УЧЕБНА ПРОГРАМА
ПО ФИЛОСОФИЯ ЗА ХІ И ХІІ КЛАС
ПРОФИЛИРАНА ПОДГОТОВКА
1. ОБЩО ПРЕДСТАВЯНЕ
ОБЩ ХОРАРИУМ: МИНИМУМ 144 УЧЕБНИ ЧАСА ЗА ХІ КЛАС
И
МИНИМУМ 155 ЧАСА ЗА ХІІ КЛАС
Учебната програма е предвидена за профилирана подготовка по учебния предмет "Философия" за ХІ и ХІІ клас. В ХІ клас обучението се осъществява в задължителна и профилирана подготовка, а в ХІІ клас само като профилирана подготовка.
Програмата обединява пет относително самостоятелни модула:
1. История на философията
2. Философия на интеркултурността
3. Световни религии
4. Философия на изкуството
5. Глобални проблеми на Сьвременността
Модулът “История на философията” е задължителен в рамките на профилираната подготовка по предметния цикъл “Философия”. Останалите четири модула са избираеми и се изучават само след като са взети задължителните модули за профилирана подготовка от 9 до 11 клас. Всеки от петте модула може да се използва отделно от другите и при непрофилирана подготовка в рамките на ЗИП.
УЧЕБНА ПРОГРАМА
ПО
Модул 1: "История на философията"
І. Общо представяне
Обучението по модула “История на философията” се основава върху знанията, уменията и нагласите на учениците, получени в рамките на задължителната подготовка по Философия. Особено значими в това отношение са уменията и нагласите, свързани с историческия подход.
Обучението по този модул е постигане на стандартите от второ равнище на ядрото “Човекът и неговият свят” от държавните образователни изисквания за учебно съдържание по философия.
Модулът “История на философията” е ориентиран към знания, умения и нагласи, които са необходими за светогледна ориентация и адекватно поведение в глобализиращия се свят. Конструктивното отношение към исторически оформилите се различия в развитието на философията е съществен елемент на демократичното гражданство.В този смисъл модулът е свързан и с постигането на стандартите по Гражданско образование.
ХІ И ХІІ КЛАС ФИЛОСОФИЯ ПРОФИЛИРАНА ПОДГОТОВКА
1.Модул: История на философията
III. Очаквани резултати. IV. Учебно съдържание (теми, понятия, контекст и дейности, междупредметни връзки ) | |||||
Ядра на УС | Очаквани резултати на ниво учебна програма | Очаквани резултати по теми Учениците трябва да усвоят: | Основни нови понятия (по теми) (... минимално необходимия брой основни понятия..) | Контектс и дейности (за цяло ядро и/или за цялата програма) | Възможности за междупредметни връзки (От междудисциплинирен характер и връзки от прагматичен характер) |
Ядро Nо. 4: Човекът и неговия свят | Второ равнище:Стандарт Nо. 5: Проследява основни философски проблеми в историческото им развитие | ||||
- Познават основни философски концепции в историческото им развитие, представени чрез конкретни автори,- да могат да тълкуват ключови понятия и идеи от история на философията,- да умеят да свързват философския с частно-научния и всекидневния опит,- да създават философски текст. | 1.Тема: Проблемът за битието - да прави разлика между философския и теологичния смисъл на понятието за битие,- да разглежда битието с оглед на съществуващото и несъществуващото,- да различава типове онтологии,- да различава основни исторически разбирания за битието. | Теология, съществуване и несъществуване, битийна йерархия,Досократици, Платонизъм, Хегелианство,аналитична философия,екзистенциализъм, Томизъм, Феноменология. | На учениците се дава възможност да:- се запознават с автентични текстове от история на философията,- обсъждат историческите основания за различните философски разбирания ипроблематизират историко-философскитеидеи | Етика и право:Психология и логикаИстория и цивилизацияГеография и икономикаИзкустваФизическа култура и спортФизикаХимияБиология Литература Професионална подготовка Математика и информатика | |
