Какво ще изберем за днес и за в бъдеще-хищническо или рационално природоизползване.

     Какво ще изберем за днес и за в бъдеще-хищническо или рационално природоизползване.

(есе)

  Проблемът за използването на природните ресурси е един от най-важните и седи в основата на съвременния свят.

  Всеки човек прави своя избор-хищническо или рационално трябва да бъде природоизползването. Рационалното използване на природните ресурси довежда до по-дългото им използване във времето.
  Ако всеки човек използва ресурсите алчно и хищническо, това ще доведе до световен взрив от социално-икономическа и природна гледна точка,защото ресурсите ще започнат да намаляват и в последствие-ще изчезнат. Например неограниченото използване на водните ресурси,ще доведе до тяхното намаляване, защото водата е изчерпаем ресурс. Населението и промишлеността изпитват потребност от прясна вода,ресурсите от която са едва около 2,5% от запасите на хидросферата и то заради нерационалното и небрежното и използване в последно време. Според направени научно-статистически изследвания  прясната вода на планетата ще бъде изчерпана до 30-40 години, а човечеството ще бъде на ръба на апокалипсис, ако не се предприемат нужните мерки за справянето с този проблем.
  Друг важен акцент е разрушаването на поземлените ресурси в днешно време. Хората замърсяват природата, изсичат горите и то дори без да ги възстановяват. Почвената покривка спада кум невъзобновимите природни ресурси. Унищожаването и прави невъзможно използването на обработваемите земи за земеделски нужди, затова подържането на почвената покривка изисква специални грижи за правилното и използване и опазване. Нерационалното и използване ще доведе до опустиняването на земите,тяхното унищожаване, а това пък ще доведе до болести и глад на животинския свят и населението на нашата планета.
  Бъдещето на човечеството зависи в значителна степен от правилното използване на биоресурсите. Неразумната човешка дейност е причина за намаляването и изчезването на някои биоресурси.
   Човек трябва да мисли повече за бъдещето на своята планета, трябва да внимава и да се ограничава с използването на ресурсите. За да остане светът едно красиво и приятно за живеене място, човек трябва рационално да използва ресурсите, така че планетата ни да осигури едно спокойно бъдеще на нашите деца, а не място изпълнено с безредие, глад, мръсотия и недостигащи природни ресурси за един добър и пълноценен живот.
 
Ганислава Костова 10б клас
СОУ”ЦАР СИМЕОН ВЕЛИКИ”
Гр.Пловдив

Европейска конституция

Запознаване с конституцията на ЕС, изготвена по прозрачен и демократичен начин от Европейския конвент, който включва сред своите 105 членове 72 пряко избрани представители31.10.2004 "Ние не изграждаме коалиция от държави, а обединяваме народите." (Жан Моне, 30 април 1952 г.)

