Есе - Хераклит

“Всичко тече, всичко се изменя и не можем да влезем два пъти в една река”   Хераклит

Дали под влияние на обичайното търсене на истина или заради вечната непримиримост към това, което е колкото познато, толкова и неясно, човекът често си задава въпроси за света около себе си и за себе си като част от света. Отговорът на въпроси като: “Що е мигът?”, “Що е настоящето?”, “ Може ли да се спре хода на времето? “ ще ни помогнат да се откъснем от тесните рамки, в които сами сме затворили мисълта си.

“Всичко тече, всичко се изменя и не можем да влезем два пъти в една река” казва Хераклит. Светът около нас не е неподвижен, а променлив. Ние живеем в настоящето, защото само то съществува. Но това, което сега е настояще след необозримо кратко време вече ще е минало, ще го няма. А това, което е бъдеще, което не съществува ще е настоящето.Настоящето постоянно “изтича”, преминава в нещо безвъзвратно изгубено, то е просто един миг. Като че ли светът постоянно умира и пак се ражда от нищото. Мигът е нещо, в което не можем за стоим. Затова и Хераклит отхвърля, отстранява от битието покоя и неподвижността. Защото те са присъщи на мъртвото т. е. несъществуващото. Дори ние да стоим неподвижно в “реката” ние не можем да спрем нейното течение, както не можем да спрем и движението на настоящето към минало, да направим от мига вечност. Защото нашата неподвижност не означава, че светът е спрял да се движи. Светът е не само нашето действие и нашите промени. Светът е и изменението във всичко, което е извън нас, което е неконтролируемо и нерегулируемо от нас. Чрез сентенцията си Хераклит отрича съществуването на колело на времето: “... не можем да влезем два пъти в една река”. Да, защото реката няма да е същата. Събитията в живота може и да си приличат, но те не са еднакви. Най-малкото защото ние не сме същите. Факта, че сме преживяли и нещо друго, нещо неслучвало се, ни кара да възприемем дори привидно еднаквото събитие като различно. Напълно в противовес на народната приказка, в която момичето чака златната вода, “реката” на Хераклит не приминава циклично и не може да бъде контролирана от човешката воля.. Ученикът на Хераклит Кратил променя тезата на своя учител: “Дори веднъж не мога да вляза в една река”, защото реката постоянно се променя, придошлата вода отминава и никога няма да се върне точно такава, каквато е била. Да останеш в мига означава не да стоиш, по-точно да преследваш това, което преминава покрай теб, да бягаш надолу по Хераклитовата река. Но как да преследваш нещо, което отива в нищото? Мигът е просто абстракция, създадена от човешкия разум, за да назове безкрайно малък интервал от време, в което светът незначително се е променил. Ние не може да живеем в нищожното. Не можем да реагираме на незначителното около нас. Мигът е с размити, неясни граници . Нашата душа не слага отчетливи прегради между миговете, както не може да разделим водата в реката на тази и другата. Душата усеща мига като нещо значимо, нещо което я променя, а не като промяна в материалното около нас. Като че ли настоящето преминава мимолетно и неусезаемо, но променя съзнанието, а с него и идното настояще. Още в Древността с изобретяването на часовника човекът се е опитал да подчини движението на времето на собствената си воля като го измерва. Но времето е от тези творения на човешкия разум, което самият човек все още не може контролира, което не може да спре,да подчини на своята воля.

Забележка: Статията е авторска и използването и с комерсиални цели е нежелателно.