събота, 5 февруари 2011 г.

Имат ли фантазия вълните ?



Може да изтеглите от ТУК.

Забележка:  

Продуктът е дело на Живка Радева Ненова – учител по география и икономика в ПМГ “ Иван Вазов” Димитровград

и не може да се репродуцира без разрешението на автора.
[powerpoint socialninauki.com/uroci/geografia/abrazia.ppt 604 700]

 

Музеят и училището

Д-р Атанас Шопов – уредник в ИМ – гр. Панагюрище

Музеят и училището

Въпросът за връзката на музея с училището в помощ на обучението по история и цивилизация, заема съществено място в научно-методическата литература. По своята същност музеите са част от образователната и възпитателната система на обществото, тъй като се реализират социално чрез своите експозиции и чрез музейно-педагогическата и културно-просветната си дейност. Те са съкровищници, в които се пазят най-големите ценности, разкриващи историята на природата и обществото. Те са и местата, където се придобиват научни знания и се изгражда научен мироглед. В този смисъл музеите са съюзник на училището в сложната образователно-възпитателна дейност.
Над проблема на музеите и тяхната възпитателна функция днес се работи в много страни по света. Автори, като П. Дражев, Й. Шопов, Л. Разпопова и др., разкриват педагогическите и психологическите аспекти на проблема от различни позиции и го осветляват богато. Той се третира и на редица международни срещи. Постоянно се застъпва тезата, че образователната мисия е жизнено важна за музеите, ако те желаят да просперират като институция. По този начин въпросът за интеграцията на образованието с науката и културата придобива огромно значение. Музеите, като културни институти и съсредоточия на оригинални извори и знания, добиват възможност за интердисциплинарен подход към образованието.
Срещата с паметниците на културата на многовековната история са един с нищо незаменим стимул за нравствено усъвършенстване, за развиване на мисленето и на социално насочени чувства и поведение сред учащите се.
Мотивите, отделеното време, целите, желанията, дори ценностната ориентация и психологическата настройка на всяка категория ученици посетила музея е различна. В зависимост от тях ученикът или групата ученици търси съдействието на музеен специалист, който да покаже и разкаже, да улесни, да опосредстви контакта с музейния свят. Основна форма на музейно-педагогическата и културно-просветна възпитателна работа е екскурзоводната беседа. Тя е важен фактор за реализация на социалните функции на музеите.
Главната задача на музейната екскурзоводна беседа е да даде задълбочени и достоверни знания и наред с това да въздейства върху мислите и чувствата, да съдейства за цялостното изграждане на учениковата личност. Целта е тя да стане способна, активно и творчески да реализира знанията и идеите си, да допринася за естетическото развитие на човека, да го подпомага в общуването с прекрасното, което да прониква в бита, труда и реалните обществени отношения между хората.
Благодарение на многобройните веществени доказателства, пазени и представени в музеите, които по своеобразен начин „филтрират” вековния социален опит на много поколения, тези задачи и цели се реализират по-лесно и непосредствено. В условията на музея учащите се могат по-достъпно да възприемат учебния материал. Всъответствие с това целите и задачите на екскурзоводната беседа се групират на образователни и възпитателни.
Безспорно музейните експозиции не са изградени съобразно с учебните програми, но екскурзоводната музейна дейност се реализира въз основа на експозициите, изхожда от тях, има право на изборност при подбора на експонатите, посредством които изяснява идеите, осъществява целите и задачите си. Всичко това определя и големите изисквания за обща и специална квалификация и висок професионализъм на музейните специалисти, осъществяващи музейнопедагогическата дейност. Необходимо е музейните специалисти да предвиждат време за естетическо и емоционално възприемане от една страна, а от друга – трябва да се има предвид възрастовите възможности на учениците свързани с концентриране на вниманието и уморяемостта им.
Музейно-педагогическата дейност е своеобразна, научна и творческа работа. Провеждането й е сложен, тристранен, ръководен процес, обхващащ музейната аудитория, музейната експозиция и музеен специалист. Разработването на екскурзоводната беседа изисква музейният специалист да се запознае с:
- разработването на темата в научната литература;
- предоставените в експозицията моменти и експонати, имащи отношение и разкриващи темата;
- разработването на темата в съответните учебници.
Много съществен е и предварителния съпоставителен анализ между посочените източници. Чрез него се определя обема информация, който трябва да се поднесе на учениците в съответната степен на образованието, експонатите и маршрута.
Екскурзоводната музейно-педагогическа дейност протича при особени условия: не в затвореното пространство на класната стая, а в богатата на много и разнообразни експонати музейна обстановка; в динамично състояние, при непрекъснатото движение на музейния специалист.
Осъществяването на всяка екскурзоводна беседа е сложен психолого-педагогически процес, който поставя пред музейния специалист високи изисквания. Ако учителят има възможност постепенно в продължение на много учебни часове да опознава учениците и в зависимост от това да определя прилаганите педагогически прийоми, то музейният педагог разполага с кратка предварителна информация, за да се ориентира относно подготвеността, интересите на учениците, целите, времето на посещението. Естествено в хода на работата, като следи реакциите, възприемането и отговорите на поставените въпроси, той може и трябва да внася корекции в действията си.
Разнообразното и достъпното провеждане на музейно-педагогическата беседа зависи от умението на екскурзовода да говори граматично правилно и литературно, от способността му да отчита наред с възрастовите особености на учениците и професионалната им насоченост и региона, от който идват.
Една от големите задачи на музеите е да правят съвременниците си чувствителни към наследството от предишните поколения. Понятието „музей” е неотделимо от понятието „наследство”. Наследството е онова, което позволява на всяка страна да опознава себе си, да се утвърждава, да обновява и да доказва своята жизнеспособност и своята културна традиция. В музеите учениците могат самостоятелно, активно и критично, въз основа на знанията си за природата, за историята и за историческия опит на човечеството, да правят изводи, оценки, обобщения, свързани с изучаваните факти и събития.
В заключение от казаното до тук следва, че разнообразната, достъпната и професионално осъществена беседа при посещение на учениците в музея съдейства за запознаване с обобщения опит на човечеството, за развитие наблюдателността и способностите на индивида, за активизиране на всички психични процеси - възприемане, внимание, мислене, запаметяване, воля, въображение, преживяване на силни чувства. Това определя реалната ценност на връзката между музея и училището.