2.Тема: Диалогът за познанието - познава основни теории за истинност,- познава историческото развитие на познанието,- разбира ролята на философските категории за осмисляне на действителността | Диалог, епистемология, категории, действителност, истинност, познавателни методи,емпиризъм, разционализъм. | - развиват самостоятелни интерпретации,-създават философски текст,- осмислят с философския опит съвременни научни и социални проблеми,- ангажират общественото внимание с философска постановка на различни значими проблеми. | |||
3.Тема: Философия и Бог - различава религиозни и философски схващания за действителността,- разбира отношението между философията и религията в историята на философията,- интерпретира философскиабсолютното | Теология, телеология,вяра, трансцендентност,есхатология, креационизъм, мистика | ||||
4.Тема: Смисъл на историята - познава основните философски схващания за историческото развитие,- анализира философски ключови исторически събития,- проблематизира настоящето от разбиранията за бъдещето. | Историческа причинност, историческо събитие, либерализъм, тоталитаризъм, комунитаризъм, социално инженерство. | ||||
5.Тема: Смисълът на живота- познава историческото развитие на възгледите за жизнения смисъл,- философски интерпретира основни научни постижения в познанието на живота,- обосновава своите отговорностите за смисъла на живота. | Мисия,стратегия, посветеност, жизнен цикъл, възпроизводство, демографски колапс, демографски взрив,лични постижения, семейство, благосъстояние |
V. СПЕЦИФИЧНИ МЕТОДИ И ФОРМИ НА ОЦЕНЯВАНЕ
- В съответствие с определените в учебното съдържание контекст и дейности на учениците трябва да се даде възможност, крайната оценка на техните постижения да се формира по следния начин:
Около 1/3 – от участия в дискусии;
Около 1/3 – от индивидуални или групови проекти;
Около 1/3 – от есета или писмени отговори на въпроси и задачи.
- При оценяване трябва да се има предвид водещата роля на уменията – интелектуални и практически. За тази цел учителят трябва да въвлича учениците в проблеми ситуации, да им дава възможност да се озадачават и на тази основа да формулират идеи и понятия.
- Във връзка с отношения (ценностни ориентации и нагласи) обучението и оценяването не трябва да ограничава личната свобода на ученика и да се превръща в инструмент на идеологизация.
- Оценяването на философски есета определя степента, в която те отговарят на следните основни показатели:
- · Разбиране на темата/въпроса, на който е посветено есето;
- · Познаване и анализ на философски аргументи за различни позиции по въпроса, като се разграничават предпоставки и заключения;
- · Представяне на оригинална лична позиция, която е обоснована.
- · Инструментално използване на философски понятия.
- · Езикова култура, ясна структура (тези и аргументи) и спазен стандарт за оформяне на текста.
УЧЕБНА ПРОГРАМА
ПО
Модул 2: "ФИЛОСОФИЯ НА ИНТЕРКУЛТУРНОСТТА"
І. Общо представяне
Обучението по модула “ФИЛОСОФИЯ НА ИНТЕРКУЛТУРНОСТТА" се основава върху знанията, уменията и нагласите на учениците, получени в рамките на задължителната подготовка по Философия. Особено значими в това отношение са уменията и нагласите, свързани с ролята на философията за разбиране на многообразието на културите реалности.
Обучението по този модул е постигане на стандартите от второ равнище на ядрото “Човекът и неговият свят” от държавните образователни изисквания за учебно съдържание по философия.
Модулът “ФИЛОСОФИЯ НА ИНТЕРКУЛТУРНОСТТА” е ориентиран към знания, умения и нагласи, които са необходими за светогледна ориентация и адекватно поведение в глобализиращия се свят. Конструктивното отношение към културните различия е съществен елемент на демократичното гражданство.В този смисъл модулът е свързан и с постигането на стандартите по Гражданско образование.
