ПСИХОЛОГИЯТА КАТО НАУКА

Сред другите науки, на психологията трябва да бъде отделено особено място и то ето поради какви причини: 1. Това е наука за най-сложното познание известно за сега на човечеството. Та нали психиката е “свойство на високо организираната материя”, а ако имаме предвид психиката на човека то към горното определение трябва да прибавим - “най-високо организираната материя”, защото човешкия мозък е най-високо организираната материя известна до сега. Забележителен е факта, че с тази мисъл започва своя трактат “За душата” великия древногръцки философ Аристотел. Той смята, че сред всички други знания на изследването на душата трябва да се отдели първо място, тъй като “това е знание за най-възвишеното и удивителното”. 2. Психологията има особен статут тъй като при нея сякаш се сливат обекта и субекта на познанието.

За да илюстрираме това ще използваме следното сравнение: Ражда се бебе. Отначало то е в пеленаческия си период и не осъзнава нито света нито себе си. Но то бързо се развива и започват да се формират неговите физически и психически способности; Учи се да вижда, да ходи, да разбира и да говори. С помощта на тези способности детето опознава света, започва да се ориентира в него; разширява се кръга в който то общува. И ето постепенно из дълбините на детството в него постепенно нараства едно много по-различно усещане - усещането за собственото Аз. Някъде в юношеска възраст, това усещане започва да придобива осъзнати измерения. Появяват с въпросите: “Кой сам Аз?” , “Какво умея?”, а малко по-късно и фундаменталния въпрос за смисъла на живота. Но психичните способности и функции, които до този момент са помагали на детето да опознава външния свят (физическия и социалния), изведнъж се обръщат срещу познанието за себе си, защото те сами се превръщат в предмет на осмисляне и осъзнаване. Същият този процес можем да проследим и в човешката история. В първобитното общество, усилията на хората са се съсредоточавали главно върху борбата за оцеляване и на тази основа са опознавали света около тях. Хората са откривали огъня, ловували, воювали със съседните племена и получавали първите знания за природата. Човечеството в този период, подобно на пеленачето, няма спомени за себе си. Постепенно силите и възможностите на човечеството нараствали. Благодарение на своите развиващи се способности хората създавали своята материална и духовна култура. Появяват се писмеността, изкуството и науката. Това е и момента, когато се ражда самосъзнанието на човечеството и следователно психологическото знание. Събитието, което някога се е случило можем накратко да опишем така - ако по-рано човешката мисъл е била насочена към света “отвън”, то сега тя се обръща към самия себе си. Човекът се изхитрява да изследва своя начин на мислене с помощта на самото мислене. Ето защо задачата на психологията е несравнимо по-сложна, отколкото на която и да е било друга наука, тъй като при нея мисълта извършва обръщане към себе си. Само тази наука превръща научното съзнание на човека в научно самосъзнание. 3. Практическо приложение на психологията. Практическите резултати от развитието на психологията са изключително важни не само в сравнение с другите науки, но и като специфика. За да опознаем “нещо” - това означава да го овладеем и да се научим да го управляваме. Да се научим да управляваме своите психически процеси, функции, способности и т.н. - това е задача, много по-грандиозна, отколкото например овладяването на космоса. Важно е да се подчертае, че опознавайки себе си, всъщност човек започва да се променя. Психологията притежава много факти, показващи как новото знание на човека за себе си е в състояние да го промени: променя неговите отношения, цели, състояния и преживявания. Ако отново се прехвърлим в световен мащаб, то би могло да се каже, че психологията - това е наука не толкова познаваща, колкото конструираща и съзидаваща човека. В заключение трябва да се отбележи, че психологията все още е много млада наука. Официалното признание на научната психология става преди около 120 год., а именно в 1879год.: в тази година немският психолог Вилхелм Вунд открива в Лайпциг първата лаборатория по експериментална психология. Появата на психологията става на базата на две големи научни области: естествените науки и философията. Психологията възниква там където тези две области се пресичат, затова и до този момент не е много ясно тя естествена или хуманитарна наука е. От всичко казано