Забележка: Д-р Атанас Шопов – уредник в ИМ – гр. Панагюрище

БЕЛИНТАШ И ДИЛЕМАТА САБАЗИЙ - ДИОНИС

БЕЛИНТАШ - АКТУАЛНИ АВТОРСКИ ПОЗИЦИИ И АКЦЕНТИ

 

БЕЛИНТАШ И ДИЛЕМАТА САБАЗИЙ - ДИОНИС

Блясъкът на Сабазий озари голяма част от очертаващите се територии на древния Свещен лес на бесите и далече от тях. Изведе от анонимност величественото светилище – прорицалище и освети пътя към разкриване на нови тайни.

На Белинташ се роди и пое първата глътка въздух заченатата още в древността ДИЛЕМА: Сабазий – Дионис. Като концентриран израз на синкретизъм между тракийски и антични богове, като явление, беше пред­извикателство, тема за размисъл и продължение. Синкретизмът е стигал до присвояване чрез пречупване през призмата на гръцката митология и обричане на забрава.

Най-ярки примери могат да бъдат Сабазий и Бендида – двете главни божества, мъжкото и женското начало в теогонията на тракийската митология.

Стига се до парадокса – над Родопа, в земите на легендарните беси да витае миражът на митичен храм на гръцкия бог Дионис. Било е време, когато след непроверено и недоказано съобщение на Ст. Захариев, който пък се доверил на неизвестен батачанин Прозю, към Гьоз тепе (връх Виденица) плъзват чужди консули и учени, наши историци и археолози, краеведи и иманяри да търсят невиждани богатства и развалини от храм на Дионис. От тогава та до сега те се търсят из лабиринтите на Родопа и вече далече от връх Виденица, до високите върхове като Момчил (Енихан), Циганско градище, из Баташките балкани та до Перперикон, Старосел и по-далече.

През последните години, обнадеждени от големите археологически открития, някъде след неуморните иманяри и стимулирани от щедри спонсори, упорити търсачи вече „откриват” митичния храм на гръцкото божество, на няколко различни места, но без фанфари и доказателства.

Вестник „168 часа” от 26 март 2004 г. публикува обширна статия: „Храмът на Дионис открит на три различни места”. Със закачливото заглавие авторът Йордан Тодоров надниква зад кулисите и разкрива стимулираните от спонсори роли на известни наши археолози, които продължават да спорят и да търсят безуспешно митичен храм на гръцкия бог Дионис.

