изключение на процедурните въпроси, нито едно решение не може да бъде взето, ако един от постоянните членове гласува против, т.е. упражнява правото си на вето.
Когато Съветът за сигурност е свикан по въпрос, застрашаващ мира, той приканва страните в конфликта да постигнат съгласие по мирен път. Съветът може да наложи прилагане на своите решения като наложи икономически санкции или издаде нареждане за колективни военни действия. Той може да изпрати части за поддържане на мира в критичните зони, за да намали напрежението и да избегне сблъсъка между неприятелските сили.
Икономическият и социален съвет действа под егидата на Общото събрание и координира икономическата и социална дейност на ООН и на специализираните агенции и институции, свързани с организацията и известни като “системата на ООН” Съветът се състои от 54 члена. Обикновено той провежда едномесечна сесия всяка година. Съветът формулира препоръки и координира дейности в областта на световната търговия и икономическото развитие, в областта на правата на човека и недискриминацията.
Международният съд е основният правен орган на ООН. Той се състои от 15 съдии, избирани от Общото събрание и Съвета за сигурност. Страни в споровете, внесени за разглеждане в съда, могат да бъдат единствено държави.
Съветът за попечителство бе създаден, за да следи управлението на територии под попечителство. След като последната от 11-те такива територии получи своята независимост през ноември 1994 г., този орган изпълнява по-скоро формална функция.
Секретариатът действа в услуга на останалите органи на ООН и ръководи изпълнението на програмите и провеждането на политиката, разработена от тях. Той се оглавява от Генерален секретар, който изпълнява множество функции. Генералният секретар се назначава от Общото събрание по препоръка на Съвета за сигурност. Той е най-висшето административно длъжностно лице на организацията. Генералният секретар може да привлече вниманието на Съвета за сигурност върху всеки въпрос, който по негово мнение би могъл да застраши междунардния мир и сигурност.
В системата на ООН действат десетки програми, фондове и специализирани агенции:
Детски фонд на ООН (ЮНИЦЕФ) помага на правителствата, общностите и семействата да направят света по-добро място за децата. ЮНИЦЕФ има мандат да защитава правата на децата, като за деца се смятат всички под 18 години. Работата му се ръководи от Конвенцията за правата на детето, ратифицирана от почти всички страни. <www.unicef.org>
Програма на ООН за развитие (ПРООН) координира дейността на ООН по преодоляване на слабото развитие. Тя управлява финансови ресурси от 2,3 млрд долара и осигурява помощи за развитие в системата на ООН. www.undp.org; <www.undp.bg>
Фонд на ООН за населението (ФНООН) помага на развиващите се страни и страните в преход да подобряват репродуктивното здравеопазване, да провеждат политика за семейно планиране и сексуално здраве. www.unfpa.org
Служба на Върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН) координира международните действия за защита на бежанците. От създаването си Службата за бежанците е помогнала на около 50 млн бежанци и е спечелила две Нобелови награди за мир – през 1954 и 1981 г. www.unhcr.org
Програма на ООН по околната среда (ЮНЕП) насърчава партньорството в областта на околната среда. www.unep.org
Международен фонд на ООН за жените (ЮНИФЕМ) подпомага овластяването на жените и равенството на половете. www.unifem.undp.org
Международна организация на труда (МОТ) подкрепя социалната справедливост и международно признатите човешки и трудови права. www.ilo.org
Организация на ООН по прехраната и земеделието (ФАО) подпомага селскостопанското развитие и продоволствената сигурност. www.fao.org
Организация на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) е създадена да изгради продължителен мир в света, основан на интелектуалната и моралната солидарност на човечеството. www.unesco.org
Световна здравна организация (СЗО) изпълнява програми за контрол и премахване на болестите и се стреми да подобри качеството на живота. www.who.org
Група на Световната банка от пет институции с обща цел да намали бедността в целия свят. www.worldbank.org Заедно със Световната търговска организация (СТО) www.wto.org и Международния валутен фонд (МВФ) www.imf.int се грижи за поддържане на икономическото сътрудничество в света.
ООН и световният мир
“Ние, народите на Обединените нации, решени да избавим идните поколения от бедствията на войната...”
С тези думи започва Уставът на Обединените нации. В него са развити принципите на намеса за постигане на основната цел на организацията – “да поддържа международния мир и сигурност”.