ХІ И ХІІ КЛАС ФИЛОСОФИЯ ПРОФИЛИРАНА ПОДГОТОВКА
2.Модул: Философия на интеркултурността
III. Очаквани резултати. IV. Учебно съдържание (теми, понятия, контекст и дейности, междупредметни връзки ) | ||||||
Колона 2 | Колона 3 | Колона 4 | Колона 5 | Колона 6 | ||
Ядра на УС | Очаквани резултати на ниво учебни програми | Очаквани резултати по теми | Основни нови понятия по теми | Контекст и дейности | Възможности за междупредметни връзки | |
Човекът и неговият свят | Второ равнищеСтандарт № 1. Разбира ценността на културните различия и осъзнава културната си идентичност-познава основни теории за идентичността в нейното отношение към културния плурализъм,-разбира и оценява основанията за културно-различното поведение,-отнася се саморефлексивно към своята идентичност с оглед универсалните основания на културата | 1.Културната идентичност - индивидуална и колективна- познава комплексността на идентичността,- разбира спецификата на различни подходи към конструирането на културната идентичност,- осъзнава ценността на културната идентичност | идентичност,култура,ние и те | На учениците се дава възможност да:- използуват проблематично различни видове опит, с акцент върху интеркултурното общуване,- анализират автентични философски текстове и аргументират позициите си, | Етика и право:свобода, достойнство,съвест.Психология и логика:личност,мотиви,комуникативни умения,решаване на конфликти | |
2. Културна идентичност и универсални ценности- познава и проблематизира универсални регулативи на социално поведение,- ориентира се в ценностния конфликт между индивидуализъм и колективизъм,- запознат е с различни механизми на идеологическаманипулация с либерални и комунитаристки ценности | либерализъмкомунитаризъмобщност,справедливост,благо,национализъм,глобализация | - правят обоснован избор,- зачитат аргументи различни от техните,- пишат философски есета, | История и цивилизация:хуманизъм, | |||
3. Плурализъм на рационалностите- разграничава типове рационалност в контекста на културните различия,- познава основни аргументи в полза на културния еволюционизъм и на културния релативизъм, | рационалност,културен еволюционизъм,културен релативизъм,модерна и традиционна култура,културна парадигма,несъизмеримост,непреводимост | - анализират съвместно проблемни ситуации,- извличатфилософскиидеи отнефилософски | просвещение,суверенитет,реформация,европеизация,География и икономика | |||
- | 4. Разбиране и разбирателство - осъзнава връзката между взаимност и универсалност,- притежава умения за разбиращо четене,- ориентира се в различните равнища на разбиране | диалогхерменевтика,интеркултурна комуникация, | текстове,произведенияна изкуството,културата,спорта и жизнениситуации, | Литература:чувствителност,съпреживяване, | ||
- | 5. Културна идентичност и гражданство - различава спецификата на гражданския подход към интеркултурните отношения,- познава основни механизми на гражданското общество за защита и развитие на културния плурализъм,- осъзнава необходимостта от хармонизиране на културната идентичност и гражданската ангажираност,- познава възможностите на публичността за регулиране на интеркултурнте отношения | гражданство,власт,толерантност,индивидуални и колективни права,мултикултурализъм,публичност | - работят в екип,- подготвят проекти | Изкуства:митология,модернизъм, | ||
V. СПЕЦИФИЧНИ МЕТОДИ И ФОРМИ НА ОЦЕНЯВАНЕ
1. В съответствие с определените в учебното съдържание контекст и дейности на учениците трябва да се даде възможност, крайната оценка на тяхните постижения да се формира по следния начин:
Около 1/3 – от участия в дискусии;
Около 1/3 – от индивидуални или групови проекти;
Около 1/3 – от есета или писмени отговори на въпроси и задачи.
2. При оценяване трябва да се има предвид водещата роля на уменията – интелектуални и практически. За тази цел учителят трябва да въвлича учениците в проблеми ситуации, да им дава възможност да се озадачават и на тази основа да формулират идеи и понятия.
3. Във връзка с отношения (ценностни ориентации и нагласи) обучението и оценяването не трябва да ограничава личната свобода на ученика и да се превръща в инструмент на идеологизация.
4. Оценяването на философски есета определя степента, в която те отговарят на следните основни показатели:
- · Разбиране на темата/въпроса, на който е посветено есето;
- · Познаване и анализ на философски аргументи за различни позиции по въпроса, като се разграничават предпоставки и заключения;
- · Представяне на оригинална лична позиция, която е обоснована.
- · Инструментално използване на философски понятия.
- · Езикова култура, ясна структура (тези и аргументи) и спазен стандарт за оформяне на текста.
УЧЕБНА ПРОГРАМА
ПО
Модул 3: СВЕТОВНИ РЕЛИГИИ
І.ОБЩО ПРЕДСТАВЯНЕ
Програмата по Световни религии в средната образователна степен вижда религиозното образование като необходим елемент на хуманитарното знание, което е призвано както да помогне за изграждането на една цялостна светогледна и ценностна представа у младите хора, така и да осигури формирането на тяхното самоосъзнаване и идентичност като им даде възможност да интериоризират определен начин на мислене и светоусещане, философия, ценности, морал, поведение и култура. Теоретичните рамки на програмата, рефлектиращи върху вероученията и вероизповедта на световните религии, задават знанията за религиите, от една страна, във връзка с философията, етиката, правото и гражданското учение, а от друга – с културата, социалната действителност, екзистенцията, възпитанието, дейността и поведението на човека. Програмата извежда онези инвариантни идейни ядра от проблеми, теми, въпроси и техните отговори в теологичен, космологичен, антропологичен, аксиологичен и сотириологичен план, които независимо от своите исторически и смислови трансформации запазват непреходността и значимостта си за световната култура и цивилизация.