Според Н. Овчаров той се намира на Перперикон, а не край гр. Пещера. На телевизионния екран пък се показва върху загадъчен връх, някъде из Баташките балкани, вече като „Светилище на бесите” – заглавие на книга за Белинташ от 2001 година!

Спорещите са заели позиции от двете страни на незаличимия древен път от Рожен през Тополовския проход – естествена граница между Източните и Западните Родопи. Очертава се и като граница на племенни и култови различия!

Дотолкова, доколкото Белинташ – светилището на бесите свива териториите на Дионисиевия мит, в необявената дискусия се завихрят Белинташ и Сабазий.

Появиха се и първите съмнения. В брошурата „Прорицалището на Дионис” – издание на Археологическия музей – Пловдив пише, че в древна Тракия са съществували две светилища на Дионис.

В интервю, публикувано във в-к „Марица” от 14.03.2005 г. К. Кисьов – директор на Археологическия музей – Пловдив заключава: „Например за светилището на Дионис ясно е казано, че е в Хемус. И там се пазят табличките на свещеното писмо на Орфей. Никъде няма писмен извор, според който е в Родопите. В Родопите аз търся голямо светилище, но не знам къде е точно и на кое божество е”.

Тиражират се и нови, по-смели прозрения. В статията „Подземен свят” (Сп. „М тел” от м. окт. 2004 г.) авторът Г. Владов пише за бесите, че според Херодот те били „жреците на храма на Дионис и неговото прорицалище, което било някъде в свещената планина Родопите”. (Професор Овчаров твърди на свой ред, че храмът и прорицалището са точно на Перперикон). Като казах „Дионис” впрочем, да уточня: не става въпрос за онзи гръцкия Дионис с виното и разюзданото веселие, а за по-стария и далеч по-мрачен тракийски бог на земята Загрей, за който тракалозите предполагат, че е предшественик и основно влияние за по-късния гръцки дионисов култ.”

В книгата „Перперикон-цивилизация на скалните хора” (2005 г.) проф. Овчаров също признава: „Вече повече от столетие археолози търсят прочутото светилище с прорицалище на древния Дионис в Родопите. Става дума не за веселия елински бог на виното, а за неговия прототип – мрачно и сурово тракийско божество, началото на чиито култ се губи в дълбините на столетията и вероятно се отнася към края на бронзовата епоха. Предполага се, че неговото име и било „Загрей”!

Дилемата Сабазий – Дионис като двойно предположение само с едно решение става все по-актуална. Сабазий и неговото прорицалище Белинташ се оказаха една от страните на заченатата още в древността дилема.

Херодот споменава за светилище на Дионис издигнато на най-висок връх или планина, обслужвано от беси – едно племе от сатрите. Това е обяснимо. Той нарича всички тракийски божества с гръцки имена.

На Белинташ обаче се осмисля съобщението на Макробий, който се позовава на Ал. Полихистор, че траките са почитали слънцето като Либер и са го наричали Сабазий. Те са му построили храм върху хълма Зилмисос. Съобщението е по-ясно и категорично. От най-висок връх, вниманието може да се насочи по-ниско, а почитаното божество е тракийско.

Дилемата Сабазий – Дионис като ново явление в митологията не се е споменавала и лансирана досега, но прозира и се признава от учените. Коментира се в книгите на Ал. Фол „Тракийският Дионис книга първа Загрей” (1991 г.) и „Тракийският Дионис Книга втора Сабазий” (1994 г.). Тя се съдържа в заглавието. Алексей Стоев и група учени, които изследваха Белинташ, освен за модел на древна слънчева обсерватория го определят и като светилище на Дионис-Сабазий. (1990 г.)

За Белинташ и Сабазий се заговори и пише, което е признание за заеманото важно място сред култовите обекти, посред прозренията и откритията през последните години. Направиха се и първите опити за омаловажаване на уникалните находки или неверни интерпретации, та до абсурдното „прикачване” към Перперикон!

Белинташ и Сабазий са страна на дилемата, дотолкова, доколкото са алтернатива на безуспешно търсен митичен храм на гръцкия бог Дионис на различни места из земите на бесите и далече от тях.

Белинташ може да бъде ключ към пътища за разкриване на нови тайни. Съдбата на Сабазий е съдба и на Бендида, Загрей, Панака и други тракийски богове та чак до Орфей – легендарният родопски поет, музикант и певец.