Общото събрание разглежда въпросите на мира и сигурността в своя Първи комитет (разоръжаване и международна сигурност) и в Четвъртия комитет (специални политически въпроси и деколонизация. През годините Общото събрание е помагало за развитие на мирните отношения между народите с декларации за мир и за международно сътрудничество. Денят на откриването на годишната сесия на Общото събрание е определен за Международен ден на мира.
Дейностите за опазване на мира са разнообразни. Много усилия се полагат да не се допусне спорът да се превърне в конфликт. На това служи превантивната дипломация, както и превантивното разполагане на сили или превантивното разоръжаване. През 1992 г. по искане на Македония Съветът за сигурност изпрати контингент за поддържане на мира по границите на страната с Югославия и Албания. Мисията остана до 1999 г. и се превърна в модел за бъдещи преватнивни действия. Генералният секретар играе централна роля в поддържането на мира както лично, така и със свои пратеници или мисии с определени задачи. За да помогне за решаването на споровете, Генералният секретар може да използва “добри услуги” за посредничество и превантивна дипломация. Действията на Генералния секретар през 1988 г. доведоха до прекратяване на войната между Иран и Ирак, която бушуваше от 1980 г.
Когато превантивните мерки не донесат резултат, операциите по поддържане на мира стават важен инструмент на международната общност. Войските на ООН по поддържането на мира получиха Нобелова награда за мир през 1988 г. Операциите по поддържането на мира се назначават от Съвета за сигурност и се ръководят от Генералния секретар. Силите на ООН по поддържането на мира носят униформите на своите държави и се идентифицират като такива само по синята каска или барета и значка. Мисията на ООН в Босна и Херцеговина, мироподдържащите сили на ООН в Кипър, Временната администрация на ООН в Косово – това са примери за мироподдържащата роля на ООН в нашия регион.
В търсене на мира ООН все повече сътрудничи с регионалните организации, както е предвидено в Глава Осма на Устава. Сложната мисия в Косово събра заедно ООН, Европейския съюз и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.
Според глава Седма от Устава Съветът за сигурност може да предприема принудителни мерки за поддържане или възстановяване на световния мир и сигурност. Това са мерки от икономически санкции до международни военни действия. Съветът за сигурност е упълномощен от коалиция на държавите членки да използва включително военни действия, за да се справи с конфликт – както направи това за възстановяване на независимостта на Кувейт след нахлуването на Ирак (1991); за осигуряване на хуманитарните операции в Сомалия (1992); за подпомагане гражданското население в Руанда (1994); за възстановяване на демократично избраното правителство в Хаити (1994), за защита на хуманитарните операции в Албания (1997) и за възстановяване на мира и сигурността в Източен Тимор (1999).
ООН и правата на човека
Можем да дефинираме правата на човека като онези права, които са присъщи на нашата природа и без които не можем да живеем като човешки същества. Правата и фундаменталните свободи ни позволяват напълно да развием и използваме човешките си качества, нашата интелигентност, нашия талант и нашето съзнание и да задоволим нашите духовни и други потребности.
Идеята, че човек има основни права и те не трябва да бъдат нарушавани, се открива в много култури и различни общества. Съвременното международно утвърждаване на тези права е направено с Международната харта за правата на човека. Тя обхваща две широки мрежи от права. Едната мрежа е известна като “граждански и политически права”. Втората мрежа се отнася до “икономическите, социалните и културните права”. Заедно те са основа на свободата, справедливостта и мира в света.
Документите, съставящи Международната харта за правата на човека са следните:
· Всеобща декларация за правата на човека (1948 г.)
· Международен пакт за икономическите, социалните и културните права ( 1966)
· Международен пакт за гражданските и политическите права (1966)
· Два факултативни протоколи към Международния пакт за гражданските и политическите права (1066, 1989г.)
Гражданските и политическите права включват защита на живота, свободата и сигурността на гражданите. Държавите трябва да гарантират никой да не бъде заробван, да не бъде произволно задържан и измъчван. Всеки има право на безпристрастно и публично разглеждане на съдебните дела. Всеки има право на свобода на мисълта, съвестта и религията, на свободно изразяване на мнение, на свободно придвижване, включително правото да емигрира, правото да се събира и сдружава мирно с други лица.
Икономическите, социални и културни права включват правото на труд и на свободен избор на работа, правото на справедливо възнаграждение, правото на сдружаване в професионални съюзи, правото на обществено осигуряване, на подходящо жизнено равнище, на защита от глад, на здравеопазване и образование.
Правителствата са отговорни за закрилата на правата на човека. Държавите са поели отговорност да подобряват условията за живот на своите народи. В системата на ООН има развити международни механизми за закрила на правата на човека, които се опитват да коригират пропуските на държавите.
