ЗЕНИЦА КЪМ ВСЕЛЕНАТА

 

Уважаеми почитатели на древната митология и археоастрономия,

Древното скално светилище – прорицалище на легендарните беси – Белинташ отново заблестя над Родопа – Орфеевата планина.!

Скътано е на 50 км от Пловдив и на 15 минути приятен преход пеша.

Съхранено през хилядолетията в чист, автентичен вид, светилището пази духа на пантеизма – непосредственото обожествяване на природните забележителности, земни и небесни явления като първи прояви на религиозните вярвания. 

Още в началото на свещената скала се извисява и привлича вниманието на посетителите със строг, вперен на юг поглед фантастичен скален “сфинкс” – символичен страж на светилището и приета от мен емблема. Този сфинкс внушава респект, страхопочитание  и настройва към съзерцание и размисъл.

 Изкачването на високото, непристъпно скално плато става по силно ерозирали, изсечени преди хилядолетия и прекъснати от срутване стъпала или по обезопасено стълбищно съоръжение. 

След нишите при входа, изкачилите се на върха ще видят стотици издълбани обредни ямки, изсечени правоъгълни очертания идупки, мрежа от канали и др. Заслужава особено внимание изкуствено заравнената уникална ритуална археоастрономическа площадка – “зеница” към вселената.По – нататък погледите се привличат от два кладенеца /щерни/ с правилна цилиндрична форма и винаги пълни с вода за обредни цели. 

В южното подножие на скалата непресъхващ извор е каптиран за чешма – паметник на Асен Караджов, открил уникалната сребърна оброчна плочка на тракийския бог Сабазий, приет и почитан в Гърция като Дионис. 

Фокусирам вниманието над една от многото интересни теми за размисъл и продължение от читателите и почитателите на скалния култов феномен.  

БЕЛИНТАШ – ЗЕНИЦА КЪМ ВСЕЛЕНАТА 

Историята и митологията на траките не би могла да бъде обяснена без ролята на бесите. 

Обходил съм и познавам Преспанския и Добростанския дялове на Родопа, а като участник при подготовката и откриването на Асеновградския исторически музей съм се докосвал до важни артефакти и сведения за миналото на Асеновград и района около него. Издал съм няколко книги и брошури. Интересите към бесите и загадките на Родопа са били и остават водещо начало на краеведческата ми дейност. 

Белинташ – светилището на бесите се оказа многообхватна и неизчерпаема тема. Тук легендарните беси – жреческото общество на прототраките и траките се легитимират с комплексни и автентични реалности и артефакти. Те могат да започнат от енеолитния храмов комплекс край с. Долнослав, през посланията, изсечени върху обожествявания скален феномен, до близките и далечни култови обекти из Свещения лес на бесите. Сребърният образ на древното тракийско божество Сабазий, открит в подножието на светилището, изведе от анонимност величественото светилище, предаде му блясък и освети сърцето на Орфеевата планина. 

Най – интересно, уникално и загадъчно творение на жреците – беси е ясно очертаната ритуална археоастрономическа площадка от около 30 м2 площ. Тя привлича погледа, но пленява любознателните със закодираните и неразгадаеми засега послания от древните мъдреци. Нарекох я ритуална, защото е дело на жреците. Техните наблюдения, изчисления и прозрения са се съпровождали с религиозни обреди и свещенодействия. /Вижте приложението в края./

 През периода на пантеизма са били обожествявани природните забележителности и явления, небесните тела, техните движения и цикличност, поведението на животни и др. 

Извисени върху скалните светилища и оброчища, жреците символично са се въздигали близо до боговете и са контактували с тях. Наблюдавали са, съхранявали, умножавали и пренасяли щафетата на сакрални тайни, познания и опит. Всичко е било съпровождано с ритуали, завоалирани с мистика, магически заклинания и прорицания. 

Жреците – беси са наблюдавали и познавали движението на слънцето, на луната и нейните фази, някои планети от слънчевата система, съзвездия, годишни и космически цикли. Със своите познания и опитте са били полезни на хората. Направлявали са живота на обществото – от сезонните и битови практикив земеделието и животновъдството, ловът и риболовът до преселенията на племената. Те са съставяли календари за денонощия, месечни / лунни / и годишни цикли, валежи, прииждане на реките и други природни явления. Допустимо е да са притежавали познания, способи и методи за наблюдения, изчисления и прогнозиране. 