Краевед: Ни­ко­ла Бо­ев

Председател на фондация „Белинташ” (2002 г.)

Плов­див, ЖР “Тра­кия”, бл. 176А – вх. Г, Тел.: 032/836838

Изветряване и денудация

[caption id="attachment_1679" align="alignleft" width="300" caption="Изветряване и денудация"]Изветряване и денудация[/caption]

Продуктът е дело на Живка Радева Ненова – учител по география и икономика в ПМГ “ Иван Вазов” Димитровград

 

 

 

 

 

 

Може да изтеглите от ТУК.

Забележка:
Продуктът е дело на Живка Радева Ненова – учител по география и икономика в ПМГ “ Иван Вазов” Димитровград

и не може да се репродуцира без разрешението на автора.

[powerpoint socialninauki.com/uroci/geografia/denudachia.ppt 604 700]

  

Литосфера – процеси и форми , резултат от релефообразуващата дейност на външните земни сили

Мултимедийни презентации на тема,
“Литосфера – процеси  и форми , резултат от релефообразуващата дейност на външните земни сили”

[caption id="attachment_1675" align="alignleft" width="300" caption="ДЕЙНОСТ НА ВЯТЪРА"]ДЕЙНОСТ  НА  ВЯТЪРА[/caption]

Продуктът  е  предназначен за учениците от  9-ти клас  в природоматематически и езикови гимназии, както и за 8-ми клас в средните  общообразователни училища.

 Отговаря  на  учебното  съдържание  по Обща физическа  география, която е част от курса на обучение по география  и икономика  и  е съобразен с учебната програма за първо  равнище.

 Предназначението на създадените презентации е да  направи преподаването на този интересен, но наситен  с географски понятия  раздел  по нагледно и по-лесно  за възприемане. Този вид разработки значително облекчават работата на учителя и активират вниманието на учениците

 Разработките  отговарят  на  урочните  единици предвидени в учебника на Петър Лазаров и Живко Желев  на издателство “Анубис” за 8-ми клас на СОУ.Това е вариантът с който разполага библиотечния фонд на ПМГ”Иван Вазов” Димитровград, в което работя. Всяка урочна единица е разработена като самостоятелна презентация с помощта на програмата Power  Point . В нея  се предлага подробна план-структура, която  в някои  моменти допълва  и обогатява учебното съдържание. Всяка форма на релефа е илюстрирана със снимков материал или схема.В някои случаи е приложена и допълнителна любопитна информация за обектите. Използвани са материали от Интернет, предоставени за широка употреба,което не изисква подписване на декларация . С помощта на  цветни маркировки се акцентира върху основните понятия. В края на всяка презентация е предложен въпрос или задача ,чрез която да бъде затвърден преподаденият материал.

 Продуктът е дело на Живка Радева Ненова – учител по география и икономика в ПМГ “ Иван Вазов” Димитровград, създаден с помощта на високите технически възможности, които предоставя училището.
                                                            Директор:……………………...
                                                                                 / Ил. Славова/

Може да изтеглите от ТУК.

[powerpoint  socialninauki.com/uroci/geografia/eolichna%20deinost.ppt  700 600]

Забележка:

Продуктът е дело на Живка Радева Ненова – учител по география и икономика в ПМГ “ Иван Вазов” Димитровград
и не може да се репродуцира без разрешението на автора.

 

 

 

МУЛТИПЕРСПЕКТИВНИЯТ ПОДХОД В ПРЕПОДАВАНЕТО ПО ИСТОРИЯ



ПМГ”Иван Вазов” Димитровград

Разработката може да изтеглите от ТУК.

[powerpoint  socialninauki.com/uroci/multiperspect/multi_podhod.ppt 700 800]

ТЕСТОВЕТЕ И ОБУЧЕНИЕТО ПО ИСТОРИЯ

ПЕДАГОГИКА И ИСТОРИЯ

Людмила КОСОЛАПОВА,
учител по истории и обществознание,
в гимназия № 19, гр. Миас.

Когато се съмняваш в отговора...

Методи «за откриване на отговора» при работа с тестови задачи по история

Днес все по-често  и в уроците по история се използват тестове за установяване на нивото на знанията на учениците.
Педагогът от град . Миас(Русия) Л. А. Косолапова е разработила  методика, която позволявана учениците да мобилизират знанията си и да отговорят на въпросите даже когато им се струва, че незнаят отговорите….