Обсъдете:
Макар че правото на живот, свобода и сигурност на личността е признато официално, около 120 млн души са убити през 20 век в резултат от държавна политика. 14 млн деца умират всяка година преди да навършат пет години. Над 100 млн деца работят, просят или проституират. Поне три пъти през последните 15 години сме свидетели на геноцид. Стотици милиони хора живеят в изключителна бедност, страдайки от недохранване, болести и липса на надежда.
Мнение на Карлос Басонбрио, правозащитник от Перу: никой не нарушава редовно човешките права просто защото е лош. Всички нарушения стават в определен контекст. Всички са страна в човешки конфликт там, където има противоположни възгледи и интереси. По мое мнение борбата за правата на човека е толкова сложна, защото в определен смисъл тя е борба срещу част от нас самите, егоистичната част от нас като индивиди или колектив.
ООН и правата на детето
Конвенцията за правата на детето (1989) признава особената уязвимост на децата и обединява защитата на децата по отношение на всички категории човешки права. Конвенцията гарантира недискриминирането и признава, че всички действия трябва да се ръководят от най-доброто осигуряване на интересите на децата. Специално внимание се обръща на децата б3ежанци, инвалиди или членове на малцинства.
Човечеството дължи на детето най-доброто, което може да му даде
Никой няма да възрази на тези думи, записани през 1959 г. В Декларацията на ООН за правата на детето. Въпреки това всеки ден милиони деца в света се борят за своето оцеляване сред ужаса на войните, на физическото и психологическото насилие, на икономическата експлоатация и на изгубения роден дом. 130 млн деца нямат достъп до образование. 246 млн деца iа въвлечени в различни форми на детски труд. 30 000 деца умират всеки ден от напълно лечими заболявания.
Човечеството дължи на детето най-доброто, но трудно му го дава
Има разбира се поети ангажименти от страна на държавите. Приетата през 1989г. Конвенция за закрила на детето стана най-бързо и най-широко ратифицираният международен документ и механизмите за контрол изглеждат добри. Освен това почти всяка от глобалните «Цели на Хилядолетието за развитие», своеобразен стратегически план на ООН за първите 15 години на новия век, са свързани с грижа за децата. Правителствата би трябвало да успеят до 2015 г. oа намалят наполовина дела на хората, живеещи с по-малко от един долар на ден, децата от всички страни да завършат пълния курс на начално образование, да няма диспропорция между момичетата и момчетата в училище, да намалее с две трети смъртността сред децата, да се увеличи грижата за майките, да започне обратна тенденция в рапространението на ХИВ/СПИН.
ООН подготвя държавите да работят за “свят, подходящ за деца»
Двадесет и седмата Специална сесия на ООН прие през 2002 г. документ, озаглавен «Свят, подходящ за деца». Усилията са насочени към образованието и сигурността на детето. Задачата на международните организации и на държавите е да подпомогнат новаторски програми, които да окуражат училищата и общините по-активно да търсят деца, които са се отказали или са изключени от училище и особено момичета и работещи деца, деца със специални нужди и увреждания. В декларацията изрично се обръща внимание на ролята на семейството. Всички институции на обществото трябва да предоставят подходяща помощ на родителите или на грижещите се за децата лица, за да растат те в сигурна и стабилна среда и в атмосфера на любов и р азбиране.
(Виж целия документ на адрес: http://www.sacp.government.bg/)
Потърсете в Интернет: Добре дошъл в youthlink! Това е страницата на Световната банка за деца. В нея ученици – http://youthink.worldbank.org/4kids/ и учители – http://youthink.worldbank.org/4teachers/ - ще намерят много разклонения към интересни страници – за търсене на идеи, препоръки, връзки за действие в полза на обществото и децата.
Защо? Хората казват, че когато една пеперуда раззмахва крилата си на едно малко място в света, бурята обхваща половината свят. Така функционира светът. Всичко е взъимно свързано – образование, работни места, здраве, търговия, конфликти. Научете фактите. Споделете вашите истории с youthlink. И със света. Разкажете какво можете да направите, за да стане вашета общност и този свят по-добро място за живеене.
ООН и международният тероризъм
Тероризмът е заплаха за всички държави и народи, която не избира място и време. Заплашен е мирът в света. Естествено е ООН да стои начело на борбата срещу него.
ООН и нейните специализирани органи играят централна роля при изработване и приемане на 12 международни договора в борбата с тероризма от 1969 г. насам. (http://www.un.org/terrorism/). Предстои да се довърши работата по всеобхватна конвенция, която да постави извън закона тероризма във всички негови форми.