Когато човек застане до ритуалната площадка бива удивен от това уникално човешко творение. Ако скалния “страж” приех за емблема на светилището, то уникалната археоастрономическа загадка нарекох зеница към вселената. 

Дали това не е един от първите технически способи за наблюдения и изчисления ? Дали не предхожда известния абак 1 ?

 Загадъчно и фантастично, то съществува реално хилядолетия. Това сложно съоръжение, изсечено върху каменното чело на Свещената скала е било изпитано преди много векове и е гарантирало точности за следващите. Изработени по размерите на правоъгълните гнезда използваните гномони 2, репери 3 или други пособия са осигурявали вертикална точност и посоки, а от хвърляните сенки, ъгли и наклони през определени дни  и часове – верни изчисления и прогнози. Две от дълбоките правоъгълни дупки / по една на дългата и перпендикулярната редици/ са свързани по протежението с по – малки, също така правоъгълни, но по – плитки. На тях би могло да бъдат прикрепени долълнителни гномони разграфявани върху восъчен слой и с различни височини, за по – точни измервания и изчисления. За това са 8служили и по – малките и плитки дупки в редиците. 

Дали “Тайната памет” на устно предаваните тайни между жреците не е бивала “запомняна” върху восъчен слой на дъсчици, за каквито носители споменават някои изследователи ? 

Това е допустимо при общуването в затворените жречески общества. Всеки жрец, предал щафетата на своите знания би могъл да унищожи  безследно материалните носители. Вероятно това е ставало с огнен обред върху ритуалния археоастрономически олтар. 

Енеолитният храмов комплекс край с. Долнослав също ебил опожарен от обитавалите го жреци с жертвопринощения. 

Може да се окаже, че то ва съоръжение е било “абакът”или “сметачната линия” на бесите.Може да е било идно точно за времето си средство за измерване на месечни, годишни и астрономически периоди и цикли, за съставяне на календари. 

Особено внимание заслужава късата, перпендикулярна редица от дупки. Тя чертае прав ъгъл, залегналв оснжвото но Питагоровата теорема 4 ! Вероятно жреците беси са познавали значението на ъглите при изчислението но траекторията на небесните тела. 

Надявам се, предоставеното графично изображение на уникалната археоастрономическа площадка да предизвика интерес, да бъде опит, крачка и принос на разгадаване на още една тайна и популяризиране на едно от чудесата на Белинташ и Родопа. /Графичното изображение ще бъде приложено допълнително – бел. biblio/. 

Най – характерни впечатляващи елемени из скалното светилище Белинташ са стотиците обредни ямки из цялото плато. Те са вече коментирани като преити от мен скални олтари за извършване на огнено – винени обреди – “Прозрение през пламък”. 

В книгата “За живота на Цезарите” Светоний разказва за едно предсказание, което Гай Октавий /бащата на бъдещия принцепс/ получава при похода си в Тракия. През 60 – та година пр. н е. , когато преминавал през Свещения лес на Бакхус /Сабазий б. а. / той се допитал до жреците – прорицатели на бъдещето на новородения си син. Те предсказали, че той ще бъде велик, понеже от възлятото върху жертвения олтар вино лумнал пламък, който се извисил над покрива на същия олтар. Дотогава такова предзнамение е бил получил само Александър Велики. 

В книгата “Белинташ – светилището на бесите” / с. 32 / и “Блясакът на Белинташ” / с. 21 / търся съвпадение между стотиците обредни ямки на Белинташ и описаните такива в книгата “Тракийският орфизъм” от Ал. Фол. Известният траколог пише : “ Тракийските скални светилища, особено онези с издълбани стълби в скалата и с жертвени ями, които наричам “орфеически”, са тъкмо такива места за самотно изповядване на слънчевия култ от царя. Бе предположено, че съществува връзка между Марко, фолклорния епически герой, и персонификацията Орфей. Напълно съм съгласен с такава възможност, тъй като т. нар. “маркови камъни” могат да бъдат древни “орфически” светилища. “ / с. 41 /. 

Цитираният текст е многозначим и актуален за Белинташ – светилището на бесите и Свещения лес. 