Що е конституция? Конституцията е текст, който съдържа основополагащите правила за една държава или група от държави. Тези правила дават отговор на няколко въпроса. Как работят институциите? Как е уредено разделението на властите? Какви са допустимите средства за прилагането на политика? Кои са общопризнатите ценности? Какви са основните права на гражданите? По своята същност Европейската конституция е едновременно договор по смисъла на международното право и конституция, защото тя съдържа присъщите на всяка конституция атрибути. Тя е изготвена по прозрачен и демократичен начин от Европейския конвент, който включваше сред своите 105 членове 72 пряко избрани представители. Конституцията преминава и процес на ратификация от парламентите на страните членки на Европейския съюз (органи, които също са избрани чрез преки всеобщи избори) или чрез референдум. Защо Европейска конституция? Европейската конституция е важна стъпка по пътя на изграждането на ЕС. Тя е призвана да посрещне предизвикателствата на разширена Европа: Европа на 25 държави, 450 млн. жители (които с присъединяването на България и Румъния ще станат още повече); демократична, прозрачна, ефективна Европа, работеща за благото на всички европейци. Европейската конституция заменя основните действащи договори с един единствен текст. Защо Европейска конституция, след като моята страна си има конституция?Европейската конституция не заменя националните конституции на европейските страни. Тя съществува едновременно с тях и има свой собствен смисъл и своя автономна сфера на действие. Евроконституцията определя контекста, в който действа ЕС. Европа има своята уникална институционална система (Европейски парламент, Съвет на министрите, Европейска комисия, Европейски съд и т.н.). И още - Европейската конституция действа на цялата територия на Европейския съюз. Какво съдържа конституцията?Европейската конституция е разделена на четири части. Първата определя ценностите, целите, правомощията, процедурите за взимане на решение и институциите на Европейския съюз. Тя описва символите, гражданството, демократичния живот и финансите на съюза. Втората част съдържа ?Хартата на основните права?. Третата описва ресорната политика, специфичните инструменти за реализиране на вътрешната и външната политика и функционирането на Европейския съюз. Част четвърта съдържа общите и заключителни разпоредби, включително процедурите за приемане и променяне на конституцията. НОВО! Отсега нататък всяка страна, която пожелае, може да напусне Европейския съюз. Какво ми предлага конституцията? Гаранция за придържане към някои основни ценности и европейски обществен модел. Зачитане на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, закона и човешките права. Общество, основано на плурализъм, недискриминация, толерантност, справедливост, солидарност и равни права за жените и мъжете. Само страните членки, които зачитат тези ценности, могат да бъдат членки на Европейския съюз. Нещо повече, срещу всяка страна членка, която пренебрегва тези ценности, могат да бъдат предприети мерки. Основни свободи: Свободно движение на хора, стоки, услуги и капитали и свобода да се избира местожителство. Отсъствие на всякаква дискриминация по национален признак. Европейското гражданство: "Всеки гражданин на страна членка е и гражданин на съюза". Това гражданство допълва националното, а не го замества. То дава допълнителни права: правото да се придвижваш и установяваш свободно в границите на съюза, правото да гласуваш и да се кандидатираш на изборите за Европейски парламент и на местните избори в страната на постоянното ти местожителство, правото на дипломатическа и консулска защита в трети страни, правото на петиция до Европейския парламент и на жалба до Европейския омбудсман, правото да се обръщаш към институциите и консултативните органи на съюза на всеки от езиците на Конституцията и да получиш отговор на същия език. Харта на основните права: Хартата гарантира зачитането на човешкото достойнство; правото на живот; забраната на изтезания и всички форми на нечовешко и унизително отношение; правото на свобода и сигурност; личния и семейния живот; свободата на мисълта, съвестта и вероизповеданието; свободата на изразяване и правото на достъп до информация; правото на образование; правото на предприемаческа дейност; правото на собственост
; равенството пред закона; зачитането на културното, религиозното и езиковото разнообразие; равенството между мъже и жени; интеграцията на хората с увреждания; правото на достъп до правосъдие и справедлив съдебен процес; презумпцията за невинност и правото на съдебна защита и т.н. Хартата е неразривна част от конституцията. Тя важи за всички европейски институции и за страните членки, прилагащи правото на ЕС. Конституцията обхваща не само гражданските и политически права от Европейската конвенция за човешките права от 1950 г., но и допълнителни сфери като например социалните права на трудещите се, защитата на околната среда и правото на добра администрация. Повече солидарност: Ако страна членка стане жертва на терористична атака или на природна или предизвикана от човека катастрофа, съюзът и неговите страни членки ще действат съвместно в дух на солидарност, за да помогнат, ако се налага дори с военни средства. Подобряване на демократичния живот на EС.На европейските институции се възлагат нови отговорности по отношение на диалога с гражданското общество, прозрачността и откритостта на процеса на вземане на решения и достъпа до информация и документация. НОВО! Въвежда се правото на гражданска инициатива - ако най-малко 1 млн. граждани от определен брой страни-членки поискат това, Европейската комисия може да депозира предложение, съответстващо на молбата на тези граждани. Споделени цели Мир и благоденствие. Свобода, сигурност и справедливост. Обширен общ пазар и свободна конкуренция. Устойчиво развитие и съчетаване на икономическото развитие с грижа за социалната и природната среда. Научен и технически прогрес. Правосъдие и социална защита. Защита на правата на детето. Икономическо, социално и териториално сближаване и солидарност между страните членки. Културно и езиково разнообразие. Опазване и развиване на европейското културно наследство.

Съдържа ли в себе си глобализацията своето разрешение

През 1962 г. Маршал Маклуън улавя тенденцията за превръщането на света в “глобално село” в резултат на масовите комуникации, но те ще станат отчетливи едва през 90 те години на нашия век. Глобализацията води до един свят, в който националните държави не са вече централни актьори.