Всъщност трябва да се отбележи, че моралният авторитет на ООН страда заради трудните преговори по повод тази конвенция. Спори се за това могат ли държави да бъдат обвинявани в акт на тероризъм. В същото време се знае, че преднамереното използване на въоръжена сила от страна на държавата срещу граждански лица вече строго се забранява от международното право. Спори се също така относно правото на съпротива срещу окупация, но едва ли това право може да включва преднамерено избиване и нараняване на невинни хора.
Логично е да се приеме предложената вече дефиниция, че акт на тероризъм е всяко действие, което е насочено към причиняване на смърт и тежки наранявания на граждански лица с цел да се сплашва населението и да се заставят правителство или международната организация да извършат някакво действие или да се въздържат от него.
В борбата срещу международния тероризъм ООН поставя пет взаимно обвързани стратегически цели – 1. да бъдат убедени недоволните, че с тероризъм не могат да постигнат целите си; 2. да се пречи на терористите да извършват своите терористични актове; 3. да не се допусне държави членки на ООН да подкрепят терористични групи; 4. да се укрепва потенциалът на всички държави да се борят успешно с тероризма; 5. да не се ограничават основните права и свободи на човека в името на борбата срещу тероризма.
ООН вече има принос в постигането на тези цели. Така например от три години насам действа Конвенция на ООН за борба с финансиране на тероризма. Освен това Съветът за сигурност отдавна е въвел забрани за пътуване и финансови санкции по отношение на Ал-Кайда и свързаните с нея лица и групи. В поредица от резолюции на Съвета за сигурност ясно е заявено, че ако държава оказва каквато и да било подкрепа на терористи, Съветът без колебания ще приеме против нея принудителни икономически и силови мерки. С резолюция 1617/2005 Съветът за сигурност потвърди режима на санкции срещу “Ал-Кайда”, Уссама бен Ладен,“Талибан” и свързаните с тях лица и организации. В тази нова резолюция за първи път са определени критериите за това, кои са лицата и организациите, свързани със споменатите терористични групи и лица. Към тях се отнасят всички, които финансират и планират дейността на тези лица и организации; всеки филиал или откъснала се група под тяхно име или в тяхна подкрепа, както и тези, които предоставят оръжие и вербуват изпълнителите на терористични актове. (http://www.un.org/documen/scresol/res2005/res1617.htm)
В борбата срещу тероризма ООН търси уязвимите и се стреми да оказва помощ. Целта е да се повиши потенциалът на всички държави да се борят с тероризма, разбира се при максимално зачитане на правата на човека. Освен това се препоръчва образование, което да дава знания за света и неговите противоречия. Терористичните групи вербуват най-лесно онези млади хора, които имат тесногръдо или изкривена представа за заобикалящия ги свят.
ООН и борбата с ХИВ/СПИН
Фактите продължават да са страшни. Над 34 млн души в света живеят с вируса на ХИВ/СПИН, 18,8 души вече не са сред живите. От заболявания, съпътстващи СПИН, всеки ден умират повече от 8 000 души. Жертвите са предимно млади хора. Всеки ден се заразяват 5 000 млади хора на възраст 15-24 години. 2,3 млн деца на възраст до 15 години живеят с вируса на ХИВ/СПИН. http://www.un.org/ga/aids/coverage/.
В своята Декларация на хилядолетието световните лидери си поставиха за цел да спрат до 2015 г. разпространението на болестта, да постигнат съкращаване на епидемията, да увеличат грижата за осиротелите деца. Усилията са обединени в Съвместна програма на ООН за ХИВ/СПИН (UNAIDS). С бюджет от 140 млн щатски долара годишно и щат от 111 сътрудници в различни части на света, организацията координира борбата в следните направления: просветна работа с младежите, профилактика на инфекцията “майка-дете”, подобрено медико-санитарно обслужване на болните, съдействие за разработването на ваксини, инициативи за най-пострадалите райони.
През юни 2001 г. се проведе специална сесия на Общото събрание по ХИВ/СПИН. Приета би декларация, в която бяха поставени конкретни цели и срокове за тяхното постигане. Например членките на ООН се задължиха до 2005 г. да намалят броя на заразените със СПИН бебета с 20 %, а към 2010 г. – до 50%. През юни 2005 г., когато Общото събрание отново заседава по тези въпроси, малко от тези цели са постигнати. Обезпокоителна е цифрата за разпространение на заразата в страните от Източна Европа и Централна Азия. Заразените там са се увеличили 9 пъти през последното десетилетие.
