ПРЕАМБЮЛ
Държавите страни по тази Конвенция,
Считайки, че в съответствие с принципите, провъзгласени в
Устава на Организацията на обединените нации, признаването на присъщото на всички членове на човешкото семейство достойнство и техните равни и неотменни права е в основата на свободата, справедливостта и мира в света,Имайки предвид, че народите на Организацията на обединените нации отново са потвърдили в нейния Устав своята вяра в основните права на човека и в достойнството и ценността на човешката личност и са решени да подпомагат социалния напредък и постигането на по-висок жизнен стандарт в условията на по-голяма свобода,
Признавайки, че във Всеобщата декларация за правата на човека Международните пактове за правата на човека Организацията на обединените нации е провъзгласила и договорила, че всеки има право на всички права и свободи, изложени в тях, без каквито и да било различия, като раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други възгледи, национален или социален произход, имуществено състояние, рождение или друг статут,
Напомняйки, че във Всеобщата декларация за правата на човека Организацията на обединените нации е провъзгласила, че децата имат право на специални грижи и помощ,
Убедени, че на семейството като основна клетка на обществото и естествена среда за израстването и благосъстоянието на всичките му членове и особено на децата трябва да бъде оказана необходимата защита и съдействие, така че то да може пълноценно да поеме своята отговорност в обществото,
Признавайки, че за пълното и хармонично развитие на личността на детето то трябва да расте в семейна среда, в атмосфера на щастие, любов и разбирателство,
Считайки, че детето трябва да бъде напълно подготвено за самостоятелен живот в обществото и да бъде възпитано в духа на идеалите, провъзгласени в Устава на Организацията на обединените нации, и по-конкретно в дух на мир, достойнство, толерантност, свобода, равенство и солидарност,
Имайки предвид, че необходимостта от оказване на особени грижи за детето е заявена в Женевската декларация за правата на детето от 1924 г. и в Декларацията за правата на детето, приета от Общото събрание през 1959 г., и призната във Всеобщата декларация за правата на човека, в Международния пакт за граждански и политически права, (по-специално в член 23 и 24), в Международния пакт за икономически, социални и културни права, (по-специално в член 10) и в уставите и съответните документи на специализираните международни организации, занимаващи се с благоденствието на децата,
Имайки предвид, че както е посочено в Декларацията за правата на детето, "детето поради физическата и умствената си незрялост се нуждае от специални гаранции и грижи, включително подходяща правна защита, преди, както и след раждането си",
Припомняйки разпоредбите на Декларацията за социалните и правните принципи, отнасящи се до закрилата и благоденствието на децата и по-специално до подпомагането, настаняването и осиновяването в национален и международен мащаб; на Минималните стандарти на Организацията на обединените нации за осъществяване на правосъдието по отношение на непълнолетните ("Пекински правила") и на Декларацията за защита на жените и децата при бедствия и въоръжени конфликти,
Признавайки, че във всички страни в света има деца, които живеят при изключително трудни условия, и че тези деца се нуждаят от специално внимание,
Вземайки предвид съответно важността на традициите и културните ценности на всеки народ за закрилата и хармоничното развитие на детето,
Признавайки значението на международното сътрудничество за подобряване условията за живот на децата във всяка страна и по-специално в развиващите се страни,
Се споразумяха за следното:
[i]
Член 1: Дефиниция на дете
Всяко лице под 18 години се определя за дете, ако национални закони не постановяват по-рано необходимата за възрастен възраст.
Член 2: Еднакво отношение
Всички права важат без изключение за всяко дете. Задължение на държавата е децата да бъдат защитавани от всяка форма на дискриминация.
Член 3: В най-добрия интерес на детето
При политически, правови и обществени решения на първо място трябва да се вземат предвид интересите и значимите за детето неща.
Член 4: Употреба на правата
Правителствата се задължават да правят всичко необходимо, за да въведат в практиката установените в конвенцията права.
Член 5: Ролята на родителите
Правителствата признават правата и задълженията на родителите и на другите членове на семейството, които ръководят по необходимия начин неговото развитие.
Член 6: Преживяване и развитие
Всяко дете има право на живот. Държавата е изключително задължена да гарантира преживяването и развитието на детето.
Член 7: Име и националност
Всяко дете има от рождението си право на име. Детето има освен това правото на национална принадлежност. Доколкото е възможно децата трябва да носят името на своите родители и да бъдат осигурявани от тях.