до този момент следва, че нито един от тези отговори не е съвсем правилен. Добре е отново да подчертая, че това е наука от по-особен тип. Но нека да преминем на следващия етап от нашата лекция - на въпроса за съотношението между научната и житейска психология. Всяка наука в основата си притежава някакъв житейски, емпиричен опит. Например, физиката се опира на знания получени от непосредствено наблюдение - за движението и падането на телата, инерцията, светлината, звука, топлината и много други. Математиката също изхожда от представата ни за числата и формите на количествените взаимоотношения, които започват да се формират още в предучилищна възраст. Не така обаче стоят нещата с психологията. Всеки един от нас притежава запас от житейски психологически знания. Има даже и бележити житейски “психолози”. Това разбира се са велики писатели, а също и някои (не всички) представители на професии, предпола

гащи постоянно общуване с хора: педагози, лекари, свещеници и др. Но пак повтарям, и всеки обикновен човек също разполага с определени психологически знания. За това може да се съди по това, че всеки човек в някаква степен може да разбере другия, да повлияе на неговото поведение, да предскаже постъпките му, да открие индивидуалните му способности и да помогне. Хайде да помислим с какво се различават житейските психологически знания от научните. Ще ви представя пет разлики. 1. Житейските психологически знания са конкретни, те са пригодени към конкретни ситуации, хора, задачи. Казват, че сервитьорите и шофьорите на такси са добри психолози. Но в какъв смисъл, за решение на какви задачи? Както от опит знаем - за достатъчно прагматични. Такива прагматични задачи решава и всяко дете, когато се държи по един начин с майка си, по друг с баща си и по съвсем различен с баба си. Във всеки конкретен случай то точно знае кое негово поведение е най-подходящо, за да получи това, което желае. Но едва ли можем да очакваме от него същата проницателност и по отношение на чужди майки или баби. В този смисъл можем да обобщим, че житейските психологически знания се отличават с конкретност и се ограничават само до определени задачи, ситуации и хора. Научната психология, както и всяка друга наука се стреми да обобщава. За тази цел тя използва научни понятия. Изясняването на тези понятия - е една от най-важните научни функции. Понятията в науката отразяват най-съществените свойства на предметите и явленията, общите връзки и взаимоотношения. Те се определят точно, взаимосвързани са и се обединяват в закони. Например, във физиката благодарение на въвеждането на понятието “сила” от Исак Нютон, на науката се отдава, с помощта на трите закона на механиката да опише хиляди различни, конкретни случаи за движение и взаимодействие между телата. Точно същото става и в психологията. Можете дълго да описвате човека с житейски термини - неговите качества, черти на характера, действия, взаимоотношения. Научната психология търси и намира такива обобщаващи понятия, които не само да опростят описанието, но и зад огромното количество частни случаи да открият общите тенденции и закономерности в развитието на личността и нейните индивидуални особености. Трябва да отбележим една особеност на научните понятия в психологията - те много често съвпадат по външна форма с житейските понятия. По-просто казано изказват се със същите думи, но вътрешното им съдържание и значение по правило са различни. Житейските термини обикновено са по-неясни и многозначни. Веднъж ученици от горните класове били помолени да отговорят на следния въпрос - “Какво е личност?”. Отговорите се оказали много различни, а един от тях отговорил така: “ Това е това, което се проверява в паспорта”. Тук няма да се спирам на това как понятието личност се определя в научната психология. Това е сложен въпрос и за неговото изясняване са написани десетки теории. Ще кажа само, че определението за личност в психологията е много далеч от представата на ученика за него. 2. Втората разлика се състои в това, че житейските представи за психологията са интуитивни. Това е свързано с начина по който те се създават - по пътя на пробите и грешките. Този способ е особено видим при децата . Вече споменах за тяхната добрата психологическа интуиция. Как става така? Това е резултат на постоянните изпитания и проби на които те подлагат възрастните и за които последните дори не се досещат. Във входа на тези “експерименти” децата много бързо разбират кого могат да водят “за носа” и кого не. Често учителите, треньорите, родителите намират най-ефективните способи за възпитание, анализирайки най-малките положителни резултати, които децата дават при техните въздействия. Т.