Какво е постигнато? Общата сума на разходите за борба със СПИН в помощ на развиващите се страни е достигнала през 2005 г. 8 млрд щатски долара. Остава тези средства да се разпределят най-ефективно. Чрез механизмите на Глобалния фонд за борба с ХИВ/СПИН се отделят 1 млрд долара, а през 2007 г. тази цифра ще е двойно по-голяма. В глобален мащаб е увеличен два пъти броят на хората, получаващи услугите консултация и тестване. Броят на жените с достъп до профилактични услуги относно пренасянето на вируса от майката на бебето се е увеличил до 70%.
Въпреки това в отделни страни липсват както финансови, така и човешки ресурси за успешно водене на борбата с епидемията. Достъпът до услугите за профилактика и лечение остава нисък. В края на 2004 г. само 12% от 6 млн нуждаещи се от лечение в целия свят са имали достъп. Само 16% от потенциално заплашените получават целеви услуги и профилактика.
В България броят на заразените не е висок, но има опасност от увеличение, тъй като се намира в региона с най-бързо разпространение в света. В някои близки до България страни (например Украйна) е налице епидемична ситуация с разпространение сред над 500 000 души. През последните години се докладва за около 50 нови случая годишно, сравнено с 3-10 случая през предишни години. Докато през 1990 г. са регистрирани само 4 случая, през 1996 вече 34, а през 2000 г. се отчита 12 пъти увеличение спрямо 1990. През 2003 г. общият брой на ново регистрираните случаи е 63, от 260 000 направени теста. В 91% от случаите причината е сексуална, от тях 88% хетеросексуална, 4% от инжектиране на дрога и 1% заразени от майката бебета. През 1996г. 35% от новооткритите случаи са на лица във възрастовата група 14-25 години.
http://www.undp.bg/; http://www.unaids.org.
ООН и наркотиците
Един от големите проблеми на съвременния свят е производството, търговията и употребата на наркотични вещества. В ООН е разработена “глобална стратегия” за борба с дрогата, т.е. глобален отговор на глобално развиващ се “икономически отрасъл”. Тя съдържа 6 основни точки – 1) да снижи консумацията на наркотични вещества, 2) да развива мерки за превенция чрез просвещение и подходящи терапии; 3) да бъде намалено засаждането на площи и производството на наркотици; 4) да се развият мерки за сътрудничество в преследването на участници в нелегален трафик; 5) да се работи за разкриване на случаи на пране на пари, свързани с нелегалния трафик; 6 да се развият мерки за контрол върху търговията с химични вещества за производство на синтетична дрога.
С реализирането на тази стратегия се занимава Програмата на ООН за международен контрол върху наркотиците – United Nations International Drug Control Programme, UNDCP – в партньорство със Световната здравна организация и други междуправителствени и правителствени организации.
Към Програмата на ООН за борба с наркотиците е развита глобална младежка мрежа - http://www.unodc.org/youthnet/youthnet_about_us.html . Участниците в мрежата получават всяка седмица съобщения за нови тенденции, добри практики за превенция и друга полезна информация. На посочената по-горе страница ще намерите връзки към учебни помагала, с които в клас или в група можете да развиете разнообразни инициативи за просвещение и превенция.
За борба с дрогата работи Глобална инициатива за превенция на злоупотреба с дрогата, координирана от Програмата на ООН за международен контрол върху наркотиците (UNDCP) и Световната здравна организация (WHO). Проектът се финансира изцяло от правителството на Норвегия. С помощта на тази инициатива са идентифицирани 100 организации с опит в работа срещу дрогата на местно равнище. Установени са контакти с млади хора, заинтересовани от участие в тази глобална инициатива. За планирани и изпълнени инициативи и за сполучливите практики можете да прочетете на посочените адреси: http://www.unodc.org/youthnet/global_initiative/global_initiative_activities.html
http://www.unodc.org/youthnet/global_initiative/global_initiative_practices.html
http://www.who.int/substance_abuse/activities/global_initiative/en/
През 1999г. се проведе европейско проучване на ученици за сравнение на моделите на употреба на дрога в сравнение с този в САЩ. Извадката включва 14 000 ученици от САЩ и 95 000 от Европа. Резултатите сочат, че ученици на възраст 15-16 от Европа повече са пушили през последните 30 дни (37% спрямо 26%); повече са употребявали алкохол (61% спрямо 40%). Американските ученици повече са използвали канабис (41% спрямо 17%), повече са употребявали други наркотични вежества (23% спрямо 6%). Например 6% от американските ученици са употребявали екстази поне веднъж в живота си спрямо 1% от Европа.