1. Логически метод

При работата с тестовата задача е необходимо да се извършат логически мисловни операции.

Пример 1. Съгласно министерската реформа на Александра I:
а) министрите се назначавали от Държавният съвет и били отговорни пред него;
б) министрите се  избирали от служителите на министерствата;
в) министрите се назначавали от  императора и били отговорни пред него.

Решение (ход на логическите разсъждения)
а) ако министрите са били отговорни пред Държавният съвет, то този Държавен съвет би ограничил властта на императора ( именно изпълнителната власт), а ние знаем, че до началото на ХХ век в Русия е имало абсолютизъм, т.е. императорът е притежавал цялата власт. Следователно  не е верен отговора;

б) избирането на министри от служителите на министерствата говори за ограничаване властта на царя и наличието на самоуправление във висшите ешалони на  изпълнителната власт (където никога не е имало самоуправление) Следователно  не е верен отговора;

в) този вариант на отговора отговаря на духа на абсолютната власт на императора. Следователно е верен.

Пример 2 .Кои членове от Парижкият договор 1856 г. в най-голяма степен подкопават националните интереси на Русия:
а) неутралитета в Черно море;
б) загубата на части от Бесарабия;
в) лишаването на Русия от правото да покровителствува дунавските княжества?

Решение (ход на логическите разсъждения)
Тук е важен анализът на тези членове отнасящи се до перспективите за развитието на Русия:
а) неутралитета в Черно море силно засяга икономическите интереси на Русия- загубен е най-удобния търговски път; по политическите интереси на Русия- тя вече не може да контролира черноморския регион; по престижа на Русия;

б) загубата на части от Бесарабия — несъмнено това е  териториален прецедент, но от друга страна, това не е етническата  родина на източните славяни и  не е  изконно руска земя, там живеят молдовци, цигани и други народности. Това обаче създава определени трудности в управлението — създава опасност от национални и социални конфликти;
в) ако Русия се лиши от  правата си да  покровителствува дунавските княжества, то във финансово, военно, политическо отношение Русия няма да пострада и почти нищо не губи; максималните загуби са — от страна на княжествата — загуба на уважение и разочарование във възможностите за подкрепа от Русия.

2. Метод на ключовата дума

Открива се думата от която зависи правилният отговор.

Пример 1. Коя категория от населението се отнася към полупривелигированото съсловие:

а) еснафи;
б) казаци;
в) дворяни?

Решение. Ключовата дума тук е полупривелигировано. Необходимо е да се определи, какво означава. Това означава, да се има привилегии и  предимства пред други съсловия, да се заема определено изгодно място в социалната стълбица; може да се разгледа в какво точно се изразяват тези привилегии ( освобождаване от данъци)

а) еснафи — градски жители, които плащат  данъци и носят воинска повинност, т.е. нямат привилегии;
б) казаците носят пограничната служба и в следствие особено опасното място за живеене  и особеният характер на службата си са освободени от данъчни задължения;
в) дворяни — като опора на трона и самодържавието — са освободени от всички повинности в полза на държавата, в частност от воинската и данъчни задължения.
От това произтича, че полупривелигированото положение (наполовина привилегии) имат  само казаците.

Пример 2. Кога в Русия възниква първите манифактури:
а) през XVII в.;
б) през XVIII в.;
в) в началото на XIX в.?

Решение. Тук ключовата дума е първите. Учениците могат да направят асоциативна връзка с карта от ХІХ в. съдържаща пъстри знаци за промишленото развитие. Важно е да се насочи мисълта в правилна посока: кога се зараждат манифактурите, по облика, обема и характера на производството си те са били далече от фабриките, външно са приличали на големи занаятчийски работилници. Първите манифактури са се зародили още преди „модернизацията” на Русия от Петър І, т.е. през ХVІІ век.

3. Опериране с теоретически материал

При използването на този метод е важно да се отработи механизмът на разсъждение при избора на правилния отговор, оперирайки с теоретически знания.

Пример 1 Конституцията на  Никита Муравьов предполага:
а) установяването в Русия  на парламентарна република;
б) установяването в Русия  на конституционна монархия;
в) установяването в Русия  на нова династия.