е. те действат по интуиция и затова често се обръщат към психолози за да си обяснят психологическия смисъл на откритите “хватки”. За разлика от този подход, психологическите знания са рационални и напълно осъзнати. Класическия начин включва изказване на добре формулирана хипотеза и проверка н произтичащите от нея логически следствия. 3. Третата особеност се състои в начините по които ние си предаваме знания един на друг и даже в самата възможност да правим това. В рамките на практическата психология тази възможност е доста ограничена. Това ограничение непосредствено произтича от особеностите на житейския психологически опит - неговия конкретен и интуитивен характер. Забележителния изследовател на човешката психика Достоевски проявява изключителна пс

ихологическа интуиция в произведенията си. Много хора по света са ги чели, но дали от това са станали по-добри психолози?Предава ли се жизнения опит от едно поколение на друго? Като правило това е много трудно и в незначителна степен. Вечния проблем деца и родители се състои в това, че децата не могат и даже не желаят да приемат опита на своите родители. А на всяко ново поколение и на всеки млад човек се налага самостоятелно да достигне до този опит. В същото време в науката знанията се събират и предават, така да се каже с голям коефициент на полезно действие. Някой много отдавна беше сравнил учените с пигмеи, които стоят на раменете на великани - великите им предшественици в миналото. Те може да са по-малки на ръст, но виждат по-далече точно за това, защото стоят на техните рамене. Натрупването и предаването на научните знания е възможно именно защото тези знания са изяснени в понятия и закони. Те се представят в научната литература и се предават с помощта на езика и речта. Точно това правим и в момента. 4. Следващото различие се съдържа в методите чрез които се получават знанията в сферите на житейската и научната психология. В житейската психология сме принудени да се ограничаваме с наблюденията и размишленията. В научната психология към тези методи се прибавя и експеримента. Същността на експерименталният метод се състои в това, че изследователят не е принуден да чака такова стечение на обстоятелствата при които възниква интересуващото ни явление, а го предизвиква сам, създавайки съответните условия за това. След това, той целенасочено променя тези условия за да открои онези закономерности на които даденото явление се подчинява. С въвеждането на експерименталния метод в психологията, тя се оформя в самостоятелна наука. 5. И последното различие, което едновременно с това е и преимущество е факта, че психологията разполага днес с огромно количество уникален фактически материал, недостъпен в целия си обем на никой от носителите на житейската психология. Този материал се натрупва и преработва в клоновете на психологическата наука - възрастова психология, училищна, пато- и невро психология, психология на труда и т.н. В тези клонове се изучават различните стадии и нива на психичното развитие, с отклоненията и болестите на психиката, с информационното претрупване, стреса и пр. Психолога не само разширява кръга на своите изследователски задачи, но се сблъсква с нови неочаквани явления. Ето един пример. В град Загорск в Русия съществува специален интернат за сляпо-глухонеми деца. Това са деца, които са глухи, не зрящи и разбира се няма как да се научат да говорят в средата в която растат. Главния “канал” за информация за света е осезанието. И ето посредством този безкрайно тесен информационен канал в условията на специалното обучение, те започват да опознават света, хората и самите себе си. Този процес, особено в началото е много бавен, но разгърнати във времето много от детайлите могат да бъдат видени чрез т.