Член 8: Защита на идентичността
Държавата е задължена, да запазва административната идентичност на всяко дете, и когато е необходимо да я възстановява. Това се отнася особено много за името, националността и фамилната принадлежност.
Член 9: Отделяне от родителите
Всяко дете има правото на съвместен живот със своите родители, освен ако това не служи за доброто на детето. Детето има право и на контакат с двете родителски страни, в случай, че е отделено от единия или от двата родители.
Член 10: Семейно поведение
Както децата, така и техните родители имат правото да напуснат която и да е държава и да се завръщат в своята собствена, ако това е в името на съвместното семейно съществуване или служи за това да съхрани контакта между родителите и децата.
Член 11: Нелегално напускане на стараната и отнемане на свободата
Държавата е задължена да възпрепятства и да взема мерки срещу отвличания или всяка друга форма на отнемане на свободата на едно дете в чужбина от страна на родителска страна или чрез трети лица.
Член 12: Мнението на детето
Всяко дете има право на това, да изрази свободно своето мнение. Детето има право да бъде чуто при всички случаи или мерки, които го засягат.
Член 13: Свобода на мнението
Всяко дете има правото да изразява своите разбирания и да бъде информирано без да се имат предвид държавните граници.
Член 14: Свобода на мислите, разума и религията
Държавата трябва да зачита свободата на мисълта, разума и религията на всяко дете, без да се ограничава съответното родителско влияние.
Член 15: Свобода на обединяване
Децата имат правото да се срещат и обединяват с други.
Член 16: Защита на личната сфера
Децата имат право на защита от посегателства в личния им живот, в тяхното семейство, тяхното жилище или тяхната кореспонденция.
Член 17: Достъп до съответна информация
Държавата трябва да гарантира, че детето има достъп до информация или други публикации от различни източници, и изисква от медиите, да разпространяват информации, които са от социална и културна полза за детето. Освен това държавата защитава детето от вредни информации и други публикации.
Член 18: Отговорността на родителите
Двете родителски тела носят главната отговорност за възпитанието и развитието на детето. Държавата се задължава да подпомага по съответния начин родителите при изпълнението на тази задача.
Член 19: Защита от злоупотреба и пренебрегване
Държавата защитава детето от всяка форма на злоупотреба от страна на родителите или други упълномощени за възпитанието лица и предоставя предназначени социални програми за избягване на такива злоупотреби и оказване на помощ на засегнатите от тях.
Член 20: Защита на деца без родители
Държавата е задължена да гарантира особена защита за децата без семейна среда и да поеме грижата за необходимия подслон при друго семейство или в съответна институция, структура за обслужване на деца, дом. При това трябва да се има предвид произхода на детето.
Член 21: Осиновяване
Осиновяването трябва да се разрешава само в интерес за детето и да бъде осъществявано само след разрешение от съответния административен орган, както и със съгласието на родителите, роднините или други отговорни лица.
Член 22: Деца-бежанци
На деца-бежанци трябва да бъде гарантирана особена защита. Държавата трябва да работи съвместно с компетентни организации, които могат да осъществят такава защита или помощ.
Член 23: Деца-инвалиди
Всяко дете-инвалид има право на особено обслужване, образование и подкрепа. По този начин на детето-инвалид трябва да бъде гарантирана възможно най-голяма степен на самостоятелност и социална интеграция.
Член 24: Здраве и здравно обслужване
Всяко дете има правото на възможно най-висок стандарт на медицинско обслужване. Тук към най-важните задачи на държавата спадат основното медицинско обслужване, профилактичното медицинско обслужване, здравното възпитание чрез просвета в обществеността, както и намаляването на смъртността при малките деца. Всички държави са обвързани в тази връзка в съвместна възпитателна дейност, за да осъществят възможния достъп до здравните служби на всички деца.
Член 25: Редовно контролиране на подслона
Всяко дете, което е подслонено в дадена институция или бива третирано медицински, има право на редовен контрол на неговото лично здравословно състояние.
Член 26: Социална сигурност
Всяко дете има право на социална сигурност, включително на социално осигуряване.
Член 27: Жизнен стандарт
Всяко дете има право на жизнен стандарт, който прави възможно неговото физическо, душевно духовно, морално и социално развитие. На първо място е задължение на родителите, да осигурят съответния жизнен стандарт за своето дете. Задължението на държавата се състои в това, да се грижи за осъществяването на това право. Това задължение на държавата може да обхваща и материална помощ за родителите и децата.
Член 28: Възпитание и образование
Всяко дете има право на образование, като задължение на държавата е, да направи безплатното посещение на основното училище задължително, да развие различни форми на допълнително образование и да направи достъпно посещението на висши училища за децата в съответствие с техните способности. Необходимата дисциплина в училищата не трябва да накърнява правата и преди всичко достойнството на децата. Съвместната работа за развитието на децата трябва да поощрява отстояването на това право.
Член 29: Образователни цели
Образованието способства за пълното разгръщане на личността, на таланта, както и на душевните и физически способности на детето. Образованието подготвя детето за живота като гражданин с осъзната отговорност в едно свободно общество и подкрепя зачитането на детето от неговите родители, неговата културна идентичност, но и толерантността и разбирането за ценностните представи на другите хора.
Член 30: Деца от малцинства имат правото да отстояват собствената си култура, както и да упражняват собствената си религия и език.
Член 31: Свободно време, почивка и културни занимания
Всяко дете има правото на почивка и свободно време, както и правото на игра и участие в културния и творчески живот.
Член 32: Детски труд
Всяко дете има правото на защита от работа, която застрашава неговото здраве или възпрепятства неговото образование и развитие. Държавата определя минималната възраст за допускане кандидатирането за работа и урежда всички условия на работа.
Член 33: Злоупотреба с наркотици
Децата имат правото да бъдат защитавани от употреба на наркотични вещества и опиати, както и от участието в производството или търговията с дроги.
Член 34: Сексуална злоупотреба
Държавата защитава детето от сексуална експлоатация и сексуална злоупотреба, както и от проституция и порнография.
Член 35: Търговия с деца
Държавата е задължена да вземе всички мерки, за да избегне продаването и търговията с деца.
Член 36: Други форми на експлоатация
Всяко дете има правото на защита от каквато и да е форма на експлоатация.
Член 37: Изтезаване и отнемане на свободата
Никое дете не може да бъде измъчвано, третирано жестоко, както и насилствено да бъде лишавано от свобода. Смъртното наказание и доживотния затвор без възможността за по-ранно освобождаване не могат да бъдат присъждани на деца под 18 години. Деца, чиято свобода е отнета, трябва да бъдат настанявани отделно от възрастните, освен ако друго уреждане е от полза за детето. Деца затворници трябва да получават права или друга предназначена защита и да имат право на контакт с родителите.
Член 38: Въоръжени конфликти
Всички държави трябва да прибягват до административно осъществими мерки, за да гарантират, че деца под 15 години не участват директно във въоръжени конфликти. Никое дете под 15 години не може да бъде причислявано към въоръжени сили. Според хуманитарното международно право държавите трябва да се грижат за това, децата да бъдат защитавани по време на война и да бъдат осигурявани с жизнено необходимото.
Член 39: Рехабилитация
Държавата е задължена да осигури съответното обслужване на деца, които са станали жертви на въоръжени конфликти, или са били подлагани на изтезания, експлоатация или злоупотреба, за да могат да се възстановят и отново да се интегрират социално.
Член 40: Младежка подсъдност
Дете, което е изпаднало в конфликт със закона, има правото на отношение, което е съобразено с неговото достойнство и самочувствие, съобразено с неговата възраст и цели обратното му интегриране в обществото. Детето има право на съдебно дело и зачитане на гражданските му права, както и правова или друга помощ в негова защита. Съдебните дела и настаняването в домове трябва по възможност да бъдат избягвани.
Член 41: Предимство на по-високи правови стандарти
В случай, че определенията за правата на децата в националното и интернационално законодателство са по-изгодни за детето, отколкото тези в настоящата конвенция, естествено в сила са по-добрите условия.
[Член 42 до 54 са посветени на задълженията на държавите при прилагането на Конвенцията]
[i] [i] Оригиналът на тази Конвенция, чиито английски, арабски, испански, китайски, руски и френски текст са еднакво автентични, се депозира при Генералния секретар на Организацията на обединените нации.
Преводът на този документ не е официален и е направен с учебна цел.
Няма коментари:
Публикуване на коментар