ІІ. Предназначение
Курсът по Световни религии е адресиран към онези ученици, които проявяват интерес към религиозните идеи, учения и ценности. Програмата им предлага един философско-етически поглед върху религията като културен феномен. Съдържанието обхваща както историческото възникване на религията, различните форми на дорелигиозния и религиозния опит, основните теоретични проблеми на науката за религията, така и фундаменталните идеи, учения и ценности, прокламирани от световните религии – будизъм, християнство и ислям – и тяхното място и значение за съвременната култура и цивилизация.
ІІІ. ЦЕЛИ НА ОБУЧЕНИЕТО
Общите цели на обучението по Световни религии са:
q Учениците да усвоят знания за историческата поява и развитие на религията като културен феномен, световните религии и православната национална традиция.
q Да съчетаят тези знания с философията, етиката, правото и гражданското учение.
q Да се ориентират в религиозната проблематика, религиозните феномени и преживявания.
q Да изградят своя светогледна и ценностна идентичност.
q Да се научат да проявяват толерантност към другите християнски конфесии и инославни религии.
q Да изградят в себе си превантивни средства срещу инвазията на сектите, новите религиозни култове и деструктивните групи.
q Да се подготвят за пълноценна духовна и поведенческа интеграция в европейското културно пространство и световните общочовешки ценности.
ХІ И ХІІ КЛАС ФИЛОСОФИЯ ПРОФИЛИРАНА ПОДГОТОВКА
3.Модул: Световни религи
III. Очаквани резултати. IV. Учебно съдържание (теми, понятия, контекст и дейности, междупредметни връзки ) | |||||
Ядро на учебното съдържание | Очаквани резултати на ниво учебна програма | Очаквани резултати по теми | Основни понятия | Контекст и дейности | Междупредметни връзки |
Ядро № 1Религията – вяра, светоглед, ценности и начин на живот | 1.Знае основните дорелигиозни и религиозни форми на мисловния опит и поведение на човека2.Може да разпознава и обяснява вероопределящите и вероизповедните истини и ценности на световните и националните (народните) религии | Тема №.1 Светът на религията1. Знае основните етапи на развитие на дорелигиозните представи и преживявания и религиозния светоглед, култ, ритуали и обреди.2. Познава възгледи и теории за религията.Тема № 2. Религията в нейната история1. Ориентира се в основните идеи, учения и ценности в история на религиите.2. Умее да разпознава религиозни текстове, да ги анализира и извлича смисли.3. Може да обяснява смисъла на идиомите и понятията, с които си служи религиозното мислене. Тема № 3. Световните религии1. Познава основните национални (народни) и световни религии. 2. Умее да открива и формулира в ученията на световните религиии общочовешки ценности и различия в основни вероопределящи въпроси. 3. Може да прави културни паралели между религиите и да сравнява прокламираните от тях истини, учения и ценности с идеите, ученията и ценностите във философията, етиката, правото и гражданското учение. 4. Знае вероопределящите истини и вероизповедта на православното християнство. | митмитологиярелигия религиозни представи религиозни преживявания анимизъм фетишизъм тотемизъм зооморфизъм спиритуализъм мистика мистицизъм политеизъм монотеизъм боговдъхновеност теология догматическо богословие Свещено писание Свещено предание национални (народни) религии световни религии | На учениците трябва да се даде възможност да:- анализират текстове с различни религиозни идеи, учения и ценности- усвоят обективни знания за историческата поява и развитие на религията като културен феномен и националното православно вероизповедание- дискутират върху религиозните идеи, учения и ценности- откриват връзки и формулират различия между религиозния светоглед и други светогледни визии- съчетаят знанията си за религиите с знанията по философия, етика, право и гражданско учение- разпознават религиозни идеи и ценности в различните културни форми | Философия, история, български език и литература, изобразително изкуство, музика |
Ядро № 2 Религия и култура | 1. Разбира значимостта на религията за културата2. Умее да приема основанията на други религиозни идеи и да аргументира своята светогледна и ценностна културна идентичност | Тема № 1 Религия и култура1. Познава основни възгледи за отношенията между религия и култура2.<span style='font:7.0pt "Times Ne |
Няма коментари:
Публикуване на коментар