нар. “времева лупа” . Очевидно, че при развитието на нормално, здраво дете нещата протичат бързо стихийно и незабележимо. Докато при децата поставени от природата в условията на жесток експеримент, не е така и психолозите не само им помагат, но и изучават важни общи закономерности - възприятие, мислене, реч. И така, в заключение можем да кажем, че развитието на специалните клонове на психологията става с помощта на Метода на общата психология. Метода, от който е лишена житейската психология. Сега ако сте убедени в редицата преимущества, които има научната пред житейската психология, уместно е да си поставим въпроса как научните психолози трябва да се отнасят към носителите на житейската психология. Да предположим, че вие сте квалифициран психолог. А сега си представете, че се срещате с някой мъдрец, да кажем древногръцки философ. Той е носител на историческия опит на хората в познанието за човека , за неговата съдба, щастие и предназначение. Вие сте носител на научния опит, качествено различни, както видяхме от този. Каква позиция ще заемете? Бих искал да ви предупредя за една грешка, която не рядко правят психолозите с голям стаж. Те казват “Такъв проблем като смисъла на живота не съществува, аз с него не се занимавам. Аз разбирам от неврони, рефлекси и психически процеси, а не от творческите мъки”. Има ли основание такава позиция? Според мен не, защото психолога не е книжен плъх заровен в папки с резултати от изследвания и загубил представа за реалните неща случващи се в живота. Точно обратното, изследванията в психол

огията трябва да бъдат подчинени на целта да развиват и усъвършенстват човешкото поведение. И така научната психология, първо се опира на житейския психологически опит, второ, там открива своите изследователски задачи и накрая същия този опит го проверява в практиката. А сега, да се запознаем отблизо с предмета на психологията. Думата "психология" в превод буквално означава "наука за душата" (от гр. psyche – "душа" + logos – "наука", "учение"). В наше време вместо понятието душа се използва понятието психика, макар в езика до днес да са се съхранили много думи и изрази производни от основния корен: одушевен, душевен, бездушен, задушевен разговор и т.н. От гледна точка на лингвистиката, "душа" и "психика" са едно и също нещо. Но с развитието на културата и особено на науката, тези понятия започват да се разминават. За да се ориентираме какво е това психика ще разгледаме психичните явления. Под психични явления обикновено разбираме проявите на субективния опит. Какво е това вътрешен или субективен опит? Веднага стана ясно за какво става дума ако обърнем поглед навътре, защото ние добре познаваме своите усещания, мисли, желания и чувства. Вие виждате мястото в което се намирате сега, чувате различни шумове от средата, опитвате се да възприемете написаното тук, но едновременно с това може да ви бъде радостно или тъжно, скучно или интересно, да преживявате различни стремежи и желания. Всичко това са елементи на нашия вътрешен мир, субективни или психически явления. Фундаментално свойство на субективните явления е тяхното непосредствено възприемане от човека. Какво означава това? Това значи, че ние не само виждаме, чувстваме, мислим, спомняме си, желаем, но и знаем, че виждаме, чувстваме, мислим и т.н. ; не просто се колебаем или вземаме решения, но и съзнаваме тези стремежи, колебания и решения. С други думи психичните процеси не просто се появяват в нас, но и се откриват пред нас. Нашият вътрешен свят е като голяма сцена на която се проиграват различни събития, а ние сме едновременно и действащи лица и зрители. Тази уникална особеност на субективните явления е поразявала всеки, който се е замислил върху психическия живот на човека. Някои учени свързват с нея и решението на двата фундаментални въпроса за предмета и метода на психологията. Психологията, смятат те трябва да се занимава само с субективните преживявания на съзнанието, а единствения метод за това е самонаблюдението. Само, че това мнение е преодоляно от по-нататъшното развитие на психологията, защото съществуват ред други форми на проявление на психичното, които психологията включва в кръга на своите изследвания. Сред тях са поведението, подсъзнателните процеси, психосоматичните явления, творчеството и много други. Във всяко едно от тях психологията открива факти и взаимоотношения, които могат да бъдат изучавани. Само, че до този извод психологията не стига изведнъж, а в процеса на остри дискусии и драматични промени на представата за нейния предмет. Накрая нека да разграничим психическите явления от психологическите факти. Под психически явления наричаме субективните преживявания или елементи на вътрешния опит. Психологическите факти са доста по-широк кръг попрояви на психиката, в това число и техните обективни форми (продукти на дейността, поведение, социално-културални явления), които се използват от психологията за изучаване на психиката - нейните свойства, функции и закономерности.