Въвеждане в майсторско звание
Въвеждането в майсторско звание е традиционен обред, битуващ в средите на занаятчиите. Най-точни податки за начина на провеждането му има от ХVІІІ век. Сакрализацията, тържествеността и религиозните елементи са основна част от ритуала. Етнографски музей – Пловдив си постави за цел възпроизвеждането на обреда в неговия автентичен вариант от периода на Възраждането.Всяко еснафско сдружение има за свой защитник патрон-светец. Денят на този светец е едновременно и празник на еснафа. “За този празник се разхвърлял на целия еснаф данък по известно количество восък, или пари, всекиму според силите. С восъка правели голяма свещ за църквата, а с парите приготвяли зиафет (банкет, угощение). На празника всичкият еснаф – майстори, калфи и чираци отивали в черква и запалвали голямата свещ пред олтара”.
І. Еснафски празник. В църквата:
Ритуалът ще започне в църквата “Св. Богородица” (11.00 часа) с молебен (литургия) от свещеник. Занаятчиите носят в църквата и нареждат: коливо (варено жито, украсено и нашарено) за здраве, петохлебие с характерната украса от религиозни мотиви и разноцветни бонбони, вино, икона на Св. Спиридон – покровител на медникари, собаджии, златари, часовникари, грънчари, обущари, чехлари и знамето на занаятчийския еснаф. По време на литургията свещеникът споменава “в време на велики вход” имената на всички живи и починали майстори.
След службата на всички присъстващи се раздава от осветеното жито (коливо), от хляба (петохлебие).
ІІ. Шествието:
След молебена тръгва процесия (шествие) от храма до двора на Етнографски музей. Начело вървят две момчета, носещи занаятчийското знаме, знамето на Общото занаятчийско сдружение и иконата на светеца покровител, хоругви. Пръв в шествието е устабашията или най-стария и почитан майстор. Той носи в ръцете си тояга с червена ябълка на върха – знак за плодородие, берекет и обновяване; останалите майстори, а след тях са калфите или кандидат-майсторите. Цялата процесия е съпроводена от музиканти с гайди, кавали, тъпан и други музикални инструменти; множество граждани.
ІІІ. Посвещаването в майсторско звание – тестерлик (в двора на музея):
Процесията спира в двора на музея (около 12.00 часа), където устабашията ще държи реч към кандидат-майсторите и ще извърши ритуалните действия по посвещаването в майсторско звание. Старите майстори ще завържат майсторските пояси и ще им връчат символичен набор от инструменти като за начало. Устабашията им плесва по врата един шамар с думите: “Чирам олъ”, т.е. “Стани като мен”! Най-старият майстор лисва менче с вода и кани всички на откриване на изложбата.
ІV. Майсторска изложба. Следва откриване на изложба “Старите, сегашните и новите майстори”, където младите са изложили произведенията, с които са положили изпита за майстори; както и такива на стари и утвърдени вече майстори.
Соня Семерджиева – Етнографски музей: 626328; 625654; 0899 452 396
СВЕТИ СПИРИДОН (12 декември)
Народният култ към Св. Спиридон е познат главно в Среднородопския дял. Според народните вярвания светецът пази хората от обриви, пъпки и циреи (струпи), а също от рани и порязване.
Още преди да е изгряло слънцето, всяка жена меси и изпича по един колак, който раздава сутринта из махалата за здраве. През целия ден не се похваща никаква работа – не се крои и шие; не се варят зърна от жито или царевица, за да не излизат пъпки и рани по тялото.
На отделни места в страната Св. Спиридон се празнува за опазване на добитъка и особено на конете. Жените приготвят и раздават, тичайки, топли погачи.
В Троянско е разпространено поверието, че на този ден “слънцето спира да се движи и поема обратния път към лятото”.
В Асеновградско и Смолянско Св. Спиридон се почита като патрон на занаятчиите и особено от обущарите, като според местната легенда самият той някога бил обущар. В нея се разказва, че Св. Спиридон тръгнал с магарето си на сбор, но селяните отрязали главата на животното. На сутринта светецът залепил отрязаната глава и хората го признали за светец.
Св. Спиридон се почита и като покровител-закрилник на абаджийско-терзийския еснаф, тъй като според друга легенда той можел да изтъче за един ден няколко топа аба, а от изрезките на ушитите от него дрехи да направи чувал. Освен обущари и терзии на този ден празнуват тухлари, грънчари, бакърджии, керемидчии, златари, казанджии и други.
Празникът на еснафите се съпътствал от общоградски манифестации и народни веселия. Занаятчиите, празнично облечени, заедно с жените и децата си, начело със знамето на еснафа и музика, отивали в църквата за тържествен молебен.
За службата жените носели “Иснафско пендихаро” (петохлебие) за здравето на всички живи майстори и славели. Освен това се правело “коливо” за живите и за мъртвите, което било много нашарено, за да го познават и да палят свещи на него. След службата имало панихида за починалите занаятчии. Най-много средства еснафските сдружения на патронния празник изразходвали за музиката, восъка за свещите и за дарения. В чест на светеца еснафската организация закупувала с общи средства жертвено мъжко животно, което се колело за курбан и се организирала обща трапеза. Курбанът се раздавал след приключване на църковната служба.
Национално сдружение
“Задруга на майсторите на народни
художествени занаяти”
Задругата на майсторите на народни художествени занаяти е най-старото запазило се занаятчийско обединение в България.
През 1967 година 34 видни български занаятчии от различни краища на страната решават да създадат свое обединение, което наричат “Задруга”. От тогава до сега под нейна егида са организирани 30 международни участия на наши занаятчии. Проявите, организирани в пределите на страната, са над 200. В момента задругата обединява над 3000 български занаятчии от цялата страна, като разполага със шест регионални центъра – в Пловдив, Русе, Варна, Габрово, Троян и Враца. Центърът на управление е в София.
Задругата е едно от малкото занаятчийски обединения, което провежда изпити за майстори-занаятчии и издава майсторски свидетелства, които стоят в ателиетата на нейните членове, доказвайки автентичния произход на изделията.
Основен приоритет на Задругата е насърчаването на млади и талантливи майстори, както и обучението на млади хора, решили да се отдадат на занаятчийското изкуство.
Понастоящем майсторите-членове на Задругата работят 15 художествени занаята:
Художествена обработка на дърво
Художествена обработка на кожи
Художествена изработка на старинно оръжие
Изработка на художествена керамика
Изработка на художествени тъкани
Художествено плетиво
Художествена изработка на национални кукли
Художествена изработка на изделия от ковано желязо
Художествена изработка на народни музикални инструменти
Художествена изработка на накити
Медникарство
Леярство
Ножарство
Везбарство
Иконопис
За контакт: 0888 217 820 Иван Ангелов - секретар на ЗМНХЗ – група Пловдив
Няма коментари:
Публикуване на коментар