Решение. Конституцията на  Н. Муравьов е била разработена от Северното общество, което със  своята програма и нейната насоченост се считало за умерено: то не предлагало да се  разруши съществуващия строй, а само да се реформира; предлагало такива варианти за политическото устройства, които реално можело да се реализират в руската действителност. За това варианти а) и в) са грешни, тъй като изискват радикални изменения на тогавашното политическо устройство. Това противоречи на програмата на  Северното общество. Правилният отговор е б) — монархията ще бъде съхранена, но ще бъде подложена на реформиране.

4. Използване на знания за дати и хронология

Тук е  необходимо знаене не само на основни дати, но също така и последователността на историческите събития.

Пример 1. През коя година е бил приет Устав за  цензурата, наречен по късно чугунен:
а) в 1812 г.;
б) в 1826 г.;
в) в 1856 г.?

Решение. Може да се започне с това, че този Устав е бил приет при Николай I, следователно, е необходимо да си спомним годините на неговото управление — това са  1825—1855г. Следователно вариантите а) и в) отпадат. Правилният отговор е б).

Пример 2.  Александър I се  е възкачил на императорския престол след:
а) Екатерина II;
б) Петър III;
в) Павел I?

Решение. Тук е необходимо да си спомним последователността на сменящите се едн друг монарси. Мисленето на учениците трябва да премине през няколко логически операции: първоначално да се определи, че Александър Павлович е царувал след Павел I като негов син; след това да се направи асоциативна връзка: 1801 година е годината на възкачване на Александра I на престола и годината на  заговора срещу Павел I. Правилният отговор е в).

Пример 3. При управлението на кой император се извършва потушаването на Полското въстание:
а) при Александър I;
б) при Николай I;
в) при Александър II?

Решение. Главното условие тук е да се знаят годините на Полското въстание — 1831 г., управлението на : Александър I (1801—1825 г.), Николай I (1825—1855 г.), Александър II (1855—1881 г.), — в резултат на което верният отговор е б)- Полското въстание е потушено при управлението на Николай I.

5. Метод за изключване на неверните отговори

Тук е важно да се определи кои варианти на отговори се явяват некоректни, т.е. по кои параметри не съответствуват на правилния (хронология, последователност, географски несъответствия и други).

Пример 1. В какво се състои главния замисъл на М.И. Кутузов, когато през 1812г. изоставя Москва:
а) да съхрани руската армия;
б) да спаси Петербург;
в) да принуди Наполеон да воюва през зимата?

Решение. Съвършено очевидно е , че вариант б) е неверен, тъй като Кутузов, оставяйки  Москва, се отправя на юг, към Калуга. Избираеми варианти са а) и в).

Пример 2 .Кой е бил най-близкият приятел на Павел I:
а) А.А. Аракчеев;
б) А.В. Суворов;
в) Г.А. Потемкин?

Решение. Суворов и Потьомкин към времето на възкачване на престола на  Павел I са  умрели и не са  могли да му бъдат близки; може също така да си припомнят отношенията между Екатерина II и тези хора — правилният отговор е а).

Пример 3. По време на управлението на  Александър I е бил учреден Държавен съвет. Каква власт е имал той:
а) законодателна;
б) изпълнителна;
в) съвещателна?

Решение. Ако Държавният съвет е притежавал законодателна или изпълнителна власт, то това би довело до ограничаване властта на императора в Русия, а императорът е обладавал абсолютна власт и е бил пълен самодържец. Правилният отговор е в).

6. Понятиен метод

Използва се при работа с въпроси отнасящи се до понятия. Главното  условие е  знаенето  значението на всяко понятие, например, какво е социална стълбица — това е ред на разполагане, структура; революция — това е процес на премахване на съществуващата система и т.н.

Пример 1. Какво предлага политиката на военен комунизъм:
а) въвеждането система за изземване на продоволствените излишъци;
б) установяването право на труд;
в) установяването на  8-часов работен ден?

Решение. Военен — ключова дума, използваме я като опорна за разсъжденията. Значи, това е политика от военното време, което предполага чрезвичайни мерки по отношение на населението, строги и извъникономически мерки. Някой от учениците може също така да си спомни, че политиката на военен комунизъм се реализира по време на Гражданската война, което също така  отразява характера на условията на живот на населението.  Вариантите б) и в) — това са права с  демократичен характер, в условията на  Гражданската война е невъзможно тяхната реализация.  Изземването на продоволствените излишъци ( основно пшеница) в полза на държавата- това са изключителни мерки, тъй като имат за цел да се въведе регулирано разпределение на продоволствията във военни условия. Правилният отговор е а).