За състоянието на употребата на дрога в Европа виж на адрес: http://annualreport.emcdda.eu.int/en/home-en.html
http://www.ipdt.pt/investigacao/espad99/espadsumario99.pdf
ООН и бедността
От 60-те години насам продължителността на живота в развиващите се страни се увеличи от 46 на 64 години, детската смъртност намаля наполовина, делът на децата, които посещават училище, нарасна с над 80 на сто, а достъпът до чиста питейна вода и елементарни хигиенни условия се удвои. Независимо от тези постижения днес не по-малко от 1,2 млрд души живеят с по-малко от 1 долар на ден. В по-богатите страни от Северна Америка, Азия и Европа над 100 млн души живеят в бедност , а над 35 млн са безработни. Премахването на бедността продължава да бъде огромно предизвикателство.
Общото събрание на ООН обяви 1997-2006 г. за Международно десетилетие за премахване на бедността. Целта е да се премахне абсолютната бедност и съществено да се намали бедността чрез национални усилия и международно сътрудничество.
През 2000 г. светът се обедини около Целите на хилядолетието за развитие, формулирайки план да намали бедността, да се бори с болестите и глада, да осигури образование на момичетата и достъп до чиста вода на повече хора.
През януари 2005 г. екип от експерти представи Проекта за хилядолетието - разумен план за действие, чрез който светът да постигне обрат в бедността, глада, болестите и изолацията на милиарди хора. Стига разбира се да се увеличи ефективността на правителствата на развиващите се страни и да се увеличи обемът на помощта и на инвестициите от страна на по-богатите държави. За пореден път е поставена задачата развитите държави да отделят поне 0,7% от своя годишен национален продукт като помощ за развитие или като ресурс за захранване на глобални публични фондове в битката с болестите и глада.
Важна роля в борбата с бедността играе Програмата на ООН за развитие (ПРООН), която превърна намаляването на бедността в своя главна задача. ПРООН разглежда бедността като сложно явление, което означава липса на възможности за хората, както и недостиг на доходи и услуги от първа необходимост. ПРООН се стреми да укрепи възможностите на правителствата и на организациите на гражданското общество да се заловят с целия диапазон от фактори, които допринасят за бедността – например да засилят продоволствената сигурност, да осигурят подслон и услуги от първа необходимост, да създадат възможности за заетост, да подобрят достъпа на хората до земя, кредити, технология, обучение и пазари, да дадат на хората възможност да участват в политическите процеси, от които зависи животът им.
Международните финансови институции от системата на ООН играят централна роля при финансирането на редица програми, съсредоточени върху социалните аспекти на премахването на бедността. Световната банка например се стреми да увеличи заетостта сред бедните хора като инвестира в развитието на човешките ресурси – здравеопазване, образование и семейно планиране. Тя е всъщност най-големият световен кредитор за развитието на човешките ресурси
По-долу са представени някои основни факти, представящи корените и проявленията на бедността, от която страда повече от една трета от нашия свят.
Болестите
Всяка година шест милиона деца умират от недохранване преди да са навършили пет години.
Повече от половината от африканците страдат от болести като холера и детска диария, причинени от нечистата вода.
Всеки ден ХИВ/СПИН убива 6 хил. души, а други 8200 се заразяват със смъртоносния вирус.
На всеки 30 секунди едно африканско дете умира от малария — за година това прави над един милион случаи на детска смърт.
Всяка година между 300 и 500 милиона души се заразяват с малария. От болестта умират годишно приблизително 3 милиона.
Туберкулозата е най-честият убиец на заразените с ХИВ като в някои части на Африка 75 % от серопозитивните имат и туберкулоза.
Гладът
Над 800 милиона души всяка вечер заспиват гладни. 300 милиона от тях са деца.
На всеки 3,6 секунди още един човек умира от глад. Болшинството са деца под 5-годишна възраст.
Водата
Над 2,6 милиарда души или повече от 40% от населението на света нямат дори елементарна канализация, а над един милиард все още използват несигурни източници на питейна вода.
Четирима на всеки десет души по света нямат достъп дори до елементарна тоалетна, а двама на всеки десет нямат източник на безопасна вода.
5 милиона души, повечето от тях деца, всяка година умират от болести, разпространявани чрез водата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар