сряда, 12 януари 2011 г.

Невербалното общуване


       Жестовете , мимиката, интонацията са важна част от общуването на хората.Често с помощта на тези средства /наречени още не вербални / може да се каже повече , отколкото с помощта на думи.Всеки е прибягвал до красноречиви жестове  и мимики и е прочитал отговора в лицето на събеседника .Тази информация се ползва с повече доверие .Ако между два източника на информация -вербален и не вербален възникне ,противоречие   то повече доверие се отдава на не вербалния канал на информация.Австралийския специалист А.Пиз твърди ,че с помощта на  думите се предава 7% от информацията ,със звукови средства /интонация ,тембър/ около – 38% ,с мимики ,жестове , пози – 55% .С други думи не е значимо какво се говори , а как това се прави.
И така ,от една страна по време на преговори , беседи  и др. е необходимо да се контролират движенията  и мимиката , а от друга - възможността да се интерпретират реакциите на партньора .
Интерпретацията на позите жестовете и другите компоненти на невербалното общуване не винаги биват еднозначни .Опитите да се направят речници на жестовете се оказват неудачни .
В процеса на общуването е необходимо да се отчита общата атмосфера на беседата  и нейното съдържание.
Не вербалните компоненти на общуването са особенно значими в първите минути на запознанството .Американските  учени  Л. Зунин и Н.Зунин считат че най важни са първите четири минути на запознанството.Други автори считат че формирането на партниращи образи става  за около 120 секунди .И така кое е най-важното в този начален етап на общуването .
На първо време трябва да се покаже заинтересованост към беседата , готовност към конструктивно сътрудничество , откритост за нови идеи и предложения . Как да бъде достигнато ? При делови срещи трябва да се обърне внимание на позата ,погледа , жеста.Поведението трябва да бъде естествено , но от някои привички ,ако те  съществуват трябва да се откажем.
 Преди всичко към позата и жестовете . На преговорите с партньор  не следва да се приема поза , характеризираща закритост в общуването и агресивност :настръхнали вежди , наклонена напред глава, широко разположени на стола лакти , свити в юмрук ръце или прибрани палци.Не следва да се слагат очила със тъмни стъкла особенно при първата среща.
Позите на участниците в беседата отразяват тяхната субординация.Много е важна психологическата субординация – стемеж да доминират или напротив - да се подчиняват, което може да не съвпада с техния статус.Понякога събеседниците заемат равно положение , но един от тях се стреми да покаже превъзходство .
При разяснение на официалните приеми трябва да се отчита психологическия аспект.В работните кабинети често масите заемат буквата “Т”: колкото е по-голямо положението на ръководителя ,толкова е по-голяма тази буква.Така посетител автоматично минава в подчинено положение .
Формата на масата влияе на преговорите.Не случайно е родена фразата беседа на кръглата маса .Кръглата маса подразбира равноправие на участниците , неформален характер на срещата , свободен обмен на мнения и възгледи.
Жестовете са много информативни .Те могат да бъдат сигнал за приключване на срещата  или да имат напълно противоположно значение като заинтересованост от срещата   
 Авторът на много популярни книги по не вербална комуникация д-р.Д.Леви определя четири типа жестове в зависимост от предназначението .
         Първият тип жестове са жестове от  типа символи .Към тях се отнасят ,например , жестове с  достатъчно често разпространение в  много страни в света например американския символ “OK” , който означава всичко е наред ,всичко е хубаво .  При това този жест не бива да се счита за общоприет .Например във Франция той може да означава Нула , а в Япония – пари.
Други жестове символи са още повече ограничени в рамките на една или друга култура или местност , при това тяхната специфичност може да се проявява двояко . На първо място за обозначаването на кое да е понятие в една култура може да бъде определен символ , в това време от друга –подобен символ отсъства навсякъде.Така в Арабските страни прокарването на нокътя на показалеца по зъбите означава ограничени финансови възможности.На второ място националната специфика се проявява в това , че в различни култури се използват различни жестове – символи за обозначаване на едни  и същи близки понятия. В частност за това , да се покаже самоубийство  или подобно действие , решение  и т.н , американците и европейците   приближават един или два пръста към главата , като че ли показват пистолет .
В аналогичния случай жителите на Папуа и Нова Гвинея прекарват ръка по гърлото , а японците правят енергични движения на ръката , свита в юмрук.
       Втория тип са  жестове –илюстрации , използвани за пояснение  на казаното . С помощта на такъв жест  се усилва този или онзи момент  на съобщението , ключовите моменти на беседата се подчертават  и в резултат по лесно се запомнят.Най-типичен пример за това служи указанието с насочването на ръката . Интензитета на жестикулирането зависи от темперамента.
     Третата група представляват жестове –регулатори Те играят много важна роля в началото и края на беседата.Един от тези жестове е ръкостискането.Това е традиционна и древна форма на поздрав.
В деловите среди ръкостискането се използва не само при приветствие но и като символ при приключване на съглашенията , знак на уважение и доверие в партньора...
