сряда, 19 януари 2011 г.

Правото е изкуство на Доброто и Справедливото








Търсейки отговор на въпроса какво изучава правото, първо трябва да научи откъде идва думата “ право “. Правото е получило своето название от “правосъдие”, понеже според вярното определение на Целз правото е наука за доброто и справедливото. ( Дигести на Юстиниан ) Поставената тема “ Правото е изкуство на Доброто и Справедливото “ на първо място предполага да бъде определена и анализирана връзката между правото и морала, защото “ добро “ и “ справедливо “ са категории от сферата на морала.Още древните римляни, нарекли правото изкуство, защото съгласуването и защитата на човешката свобода е твърде сложна и проблемна дейност. Правото е създадено от хората, за да могат да живеят заедно и свободно. Да живееш с другите означава да осъзнаваш и съвместяваш множеството свободи на различните индивиди. Правото е съвкупността от условията, при които свободната воля на един е съвместима със свободната воля на друг от гледна точка на всеобщия закон на свободата определя Кант в “ Метафизика на нравите “. Обществото изработва нормите, които свободните индивиди трябва да спазват, а това от друга страна е системата на морала. В многообразието на човешкия живот всеки един от нас е изпадал в дилеми и конфликти. Понякога доброто възпитание не е достатъчно, за да се преодолее дадена ситуация. Човек понякога се сблъсква с хора, които агресивно навлизат в неговото пространство. В тези ситуации моралът не е достатъчен. Необходимо е да бъде приложено правото, имащо легитимно оправдана морална сила. Правото има силата на задължение. Вече веднъж приети, законите следва да се спазват от всички, независимо от тяхната морална претенция. Правото не предполага лична позиция или оценка, а определени санкции, следвани от ясни норми. Ето защо в света на правото доминира признатата от всички легитимна власт, защитаваща “ доброто “ и “ справедливото “, но със силата на закон. Според определението дадено от Владимир Соловьов същността на правото се състои в равновесието на двата основни нравствени интереса – личната свобода и общото благо. Всеобщият правен закон обоснован от Кант гласи: постъпвай външно така, че свободната проява на твоята свободна воля да бъде свободно съвместима със свободата на другия според един всеобщ закон. Следователно правото се създава от хората така, че да защити живота им, тяхната свобода, собственост и достойнство. Правото пази справедливостта така, че нарушаването й да води до наказание за нарушителя. Въпреки близостта между правото и морала като нормени системи, определящи съзнателната човешка дейност между тях са налице и съществени различия. Правото е реализация на справедливото, на реда и хармонията между хората. То следва идеите за доброто на повечето хора. За разлика от морала правото се прокарва със силата на властта. Правото съди и отсъжда, а моралът преценява и порицава. За разлика от моралната норма, правната е много по – конкретизирана. Тя се формулира безлично и не важи за отделния човек или действие, а за произволно множество субекти. Ако правото се интересува дали това, което правим е съгласувано със закона, то моралът проблематизира човешките добродетели и пороци. Моралът третира нашите приемливи и неприемливи постъпки, обхваща сферата, в която човек сам решава и избира какъв да бъде и кои да бъдат правилата на неговия живот. Моралът е свързан с вътрешния свят на човека, а правото с външния. Различието между морала и правото се осъществява и с обособяването на правната теория и законотворчеството. Ханс Келзен, съвременен философ и теоретик, формулира “ чиста теория на правото “, свободна от ценности, отделена от психологически, етически и социологически въпроси. Навлизайки в света на правото установихме, че то е изкуство на доброто и справедливото, че то е проекция на морала, имаща силата на съгласието. Вечният стремеж на човека към щастие е стремежът към добро и справедливост, което той като самостоятелен индивид не може да намери и затова го търси в обществото. Правото предлага равен шанс на всички за постигането му. То превръща доброто в реалност, ограничава и коригира злото. От него зависи реалната организация на нравствения живот на човечеството като цяло.

 


Забележка: Статията е авторска и използването и с комерсиални цели е нежелателно.



Няма коментари:

Публикуване на коментар