Революцията в технологиите и особено в комуникациите играе централна роля за тези процеси. Компютърните мрежи, електронните медии, телефонът, факсът позволяват почти непосредствен контакт, независимо от тяхното разположение на земята и от държавните граници. Скоростта за комуникация на хиляди километри е равна на скоростта при общуване с някой от непосредствена близост. Новата глобална икономика е извън контрола на отделните държави. Експанзията на глобалните комуникации и “интернетизацията” на света включва хората в една глобална мрежа, която не е зависима от нито една държава и правителство по отделно. В нея събитията могат да се случат навсякъде; дистанцията при тях няма значение, тъй като тяхното въздействие не зависи от разстоянията; границите не важат, тъй като нарастващите потоци от хора, стоки и информация могат да се движат между страните, независимо от държавните граници.Глобализацията се свързва с криза на териториалната национална държава. Съществена особеност на глобализацията са не границите, а потоците – транснационалните потоци от идеи, стоки, символи, хора, образи, пари, неограничавани от граници в един постоянен процес на обмяна.Глобализацията е тенденция, която се разгръща в момента и чрез нея светът се превръща в общо социално и културно пространство за намиращи се на съвсем различни места в реалното физическо пространство хора. Това е едно усещане за света като цяло, усещане на милиони хора, че живеят в “глобално село”.Глобализацията се усеща в най-висока степен от жителите на големите градове, от младите хора, от непосредствените участници в изграждането й. Колкото по-слаба икономически и политически е една държава толкова е по-откъсната от тези процеси.От една страна глобализацията за този тип държави е блян, мечта, от друга “ ад “. Невъзможността за участие в глобализацията ги обрича на изолация и на процеси на въздействие от страна на “глобалните”,в които самите държави имат пасивно участие. Зигмунт Бауман казва, че вместо да хомогенизира човешката участ, технологичното анулиране на пространствено - времевите разстояния има тенденция да я поляризира. То освобождава опрделени хора от териториални ограничения, но същевременно лишава територията, с която другите хора са обвързани, от нейното значение и тяхната възможност да обезпечат идентичността си. Глобализацията носи както своите положителни, така и своите отрицателни ефекти. За тези, които имат достъп като “подвижните елити”, “елитите на мобилността”, глобализирането на обществото е исторически процес, но за други, за които глобализацията е само чута или прочетена дума този процес не означава нищо. Чрез появата на световните телевизионни комуникации, глобалните вестници, транснационалните вериги за бързо хранене, веригите от хотели с еднакъв стандарт......, хората придобиват усещането, че не просто живеят в своята страна, а в света като общо място. Това е един “ Холивудски “ модел на съществуване, в който се утвърждават сходни потребителски поведения. Тази глобална, хомогенна потребителска култура допълва или замества локалните култури. Тя е симулирана от маркетинговите дейности на транснационалните корпорации и медиите (глобалните медии). Отделният индивид носи дънки, пие кока кола, яде хамбургери, наслаждава се на Шарън Стоун, Бритни Спиърс, слуша Стинг...., наблюдава същите новини като милиони други като него, разположени в съвсем различни и отдалечени места на земното кълбо. Глобализацията въздейства върху човешките интереси и ценности, личната идентичност, социалната справедливост..... Тя налага императива да се мисли глобално и действа локално. Чрез изброените до тук процеси глобализацията се явява като налагане на определен тип западни култури и по-точно на американски ценности, представени като културни универсалии, навсякъде по света. Това налагане на американски тип ценности според Самюъл Хънтингтън ще доведе до - “сблъсък на цивилизациите“. Той разглежда света днес и особено утре като водещ война по границите на девет цивилизационни (културни) вселени, които се сблъскват все по-остро: западна, синоитска, будистка, японска, православна, ислямска, латиноамериканска, африканска, индуистка. Той смята, че глобалната икономика и политика все повече се конфигурират съобразно границите на цитираните цивилизации. Глобализацията не трябва да се разглежда единствено като налагаща западен тип ценности и поведение. Смятам, че много по-важни и интересни за наблюдение са процеси противоположни на изброени]
]>

Европейски съюз - дати и факти