Жестовете-регулатори позволяват да се подържа беседата или нейният край . Например честото кимане с глава означава да се ускори  беседата , да не се  отвличат с други неща с частност  и пояснения , бавните – показват заинтересованост  в беседата , съгласие с партньора; не много приповдигнатия показалец – стремеж да се прекъсне в даден момент партньора , да му се възрази ,да се върнат към друга тема.
     Четвъртата-последна група представляват жестове адаптатори , съпровождащи обичайно наши чувства и емоции .Те напомнят детски реакции и се проявяват в ситуации на стрес , на вълнение ,стават първите признаци на преживяното .Така ако човек е разстроен може да мачка парче от ухото или от дрехата , а в затруднени ситуации да се почесва по тила .
      Разстоянието ,на което разговарят събеседниците е много символично.Различават се четири вида дистанции : интимна ,лична , социална и официална . На практика обичайно се обединяват интимната и личната дистанция от една страна и социалната и официалната от друга .В резултат на това се отделят близка и далечна дистанция на която разговарят хората. За европейците близко разстояние се счита от 15см  до 1,20м , далечно от 1,20м до три и повече метра . Освен това националните особености дистанцията при разговорите зависи от много други фактори от пола на събеседниците , от взаимоотношенията им ,  от статуса , който заемат , от местата.Приближаването към събеседника или отдалечаването от него може да регулира взаимоотношението на събеседниците.Важното е да се отчита желанието на партньора и неговата реакция.
    Усмивката – най-универсалното средство на не вербалното общуване.Някои психолози се придържат към мнението , че се усмихваме не само затова, че се радваме на нещо, но и защото чрез усмивката се чувстваме  щастливи и уверени.При среща усмивката снема остротата в първите няколко минути и способства за повече увереност и спокойно общуване . Тя изразява радостта от срещата , говори за дружелюбност и разположение . Усмивка съпровожда и словата на приветствие.
    Усмивката ,както и всички средства на не вербалното общуване , изразяват множество нюанси: съществува дружелюбна , иронична , насмешлива , презрителна  и други видове усмивки.Даже една и съща усмивка може да носи в себе си различни оттенъци .Така усмивка при която не много се показват горния ред зъби , изразява предимно дружелюбно отношение отколкото обикновената усмивка. Такава  открита усмивка не бива да се използва при първите срещи  , тя може да предизвика точно обратната реакция и да породи недоверие.Накрая , съществува също широка усмивка , когато дори устата е леко отворена   и се показват двата реда зъби. Тя е характерна за дружески събирания , при шеги между приятели, но никога не се използва при срещи .
      Погледът – това е едно от  най-силните оръжия .Погледът може да бъде най- различен-добър, лош ,прям, открит  и т.н.Обичайно при срещите хората  поглеждат  пряко един на друг след което отклоняват погледи.Защо - въпросът не е прост и няма еднозначен отговор.  Едно от възможните разбирания на този сигнал е следното ; контакта с очите означава доверие на събеседниците един към друг тяхната откритост , а задно с това задържането на погледа към партньора означава стремеж за доминиране. Интересно е ,че женската усмивка може да разреши  на мъжете да продължат да я гледат в очите. Аналогичното действие предизвиква отклоняването на погледа . Впрочем с това “разрешение “ не бива да се злоупотребява , иначе се предизвиква агресивна реакция .
Като цяло недългото задържане на погледа върху събеседника , особенно в края на срещата или в най-острите и моменти може да означава “доверявам ти се “.
Когато човек , говори повече гледа към партньора от колкото когато слуша .По време на разговор говорещият достатъчно често си отклонява погледа от  този , на който говори , за да си събере мислите.Отклоняването на погледа при пауза обикновенно означава “Аз още не съм казал всичко , моля ,не ме прекъсвайте”.Съвсем друго значение има погледа настрани , ако партньора слуша събеседника ,например,”Аз не съм съвсем съгласен с вас”.Съвсем краткия поглед на страни при беседа може да свидетелства за това , че човек нервничи , или разговора малко го интересува, и той се стреми бързо  да го приключи .
Да се спрем не много подробно на въпроса , свързан с различията в не вербалното поведение в зависимост от културните и национални традиции. Така например , българите  и западноевропейците по различен начин поклащат глава когато искат да кажат “да” и “не”.При индийците утвърдителното и отрицателно поклащане на глава е подобно на българското . Прието е да се различават културите , в които произнасянето на думи се приемат почти буквално , в тях практически не се съдържа скрит смисъл. Това са така наречените култури с ниска степен на контекст . Към тези култури се причислява германската.
В различните култури понятията за норма се различават . Така разстоянието на което хората разговарят е различно . При деловите беседи е прието разстоянието да бъде по голямо но дори и в него съществуват национални различия .
Използването на жестове –символи предизвикват най- много от всички недоразумение. Към тях често се прибягва при недобро владеене на езика , на който говори партньора , но всякак си се стреми да го обясни предполагайки ,че езика на жестовете навсякъде е еднакъв.

Няма коментари:

Публикуване на коментар