Пример 2. Какво представлява военните поселения:
а) особен вид войска;
б) временно заселване на военни;
в) особен вид община?

Решение. Примерен ход на разсъждения: вариант б) предполага заселване на военни в определено място за определено време и не предписва друго занятие освен –службата. Вариант а) не отразява същността на военните селища; особен вид войска са могли да бъдат  хусарите, драгуните, бомбардирите и т.н., но тези видове войска зависят от рода въоръжение, средствата за придвижване, изпълняваните функции. Същността на военните поселения се заключава в това, че войниците едновременно се явяват земеделци обработващи земята, живеещи в села, следователно, намиращи се в община. Вариант в) изглежда като най- правилен.

7. Асоциативен метод

Този метод се опира на установяването в съзнанието на учениците на асоциативни връзки: Сталин — репресии, Бухарин — НЕП, Хрущов — разобличаване култа към личността на Сталин

Пример 1. За кое събитие от световната история Павел I е забранил каквото и да споменаване:

а)  за въведената в Англия през 1215 г. Велика харта;
б)  за Френската революция;
в)  за падането на Византийската империя през 1453 г.?

Решение. С учениците може да бъде отработена асоциативната връзка: Павел не е обичал Франция и французите и се е прекланял пред Прусия. Следователно, правилният вариант е  б).

Пример 2. А.Н. Голицин, М.М.Сперански, Е.Ф. Канкрин — какво обединява тези имена?

а) те са участници във въстанието на декабристите през  1825 г.;
б) те са висши сановници в империята при Николай I;
в) те са офицери, участващи в потушаването на Полското въстание през 1831 г.?

Решение. М.М. Сперански може да се асоциира с конституционния проект при Александър I, кодификацията на законите през 1830г., Е.Ф. Канкрин — с паричната реформа през същите години,  значи, те не биха били участници в заговора през  1825 г. (знаенето на дати и хронология, метод 4) или офицери, участващи в потушаването на Полското въстание. Правилният отговор е  б).

8. Визуално-асоциативен метод

Опира се на зрителната памет на учениците и задейства този механизъм.

Пример 1. В кой регион на  Руската империя е  била съсредоточена основната част от  промишленото производство:

а) в централната част на Русия;
б) в Прибалтийския регион;
в) в Белоруския регион?

Решение. Ако на уроците регулярно се използват нагледните пособия и карти, то в паметта на учениците може да се  запечата следната картина: картата на  Русия (например, от XIX в.) и в центъра струпване на знаци, обозначаващи развитието на  различните промишлени отрасли — текстилен, металургически, машиностроителен и т.н. Правилният отговор е  а).

9. Интуитивен метод

Този метод се прилага , когато учениците не са усвоили другите методи или те са неприложими следствие на недостатъчното владеене на теоретическия материал, дати или понятия.

Този метод изисква непосредствен контрол, тъй като се опира на психическите способности на ученика. Интуицията е чувство за границата между  съзнателното и подсъзнателното, затова прилагането към интуицията на какъвто и да е механизъм е невъзможно .

10. Комбиниран метод

Предполага едновременното използване на няколко метода за намиране на правилните отговори.

Пример 1. Кога започва въстанието на декабристите:
а)  14 декември 1825 г.;
б)  29 декември 1825 г.;
в)    6 март 1826 г.?

Решение. Може да се използва метода на ключовата дума, тази дума е  декабристи, значи, събитието е станало през декември, следователно, възможни варианти са  а) и б). След това може да се приложи метода за  познаване на датите— кога конкретно е извършено въстанието на декабристите: 14 или 29 декември. Тук частично може да се използва интуитивния метод.

Пример 2. Кой е осъществил кодификацията на руското законодателство през 1830г.:
а) М.М. Сперански;
б) В.П. Кочубей;
в) А.Х. Бенкендорф?

Решение. Методът на ключовата дума —  кодификация, т.е. систематизация на нормативно-правните актове. Метод, на използване на теоретическите знания, и метода на  изключването на вероятно неверните отговори: вариант в) — неправилен отговор, тъй като  А.Х.Бенкендорф е ръководел III отделение. В.П. Кочубей е бил член на  Негласния комитет още при Александър I.; М.М. Сперански е разработвал проект на  конституция, т.е. занимавал се е с правотворческа дейност, значи, по скоро, именно той през  1830г. се е  занимавал с кодификацията на законите. Правилният отговор е а).

Превод от руски