След ясни тези и логични аргументи няма да звучат абстрактно определения като : Орфееви скали, пещери, гори, върхове или Орфеевото цвете Хаберлеа родопензис, открито за науката в тази част на Родопа. 

Загадъчното “Космическо цвете”  е символ на възкресението и безсмъртието. Според легендата, то се е родило от кръвта на Орфей. Притежава свойството анабиоза – състояние, в което жизнените процеси са сведени до минимум. Повяхнало, или изсъхнало от суша, след поливане се съживява / символ на възкресението! / В това загадъчно цвете може да се открие идеята  за единстото на света, на земята с планетите на Слънчевата система, с Космоса. Само организми, способни да изпадат в “клинична смърт” или летаргичен сън могат да преодолеят пространствата между небесните тела. За хаберлеата като нов род и вид за науката съобщава Имре Фривалски. Открива я през 1835 г. в Родопа между Станимака и Бачково и я нарича Хаберлеа родопензис / Haberlea rhodopensis /. 

Нека ги възприемаме като неръкотворни паметници и храмове на митичния Родопски поет, певец и музикант. 

Стъпил върху скалното плато, вдадено в огромния природен циркус, човек се извисява над опосаното с надвишаващи се била, характерни върхове, скали и  природни забележителности “ око “ към Вселената. Обхваща се целият небосвод. Вечер гледката е фантастична. 

Някои оприличават и възприемат този природен феномен като огромна приемателна и предавателна антена за космически контакти, а милиардните съчетания от кристалите на обожествяваната риолитна скала за уникален “ космически чип”. Други приемат някои групи от множеството обредни ямки / около 300/ като конфигурации на известни съзвездия, “Небесен атлас “ и др. 

Много и различни са изсечените в скалата знаци и послания. Те са показвани и коментирани в няколко книги и брошури. 

В “Интердисциплинарни изследвания “ от 1990 г. специалисти от Археологическия институт с музей при БАН : Ал. Стоев, П. Мъглова, В. Ганева и Цв. Радославова публикуват резултатите от научните си изследвания на Белинташ. Заглавието “Тракийското скално светилище Белинташ край с. Мостово – Пловдивска област – модел на древна слънчева обсерватория” изразява тяхното категорично становище. Те считат, че това светилище е играло ролята на своеобразна слънчева обсерватория. 

Цитирам само няколко от множеството публикации, които са свързани с астрономически и космически аспекти в контекста на приетото определение на загадъчната археоастрономическа площадка. 

Уникалното творение на жреците – беси заслужава внимание и грижи, да стане известно и съхранено за поколенията. 

Готов съм да сътруднича и съдействам на всеки, който прояви интерес и желание да изследва и популяризира Белинташ и Свещения лес на бесите – непресъхващи извори на теми и сюжети за научно – популярни и фантастични творби.

Краевед : Никола Боев 

Гр. Пловдив жр “Тракия “ бл. 176 А – вх. Г 

Тел. 032 / 836 – 838  GSM 0889 356119

От същия автор: Брошури: Белинташ и дилемата “Сабазий – Дионис”; Белинташ – реалност, загадки, фантастика

Белинташ разкрива хилядолетни тайни – 1999г.              

Белинташ – светилището на бесите – 2001 г. 

Блясъкът на Белинташ – 2003 г. 

Свещеният лес на бесите – 2004 г.

 

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПОЯСНЕНИЯ

Абак, абака 1 /гр. abax, лат. abacus “маса”, “дъска” – Вид сметало, което употребявали старите гърци и римляни. Специален чертеж с цифри за механическо решаване на уравнения.

 Гномон 2 / гр. gnomon – Твърде стар астрономически уред във вид на отвесен стълб, по сянката на който върху хоризонтална повърхност са определяли височината на слънцето, посоката на меридиана,географската ширина и др. Стрелка на слънчев часовник. 

Репер 3 – /фр. repere/ - Земемерен знак, който служи за изходна точка за нивелиране на точки и линии на план от местност, при измерване и др. Добре видима точка на земната повърхност. 

Питагорова теорема 4 – Сборът от квадратите на дължините на двата катета в правоъгълния триъгълник е равен на квадрата на хипотенузата."